1. Избирателно право – същност, характеристика, историческо развитие.

Избирателното право е основно политическо право на гражданите в съвременното демократично общество. То се гарантира от всички съвременни конституции. Избирателното право спада към първото поколение права и свободи и като негово основно предназначение се определя изразяване на политическата воля на гражданите, формиране на политическо представителство на интереси, формиране на състава на изборните държавни органи, определяне на политиката, която те провеждат и осъществяване на демократично-обществен контрол върху политическите институции на държавата.
Избирателното право се приема като основно политическо право, защото то най-осезателно влияе върху механизма за функциониране на държавните институции. Смята се, че останалите политически права са по-скоро производни на избирателното право.
Избирателното право тясно се свързва с формирането на представителни институции и в частност на т.нар. ранни парламенти. Още с неговата поява, то се свързва с делегирането (овластяването) на изборните институции да действат от името на избирателите, т.е. изборите, чрез които се упражнява избирателното право се възприема като овластяване (упълномощаване за осъществяване на определени действия). По начало изборите се свързват с републиканското държавно устройство. В средновековието изборите се свързват с т.нар. представителство – парламенти, които са играели роля на съвещателни органи към монарсите.
Избирателната система представлява сложен механизъм от обществени отношения, посредством който избирателите упражняват своето избирателно право и формират представителни институции. Те по Конституция осъществяват или законодателната власт, или са органи на местно самоуправление.
При републиканска форма на управление не са рядко случаите, когато чрез избирателната система се формират и други органи, извън посочените, а именно избира се Президент.