1. Същност на данъчния процес. Нормативна основа. Понятие. Предмет и метод на правно регулиране.

Данъчната дейност се осъществява на основата на определени процесуални правила, съвкупността от които образува данъчния процес. Данъчният процес обхваща както процесуални правила, въз основа на които се осъществява дейността на органите по приходите и публичните изпълнители, така и административното правораздаване по повод възникнали вече административни спорове. Данъчният процес се развива и във фазата на съдебното обжалване на ревизионните актове, установяващи данъчни задължения. Данъчният процес се развива там където се прилагат норми на материалното данъчно право, където се осъществява дейността по доброволно и принудително събиране на публичните държавни и общински вземания. В широкия смисъл понятието „данъчен процес” обхваща няколко производства:1. Производство по регистрация на данъчно задължените лица, административно обслужване и деклариране на задължението за данъци2. Производство по установяване на данъци (предварително и последващо установяване)3. Производство по обжалване нса ревизионни актове и други актове4. Производство по обезпечаване на данъчни вземания5. Производство по погасяване на данъчни вземания6. Производство по установяване на данъчни нарушения и налагане на санкцииВъв всички производства възникват, развиват се и се прекратяват правоотношения, които имат процесуален характер. Те имат много специфики. Извън данъчния процес остават организационните и вътрешнослужебни отношения на приходната администрация.НОРМАТИВНА ОСНОВАИзточници на данъчното процесуално право са властническите актове на компетентните органи на държавата (НС, МС и др), в които се съдържат задължителни правила за поведение и правни норми в сферата на данъците. Съгласно ЗНА източниците на правото са степенувани по юридическата си сила в зависимост от мястото, което заемат в държавната йерархия и органът, който ги е издал. Независимо от различната си юридическа сила, след като са съобразени със закона всички нормативни актове са задължителни. Производствата, които изброихме, са регламентирани във всякакви по степен нормативни актове. Отношение към данъчните производства има и Конституцията – чл.45, 114, 115. Според чл.121, ал.2 от Конституцията гражданите и организациите могат да обжалват всички административни актове освен изрично посочените в закона. Чл.6, ал.2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи където е казано, че всяко лице при определяне на неговите граждански права има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Основното правно регламентиране на производствата по издаване на индивидуалните административни актове е на законово равнище. Такъв общ закон е АПК. С приемането на РБ в ЕС значението на източник на правните норми, регламентиращи производството по издаване на индивидуални административни актове придобиват и някои договори, приети от държавите-членки, които създават правната рамка на общността, например чл.249 от Договора за създаване на ЕО съдържа и ред за издаване и обжалване, който ще бъде приложим във вътрешното законодателство. Основният процесуален НА в областта на данъците е ДОПК. Целта, която си е поставил законодателят с приемането на този кодекс, е създаването на единен, интегриран, модерен процес, който да бъде прилаган както от приходната администрация, така и от задължените лица. ДОПК съдържа разпоредби, с които се уреждат производствата по установяване на задължения за данъци, производствата по обезпечаване и събиране на данъчните вземания, когато са възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. Независимо от това, приложение намират както АПК, така и ГПК, а в производствата по установяване на данъчните нарушения – ЗАНН, също и НК.
Статутът, устройството и дейността на Агенцията по приходите, както и правомощията на нейните органи, е уреден в ЗНАП. На следващо място статутът на Агенцията за държавните вземания – публични изпълнители – както функциите и правомощията са предмет на регулиране в ЗСДВ. На трето място установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. Структурата на тези органи се съдържа в ЗМСМА. Митническата администрация – след 01.06.2006 г., когато влезе в сила Законът за акцизите, администрирането на акциза премина в правомощията на митническите органи.
Данъчният процес е специфичен, особен вид административен процес. Поради тази причина параграф 2 от ДОПК препраща за неуредените случаи субсидиарно прилагане на АПК и ГПК т.е. при наличие на празнина в правната уредба на ДОПК се прилагат АПК и ГПК. По този начин нормативната основа на данъчния процес може да се раздели на актове от системата на данъчното законодателство и актове, привлечени за нуждите на данъчния процес от други правни отрасли. Следва да се отбележи, че отделни правила и норми, посветени на данъчния процес, се съдържат и във всички материални данъчни закони. Естеството на осъществяваната данъчна дейност налага материалните данъчни закони да включват и процесуални производтва.
Всички материални данъчни закони съдържат задължения за подаване на множество декларации. Процесуалноправни данъчни норми се съдържат и в някои подзаконови нормативни актове по прилагането на материалните данъчни закони или такива, уреждащи отделни процесуални институти – например обезпечаване принудителното събиране на митническите сборове се съдържа в Закона за митниците. Във връзка с източниците на данъчното процесуално право трябва да споменем и основните източници на общностното право.ПОНЯТИЕ ЗА ДАНЪЧНО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВОСпоред това какво и как се регулира, нормите на ДП се делят на материалноправни и процесуалноправни. МПН уреждат системата и структурата на органите на НАП и другите приходни администрации, тяхното правно положение и компетенции, а също правата и задълженията на носителите на данъчни задължения и приравнените към тях лица. Тако МПН очертават правният механизъм в неговата статистика. От своя страна процесуалноправните норми регулират динамиката по осъществяването на МПН в областта на установяването, обезпечаването и събирането на данъчните вземания. ППН са свързани с въпроса как, при каква процедура ще се реализират породените в тяхната сфера правоотношения и съвкупността от всички тези правни норми образуват данъчното процесуално право.
Данъчният процес в широк смисъл е дейност по прилагането на ДПН, които са включени в данъчното процесуално право. Данъчният процес е специфичен особен вид административен процес. Спецификите са провокирани от особеностите на данъчното материално право и поради това наред с административния процес говорим и за данъчен процес. Самото понятие процес е по-широко и включва всички отделни производства, при това всяко производство има своите характерни особености.
Данъчният процес в широк смисъл е съвкупност от всички данъчни производства, уредени не само в ДОПК, но и съдържащи се в останалите материални данъчни закони. Съществено място се отделя на безспорното производство по ДОПК. Това е производството по издаване на индивидуални административни актове , именуващи се ревизионни актове, с които се установява данъчното вземане. От законосъобразността на този акт зависи по-нататъшното развитие на данъчния процес, а и на останалите контролни производства. За да бъде подпомогнато това производство в първата част на ДОПК се съдържат и редица общи разпоредби – тези, уреждащи данъчната администрация, общото деклариране на данъци и др. Всяко производство в правния смисъл е динамичен фактически състав. Динамичен е този, последователно осъществяващ се фактически състав, чието развитие до крайния завършващ го акт е правно обезпечено чрез специфични процесуални права и задължения. Процесуалните права и задължения могат да имат за предмет само процесуални действия. Поради това производството се гради от юридически действия, а не от юридически събития. Поради тази причина процесуалните действия имат смисъл само доколкото могат да подготвят крайния акт и биват недопустими, когато липсват предвидените в закона условия или процесуални предпоставки, при които крайният акт може да бъде издаден. Данъчният процес е съвкупност не само от отделни производства, но и от процесуални правоотношения. Законосъобразното развитие на данъчното правоотношение е налице, когато данъчните сулекти, данъчно задължените лица и държавата, в лицето на нейната приходна администрация, действат съобразно с правата и задълженията, включени в правоотношението. Незаконосъобразно развитие на данъчните правоотношения например е неплащането на изискуеми данъци. Задачата е да се възстанови това правоотношение с помощта на данъчната принуда като се съберат дължимите данъци. Всички данъчни производства, включени в данъчния процес, преследват една цел, а тя е гарантиране правата и задълженията на данъчно задължените лица и законосъобразното администриране на приходите в бюджета. Предмет на регулиране на данъчното процесуално право са обществените отношения по прилагане на материалноправните данъчни норми, конкретизирани в регистрационни производства, контролни производства, в дейност по обезпечаване и събиране на данъчни вземания и по налагане на административнонаказателните разпоредби.
В по-тесен смисъл предмет на регулиране от ДПП е производството по установяване на данъци и обезпечаване и събиране на данъчните вземания от публичните изпълнители на НАП и АДВ, както и приходната администрация. Методът на правно регулиране не е властнически. Обуславя се от характера на правоотношенията, за които се прилага. Те разкриват юридическото неравенство на страните, които участват в производствата. От една страна е приходната администрация, която се намира в доминиращо положение, а от друга страна – донъчно задълженото лице. Властническият характер се проявява независимо от това дали се установяват данъчни задължения или с данъчноправните норми се създават права или предимства за данъчно задължените лица.