1. Възникване и утвържадаване на международното наказателно право.

Мирният договор на Египет с хетите уреждащ нпредаването на чужденец на собствената му страна независимо от причините за напускането и, е доказателство за търсене на правни способи за уреждане на междудържавни отношения. Наличието на множество градове, държави в древна Гърция налагало разрешаване на подобни казуси с предаване на намиращи се на територията на замолената държава-полис граждани на молещата държава съгласно обичая. Идеята за абсолютния суверенитет в средновековието прави практически невъзможно предаването на престъпници. В националните наказателни закони се утвърждава принципът за действието на закона по място, който изключва предаване на собствени граждани на друга държава. Европейският ренесанс дава тласък на развитието на националното наказателно законодателство. Правните системи в европа се оказват сходни, което дава възможност както на институтите от общата част на наказателното право, така и на престъпните състави от особената част да улесняват международно правното сътрудничество. Усложняването на междудържавните отношения във връзка с регулирането на случаи, имащи значение за две или повече държави през 19 и 20 век е основание за възникване на международното наказателно право. Три десетилетия по-късно на територията на Германия се поставя началото на новия правен ред с правилата от Нюрнбергския и Токийският процес. Доказателство е римският статут на международния наказателен съд. Българската наказателноправна наука се развива на основата на европейската континентална теория.