2. Характер на криминологията

а/ Кр. като самостоятелна наука- Франц фон Лист обособява Кр. като самостоятелна наука. След него възгледите за Кр. като самостоятелния хар-р на Кр. остават дълго време противоречиви. Подходът към Кр. като самостоятелна наука изисква тя да бъде определена не чрез традиционното й отграничаване от останалите науки, с които има допирни точки, а посредством анализ на нейните собствени проблеми, а за Кр. това е проблемът „наука-практика”. Наложително е да се отчита социалната функция на Кр. т.е. да бъде предпазена от превръщането й в „наука в себе си”, в чиста теория, откъсната от соц-та реалност.
Различните специалисти, занимаващи се с Кр. определят отношението си към нея не като самостоятелна наука, а като напр. „юридическата, като част от науката за НП” /юристите/ или „социално-правна наука” /социолозите/. Други науки, извън правните и социологията, като напр. биологията, медицината, психологията и т.н.се стремят към разширяване на Кр., без претенции да я обсебват като своя наука.
Проблемът за самостоятелния характер на Кр. като наука бе решен положително на Международния конгрес по Кр. проведен 1975 в Лондон, за което особена заслуга имат Ж.Пинател и Д.Карол.
б/ Кр. като обществена наука- теорията на К.Менингер от 1965, че Кр. е академична наука /подкрепяна и от Г.Кайзер/ е значително ограничена. Като по-правилна се приема хар-та, че Кр. е обществена наука /това се подкрепя от Т.Бандини; У.Гатти; А.Верде и др/. Според Г. Кайзер самостоятелният хар-р на Кр. наука се поставя понякога под съмнение само в нейните психиатрични и социологически аспекти. Проблемите на биологията, психологията, медицината и др. имат спомагателно значение за изясняването на уникалния феномен- човекът като престъпник, жертва на престъпление и т.н. Търсенето на пътища за преодоляване и контрол над престъпността сега не оставя съмнение, че социалните мерки са основните в превантивната политика на съвременната държава.
в/ Кр като интердисциплинарна наука- не е правилно определянето на Кр. като комплексна наука- този „комплексен” хар-р би я лишил от нейната самостоятелност и я доближил до еклектичните научни дисциплини. Ж.Пинател е по-точен, като определя Кр. като „едновременно енциклопедична и систематична наука”. Въпреки, че е свързано с много възражение, разбирането че Кр. е интердисциплинарна наука съществува от началото на обособяването й като самостоятелна наука.
г/ Кр. като емпирична наука:
- терминът „емпирична” подчертава опитния хар-р на Кр.познание, на самата криминологична наука. Основният източник на познанието на престъплението и престъпника, престъпността, жертвите на престъпността, за криминалната детерминация и превенцията и контрола над престъпността е опитът. Тази хар-ка на Кр. стана неотменна след интензивното развитие на емпиричните крим.изследвания след 60-те години на 20-и век. Зад теорията, че Кр. е „емпирична наука” застават и Х.Леференц и У.Айзберг и др. Криминолозите в Б-я също са убедени в приложния хар-р на Кр. С провежданите емпирични изследвания се подсилва приложната сила на Кр.;
- образователна цел на Кр.- независимо, че Кр. е характерна като емпирична наука, някои от най-известните съвременни криминолози изтъкват като основна нейна цел образователната. Според някои криминолози това би довело до затварянето на Кр. в рамките на отделна университетска наука, но от друга страна това разбиране се опровергава от интензивното развитие на приложната Кр. през последните десетилетия;
- разбирането за емпиричната /опитната/ природа на Кр-то познание позволява да се поставят и решат основните методически проблеми в Кр. В Кр.потвърждение намира характерната за съвременната наука тенденция на свързване на общотеоретичното, приложното и емпиричното познание. Едновременно прилагане на принципите на историзма и детерминираността при изучаване на престъпността и другите прояви на девиантното поведение е от значение и за социалната практика, за развитие на идеите за превенция и контрол на престъпността. Криминологичното познание не е самоцелно. Научните знания имат смисъл само като служат на обществото. И в този аспект Кр.познание има за цел не само да опише, но и да даде знания на явленията и процесите и да съдейства за разработване на актуална стратегия за превенция.
Практиката е иманентна на Кр.познание. Свързването на Кр. с практиката, с превенцията и контрола над престъпността е сложен и многостранен процес, чиято реализация зависи от това, доколко теорията съдейства на държавните органи, обществените формирования и гражданите за осъществяване на определени задачи и достигане на цели за противодействие с престъпността. Решаването на тези задачи е възможно, ако проблемът за научното управление на превенцията и контрола над престъпността стане основен за Кр. Към настоящият момент редица въпроси на управлението в тази сфера остават не достатъчно изяснени, в резултат на което Кр. не е в състояние да обслужва максимално практиката. Тези задачи не мога да бъдат решени със средствата на правото или на НП, поради следните причини:
- наказанието е важно, но не е единствено и решаващо средство за държавна принуда, което се използва за борба с престъпността. С оглед развитието на НП и междун-стандарти за превенция и контрол на над престъпността и третирането на правонарушителите е необходимо винаги, когато е възможно да се използват други методи де се ограничава приложното поле на НП. Разширяват се дискреционните правомощия на полицията и прокурора, търсят се нови форми на социална защита, които не посочват принципите на традиционното НП;
- с въвеждането на института на освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки за непълнолетни или с налагане на административно наказание и др. се променя традиционното НП, а заедно с това и теорията и практиката. Депенализацията, а също и въвеждането на института на пробацията са свързани с изграждане на нови структури и по-активно участие на обществените формирования;
- една от основните задачи на Кр. е да съдейства за развитие общественосоциалната и специалната криминологична превенция. Поначало ефектът на приложното криминологично познание се измерва с резултатите от използването на научните постижения в практиката, а изучаването на обективните закономерности на взаимовръзката между кримин.наука и социалната практика е условие за ефективност на резултатите от криминол.познание. Взаимовръзката „наука-практика” поражда сложни последици от гносеологично и практическо естество. Самата социална практика става източник на нови научни проблеми, като категорията соц-на практика не се покрива с дейността по разкриване на престъпленията, наказването на престъпниците и тяхната ресоциализация, поради което и нейните теоретични основи са не само в правото, но и в други области на знанието.
Изложеното дава възможност да заключим че, Кр. е самостоятелна обществена наука, независима от правните науки и социологията.
3. Метод на Кр.- наличието на собствен метод за изследване е 2то основно изискване за съществуването на Кр. За повечето съвременни криминолози остава убеждението, че в процеса на обособяване на Кр. като самостоятелна наука тя развива собствения си метод, който отговаря на интердициплинарния хар-р на науката. Това е обяснимо, поради причини, че научното разработване на проблемите- обект на криминологичното познание /а именно:престъплението и личността на престъпника, причините за индивидуалното престъпно поведение и на самото явление, виктимизацията и жертвите на престъпността, на процеса на предотвратяване на престъпността и престъпленията/ никоя друга наука, освен Кр. може да предложи надеждно средство за изследване.
Методът на Кр. е специфичният подход, прилаган в процеса на познанието на криминологичните реалии. В своята общественост това е методът на обществените науки, който акумулира методи на други, различни по своята същност общи и частни науки, модифицирани с оглед на характера на криминологичното познание. Този подход отговаря изцяло на потребностите на кримин.познание да бъдат обхванати неговите фундаментални, конкретно теоретични и приложни аспекти. Това прави метода универсален в областта на изучаване на всички проблеми, свързани с престъплението и престъпността, виктимизацията и всички форми на социална девиация.
Кр. се занимава с проблеми, които са извън полето на нормалния соц.живот на човека. Държавното противодействие на престъпността е неотделимо от държавната принуда. Винаги е възможно да се стигне до злоупотреба с власт, вкл. и в процеса на изследванията и поради това се поставя много често въпросът методът на изследване да отговаря на определени деонтологически изследвания. През 1991 Г.Кайзер обосновава един много дискутиран, но изоставян в практиката принцип за съобразяване на криминологичните изследвания със система от етични правила.
В Кр. се развива и прилага и сравнителния метод, като използването му се налага поради множеството емпирични изследвания, които се извършват в различни страни. Сравнителния метод спомага за по-интензивното развитие на Кр., за провеждане на многонационални сравнителни изследвания- съвместни или паралелни. Особен принос има Института по сравнителна Кр. към Университета в Монреал и др.
4. Съставни части на Кр.
4.1. Теоретична- теоретичната Кр. е насочена към изясняване същността на самата наука, на криминол.познание във всички негови аспекти, на основните научни проблеми: престъплението, като социален факт; на социалните основания за криминализиране на отделни деяния; на личността на престъпника и неговата престъпна активност; за най-общите причини за престъпността и индивидуалното престъпление и др. Използвайки резултатите от емпиричните изследвания и достиженията на другите общи и частни науки, теоретичната Кр. се стреми към най-висока степен на обобщеност в областта на криминол.познание.
4.2. Приложна- приложната Кр. има изключително предметен хар-р. Това е Кр. в действие, която се осъществява чрез ежедневните действия на органите на полицията, следствието, прокуратурата и съда, както и от други органи за превенция и контрол на престъпността Връзката между теоретичната и приложната Кр. е отражение на реалната взаимозависимост между криминол.наука и социална практика. Тази връзка е неразривна и обуславя развитието и усъвършенстването на криминол.познание, което има и теоретични и практически аспекти.
Делението на Кр. на обща и специална част не се покрива само с наличието на „обща” и на „специална” част в Кр., а се отнася и до деленето на обща и на специална част на научната дисциплина Кр. и подпомага структурирането й с оглед очертаване на основните научни проблеми. Между общата и специалната Кр. има сходство, без да се покриват напълно, докато сходство между специалната и приложната Кр. няма. Теоретичното познание се разполага в полето и на общата и на специалната Кр., като само степените на теоретично обобщаване са различни. Практическата Кр. е лишена от теория- за прилагащите я, тя е съвкупност от действия, средства, подходи към реализиране на наказ-та политика на държавата.
4.3. Структура на Кр.- с оглед на кръга от проблеми, определени от тяхната специфичност Кр. може да се раздели на: феноменология, етиология и превенции и контрол над престъпността:
4.3.1. Феноменология /учение, наука за явленията, феномените/- има за предмет на изследване явленията и социалните факти, които са в основана на криминол.познание. Това са проблемите за престъплението, общото девиянтно /отклоняващо се/ поведение; престъпността- нейната хар-ка: състояние, структура и динамика; жертвите на престъпността и виктимизацията; латентната престъпност и др. Особено място в Кр. феноменология заема изучаването на новите процеси и явления, свързани с развитието на престъпността: транслационна, организирана, екологична, корпоративна, компютърна и др.
4.3.2. Етиология /учение за причината/- Кр. етиология изучава причините за възникване, съществуване и изчезване на феномените в Кр. Този отрасъл е един от най-важните в КР. Той не се занимава с описанието на социалните факти и явления, както прави феноменологията, а с търсенето на каузални връзки. В полето на етиологията се сблъскват идеи, концепции и теории и в зависимост от водещата идея, относно причините на индивидуалното престъпно поведение и най-вече причините за престъпността са изграждат и криминологичните идеи. Развитието на етиологията не трябва да се поставя в зависимост от етологията, вкл. и от хуманоетологията, от безкритичното пренасяне на закономерности, определящи поведението в растителния и животинския свят, към соц-та област.
4.3.3. Превенция и контрол над престъпността- 3ят самостоятелен раздел на Кр., който се обуславя от вътрешната неразривна връзка между науката и практиката. Независимо от ориентацията на криминолозите, повечето съзнават необходимостта от реална промяна в действителността с цел да се ограничи престъпността. Не е основателно да се смята, че включването на учението за превенцията на престъпността в предмета на Кр., след като доведе до изменение на цялата структура на Кр., би превърнал проблема за превенцията в основен, а всички останали проблеми, вкл. и изследванията на престъпността и нейните причини в допълнителни /опасение на Е.Бафия/.
Развитието на общата теория за превенция на престъпността е неотделимо от общото кринимол.познание, като теорията сама по себе си е безсмислена и един от основните проблеми е необходимостта от разработване на стратегии за държавно и обществено противодействие на престъпността, като решаването на този проблем е възможно на основата на интензивното разработване на криминалната феноменология и етиология.
6. Задачи на Кр.
6.1. Задача за саморазвитие на науката- като основна задача на всяка наука, това е и основната задача на Кр. т.е. Кр. трябва да дава съвкупност от знания, които всестранно и задълбочено да отразяват най-новите достижения на криминологичното познание. Някои определят тази задача като евристична /откривателска/. Кр. не може да се ограничи само със събирането и описването на информация за социалните факти, явленията и процесите, които имат пряка или посредствена връзка с престъплението и престъпността най-общо. Тези действия са само начало на научния процес и необходими предпоставки за разгръщане на нейната евристична същност. Кр. осигурява ново достоверно и обективно знание като използва каузалния подход, чрез който тя изучава същността на нещата в тяхната взаимовръзка. Кр. е и емпирична наука. Тя може да се развива успешно само ако съчетава теоретичното и емпиричното познание. Това предполага извършване на фундаментални и емпирични изследвания, развитие на теоретичната и приложната Кр.
За страните от Централна и Източна Европа изникнаха и допълнителни задачи: преодоляване на догматичните наслоения в Кр., произтичащи от възгледа за историческата преходност на престъпността в нейния класов хар-р и разделението и тоталното противопоставяне на Кр. на социалистическа и буржоазна.
6.2. Информационна задача- Кр. не е самоцелна наука и е насочена „навън”. Тя не би могла да се затвори в себе си т.е. да бъде „наука в себе си и за себе си”. Чрез изпълнение на „информационната” си задача, Кр. предоставя данни, резултати, знания и изводи на други науки, институции и гражданите, като по този начин тя съдейства за развитие на други клонове на знанието, за усъвършенстване на наказателната политика, превенция и контрола над престъпността. Тази си задача Кр. изпълнява като е създала информационни центрове и база данни, в които събира информация. Събраната информация се използва за: усъвършенстване на наказателната политика посредством вземане на управленски решения; изменение на законодателството; усъвършенстване дейността на органите на съдебната власт т.е. за подобряване на тяхната наказателна политика; усъвършенстване дейността на наказателноправната теория и последващи /вторични/ криминологични изследвания и анализи. В последните години потребността от центрове за събиране на Кр. информация нараства. ООН изгради специална Наказателноправосъдна информационна система към Комисията за превенция на престъпността и наказателното правосъдие във Виена. Център за Кр. литература е изграден и към университетската библиотека в Тюбинген, Герания и т.н.
6.3. Задача за изменение в практиката- като приложна наука, Кр. има за задача да подпомага социалната практика по превенция и контрола над престъпността. Кр. решава тази задача по следните 2 направления: развитие на теорията на превенцията и усъвършенстване на преобразуващата дейност т.е. на конкретната дейност по използване и внедряване на резултатите от изследванията в социалната практика. Основната цел е ограничаване на престъпността посредством неутрализиране действието на криминогенните фактори.
Кр. не може, а и не бива да дава конкретни решения. Кр. очертава само насоките на практическото действие и средства, които могат да се използват. Конкретност имат предложенията за изменение на законодателството, пълно и частично, в зависимост от обществените потребности. В България през 80-те години на 20 век са правени опити за разработване на методически указания за внедряване на резултатите от криминол.изследвания в практиката.
Средство за постигане на практическите цели са програмите за противодействие на престъпността /национални и регионални/, приемани обикновено от висшите органи на управление или органите на местната власт. Приетият през 1985 милански план за действие като акт на ООН е 1ят опит за разработване на обща, световна стратегия за превенция на престъпността.