1. Понятие за местно управление.

Местното управление има определена роля в държавната организация на всяко едно общество. Свързано с изучаване и прилагане на определени политически и социални реалности . Това важи и за България, особено след приемане на новата конституция от 1991 г. С нея е отдадено дължимото на местната власт, при създаване на новата демократична политическа система. След 1991 г. формиране на нормативна уредба, която се отнася до местното управление и самоуправление, което наложи възстановяването на дисциплината местно управление, която се нарича „ОБЩИНСКО ПРАВО”. Като резултат от законовите и обществени промени, от приемане на нова конституция започна обособяването на местното управление като система от правни норми, съдържащи се в рамките на публичното право. Предпоставките за възникването на местното управление като система от норми, като наука и като учебна дисциплина са в няколко насоки: на първо място местното управление е един от механизмите, чрез които гражданите могат да участват в управлението на държавата и на териториалните общности. На второ място чрез местното управление в най-голяма степен се прилагат и гарантират голяма част от гражданските и политическите права, които са закрепени в световните и европейските актове, посветени на човешките права и в конституцията на повечето демократични държави. Местното управление е важно и за това, че в рамките на териториалните общности и по специално в рамките на общината се решават най-важните житейски и социални въпроси, свързани със съществуването на всяко човешко същество. Определена роля играе и необходимостта от познаването и прилагането на закономерностите отнасящи се до взаимодействието между гражданите и държавните органи от една страна и местните и централните органи от друга. Участието на гражданите в местното управление е елемент от формирането на гражданското общество, към което ние се стремим след формирането на демократична политическа система, въз основа на конституцията от 1991 г. С нея се създадоха условия за ликвидирането на централизирана еднопартийна система. Наред с политическите промени бяха осъществени и икономически промени. Те намериха своето отражение в законодателството. Новата конституция установи разграничение между държавната и общинската собственост. Това означава, че на местните органи на власт и управление бе предоставена възможност да се разпореждат и да управляват собственост в името на териториалната общност и за постигането на определено ниво в развитието на производителните сили за съответната територия. Все още в теорията е спорно мястото на местното управление. Съществува становището, че това е част от конституционното право, другото становище е, че това е част от административното право и третото е, че това е част от публичното право изобщо. Приемливо е да се счита, че третото становище изразява в най-висока степен същността на местното управление. По този начин могат да се формират най-ясни от теоретична и практична гледна точка знания за тази материя. Местното управление като система от правни норми обхваща регулацията на специфични обществени отношения в областта основно на публичното право. Науката за местното управление обхваща възгледи, теории, анализ на законодателство, отнасящи се до местното управление и регионалната политика. Учебната дисциплина местно управление обхваща елементи от науката за местното управление и елементи от действащата законодателна уредба. Целта е да представи систематизирани познания за тази част от публичното право.