1. Измяна.

Обща характеристика на изменническите престъпления. Отделните видове престъпления по чл. 95 – чл. 97а НК.

     Измяната засяга пряко властта в републиката. При нея, за разлика от престъпленията по Раздел ІІ (Предателство и шпионство), опасността идва от вътре. В този смисъл се определя, че изменническите престъпления имат за свой подродов обект вътрешната сигурност на републиката.
1.      Първото престъпление от Раздел І (Измяна) е по чл. 95 НК. Текстът на този член гласи: „Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с ...”
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението има следните три форми:
а) участие в опит за преврат;
б) участие в бунт; и
в) участие във въоръжено въстание.
С първата форма на изпълнителното деяние е визирано участието в опит за преврат. Превратът е насилствено завземане на държавната власт в центъра или по места. Той се отличава: първо, с предварителна организация, второ, с тайна подготовка, трето, с внезапност на удара срещу властта, и четвърто, с използване на въоръжени сили. Съставът по чл. 95 НК, образно казано, отсича присъщата за един преврат фактическа дейност. Той определя, че за да се приеме престъплението за довършено, необходимо и достатъчно е да бъде осъществена част от дейността. Не е нужно самата фактическа дейност по извършване на преврат да бъде доведена докрай, за да се приеме, че и юридически престъплението е довършено. Опитът за преврат се извършва независимо, дори въпреки волята на лицата, които осъществяват властта. Законът сочи, че преврат може да има по отношение и на централната, и на местната власт.
Втората форма на изпълнителното деяние е участието в бунт. При него също има надигане срещу властта. Бунтовническата дейност обаче не е насочена към завземане на властта – тя само я препятства. При това престъпление не е нужна нито предварителна организация, нито тайна подготовка, нито внезапен удар, нито използване на въоръжени сили. Нужно е обаче надигналите се срещу властта да принадлежат към един колектив, който при това съществува легално, но със съвсем друго предназначение – затвор, военно поделение, кораб и т.н. Най-често бунтът избухва спонтанно и без предварителна подготовка. Дори когато разбунтувалите се са въоръжени, бунтът не преминава задължително във въоръжено въстание.
Третата форма на изпълнителното деяние е участието във въоръжено въстание. По подобие на участието в бунт то се изразява в масово надигане на хора срещу властта, което също не е насочено към завземането й. Те обаче не принадлежат към някакъв легално съществуващ колектив и следователно нямат никаква организационна обвързаност както участниците в един бунт. Участниците във въоръженото въстание се обединяват чисто функционално. Те обикновено нямат предварителна организация и тайна подготовка, а започват своите действия срещу властта стихийно. Тук следователно не е налице нито опит за преврат, нито дори бунт, а друга насилствена дейност против властта. Опасността от тази дейност произтича главно от това, че повечето участници в нея са въоръжени, като не е нужно всички да имат оръжие.
Множеството участници (дейци) при измяната по чл. 95 НК разкриват наличието на т.нар. необходимо съучастие. То поглъща обикновеното съучастие по чл. 20 НК.
Във връзка с това следва да се имат предвид двете разлики на необходимото от обикновеното (случайно) съучастие. От фактическа гледна точка престъпленията при необходимо съучастие, включително по чл. 95 НК, не могат да се вършат от едно лице – нужни са две или повече лица, докато от юридическа гледна точка всяко от тях върши свое отделно престъпление.
Все пак необходимостта на разглежданото съучастие не бива да се разбира в някакъв абсолютен смисъл, а именно, че за да има изобщо престъпление и наказателна отговорност, нужно е другото или другите деяния, обхванати от необходимото съучастие, също да съставляват престъпление и да пораждат наказателна отговорност. Няма пречки да има необходимо съучастие и когато другото или другите деяния са извършени от наказателнонеотговорно лице или макар наказателноотговорно, то не е осъществило престъпление от субективна страна. Всъщност необходимостта на съучастието трябва да се разбира в един относителен смисъл, а именно, че за да има престъпление при необходимо съучастие, достатъчно е другото или другите деяния, обхванати в необходимото съучастие, да осъществяват само обективна страна на престъпление.
Престъплението по чл. 95 НК е формално, т.е. на просто извършване. За да бъде това престъпление довършено, достатъчно е осъществяването на някоя от формите на изпълнителното му деяние; не е нужно настъпване и на определени общественоопасни последици.
Формата и видът на вината на престъплението по чл. 95 НК са прекият умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел. Тя се изразява в някоя от следните три форми:
а) Първата от тях е събарянето на властта. Тя е типична цел за опита за преврат. Тази цел означава не премахване на властта, а отнемане на властта от законните й носители и нейното предаване на други лица, без те да са определени по законния ред.
б) Втората възможна форма на специалната цел по чл. 95 НК е подравянето на властта. Това означава довеждане до пълна неспособност за функциониране, т.е. спиране работата (изваждане от строя) на поне едно структурно звено от системата на държавната власт.
в) Третата  възможна форма на специалната цел по чл. 95 НК е отслабването на властта. Тя е най-леката форма и означава само намаляване годността за работа на поне едно звено да обслужва държавната власт.
И в трите случая става дума за специална цел, а не за престъпен резултат. Заради това не е нужно засягането на властта да бъде обективно постигнато; достатъчно е този резултат да бъде субективно набелязан – да съществува в главата на дееца. Така че е възможно фактически, но не е и юридически необходимо да се стигне до засягане на властта, за да се приеме, че престъплението по чл. 95 НК е довършено.
2.      Следващото изменническо престъпление е терористичният акт. Той е предвиден в чл. 96 НК, който съдържа три състава. Първите два от тях – по ал. 1 и ал. 2, визират индивидуалния терористичен акт. Той засяга вътрешната сигурност на страната чрез увреждане личността на държавен или обществен деятел. Съгласно чл. 96, ал. 1 НК, „Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с ...”. Докато според ал. 2 на същия член, „Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с...”
Субект и по двата състава може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
За да очертаят изпълнителните деяния по двата състава на индивидуалния терористичен акт, разпоредбите на чл. 96, ал. 1 и 2 НК пресъздават по същество диспозициите на убийството и съответно на причиняването на тежката телесна повреда (чл. 115 и чл. 128 НК). Те не ползват на техниката на препращане към тях.
Така очертаните изпълнителни деяния са следните две:
а) по алинея 1 – лишаване от живот (умъртвяване) на държавен или обществен деятел; или
б) по алинея 2 – причиняване на тежка телесна повреда на държавен или обществен деятел; коя телесна повреда е тежка се определя в чл. 128, ал. 2 НК.
Между убийството или причиняването на тежка телесна повреда, от една страна, и терористичния акт, от друга страна, не може да се получи идеална съвкупност. Терористичният акт поглъща убийството и причиняването на тежка телесна повреда. Той съдържа всички признаци на убийството или на причиняването на тежка телесна повреда, като има и два допълнителни: един обективен признак, който се отнася до качеството на пострадалия, и един субективен признак, който изисква наличие на специална цел.
Следователно и в двата случая от значение е най-напред качеството на пострадалия. Държавен деятел е не всеки служител в държавно учреждение, а само онзи, който заема ръководна длъжност в органите на държавна власт – министър, заместник-министър, депутат, областен управител, кмет. Обществен деятел е не всеки член на всякаква обществена организация, а само онзи, който има ръководни функции в политическа партия или в друга обществена организация, която обаче е пряко ангажирана в политическия живот. Общественият деятел може да координира дейността на останалите членове на обществената организация и да я представлява.
Терористичният акт има за престъпен резултат смъртта или тежката телесна повреда на държавния или обществения деятел.
Формата и видът на вината тук също са прекият умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена изрично и специална цел в някоя от следните три възможни форми:
а) подравяне на властта;
б) отслабване на властта;
в) създаване на затруднения на властта.
Тук следователно липсва събарянето на властта, а е добавена друга, по-лека форма на неблагоприятното въздействие. При нея не се засяга един или друг орган от системата на властта, а му се създават неприсъщи задачи. Ангажира се в една дейност, която му пречи да изпълнява същинските си задължения.
3.      Престъплението по чл. 96, ал. 3 НК е т.нар. масов терор или още масов терористичен акт. Той се свежда до причиняване смърт на едно или повече лица чрез общоопасно престъпление по Глава ХІ от Особената част на НК. Съгласно чл. 96, ал. 3 НК, „Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с...”
И тук субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на общественоопасно престъпления със задължително причиняване на смърт.
Тук пострадалият или пострадалите не трябва да са държавни или обществени деятели. Ако деянието е насочено към държавен или обществен деятел, то ще се подведе под чл. 96, ал. 1 и 2 НК. В този смисъл разглежданият състав по ал. 3 е субсидиарен спрямо тези по предходните по ал. 1 и 2.
Съставът на престъплението по чл. 96, ал. 3 НК се характеризира не с качеството на умъртвения пострадал, а с начина (способа) на своето извършванеумъртвяване чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние.
Престъплението е резултатно – то има предвиден престъпен резултат. Престъплението е довършено, ако в резултат на деянието е настъпила смърт на едно или повече лица. Ако резултатът е телесна повреда, може да е налице само опит за това престъпление.
Формата и видът на вината тук също са прекият умисъл.
Освен това като допълнителен субективен признак е предвидена чрез изрично препращане и специална цел. Тя е същата както по ал. 1 – подравяне, отслабване или създаване затруднения на властта.
4.      Изменническото престъпление по чл. 97 НК наподобява това по чл. 96, ал. 3 НК. Текстът на чл. 97 гласи: „Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва ...”
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
В частта за изпълнителното деяние диспозицията на чл. 97 НК препраща изрично към чл. 349 и 350 НК. Затова изпълнителното деяние на разглежданото престъпление се свежда до извършване не на всякакво общественоопасно престъпление, а само на общоопасно престъпление по чл. 349 и чл. 350 НК. Различните състави на общоопасни престъпления по тези разпоредби са и различните форми на изпълнителното деяние по разглеждания чл. 97 НК. Те са: увреждане по начин, опасен за живота и здравето на хората, на питейни води или съоръжения, от които се черпи вода за пиене, предназначена за общо ползване; разпространяване на причинители на епидемии сред хората; изготвяне на хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества; продаване или поставяне в обращение по друг начин на вече увредени по този начин хранителни продукти или питиета.
Престъпният резултат съвпада с този на престъпленията по чл. 349 и чл. 350 НК. Той включва като основен и задължителен резултат отравяне на общодостъпен водоизточник или хранителна стока, а като евентуален допълнителен резултат – телесна повреда или смърт на другиго.
Формата и видът на вината тук са прекият умисъл. Той обаче се отнася само до отравянето на общодостъпния водоизточник или на хранителната стока, както и за евентуалната телесна повреда. По отношение на евентуалната смърт, ако тя изобщо настъпи, може да е налице само непредпазливост или евентуален умисъл. Прекият умисъл за настъпила смърт е присъщ единствено на предходното престъпление – по чл. 96, ал. 3 НК.
Предвидена е като допълнителен субективен признак и специална цел. Тя е същата както за предходното престъпление. В тази част от състава на престъплението диспозицията на чл. 97 НК също препраща изрично, но този път към чл. 96 НК.
В заключение следва да се посочи, че разгледаният състав по чл. 97 НК е субсидиарен спрямо предходния – този по чл. 96, ал. 3 НК. Той се прилага само за случаите, когато, ако се стигне изобщо до смърт на едно или повече лица, деецът не е искал нейното настъпване. При пряк умисъл за смъртта им престъплението се квалифицира като опит или довършено престъпление по чл. 96, ал. 3 НК, което е и по-тежко наказуемо – минимумът му възлиза на 15 години лишаване от свобода, а не само на 10, както е по разглеждания чл. 97 НК.
5.      Последното изменническо престъпление е по чл. 97а НК. Основният му състав е предвиден в ал. 1. Според нея, „Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с ...”.
Субект на това престъпление може да е всяко наказателноотговорно лице.
За да очертае изпълнителното деяние на престъплението изменническо задържане на заложник, разпоредбата на чл. 97, ал. 1 НК пресъздава буквално диспозицията на обикновеното задържане на заложник по чл. 143а НК. Тя следователно не ползва техниката на препращане.
Изпълнителното деяние представлява задържане на някого като заложник, при което освобождаването поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице.
Вижда се, че изпълнителното деяние включва най-напред задържането на някакво лице. Лицето е задържано, когато бива лишено от свобода – то е поставено на такова място, където няма възможност за свободно придвижване.
Самото задържане е продължено престъпление. Тук става въпрос за такова продължено престъпление, което се осъществява чрез множество действия и бездействия. Действията са залавяне на лицето и след това изричното му възпрепятстване. Бездействието е неговото неосвобождаване.
Понеже престъплението е продължено, давността за наказателното му преследване започва да тече, след като се прекрати състоянието на задържане.
За разлика от обикновеното лишаване от свобода тук изпълнителното деяние включва и поставянето на едно прекратително условие, адресирано към другиго – това може да е самата власт, фирма или частно лице. Поставяне на условие има тогава, когато се формулират искания за осъществяването на определени действия или бездействия от адресанта. Искането трябва да е направено и получено, за да има довършено престъпление.
Така изменническото задържане на заложник винаги съдържа в себе си и в този смисъл поглъща обикновеното задържане на заложник по чл. 143а НК.
Ако наред с прекратителното условие за задържането се постави и такова отлагателно условие, което включва причиняване на смърт или на тежка или средна телесна повреда на самия задържан, ще се осъществи квалифицираният състав по чл. 97а, ал. 2 НК. Тук деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, той не само че няма да освободи задържания, но и ще му причини смърт или тежка или средна телесна повреда. Престъпният резултат на изменническото задържане на заложник е като този на обикновеното по чл. 143а НК – невъзможност заложникът да се придвижва свободно и узнаване от адресата на поставеното от дееца условие за освобождаване на заложника.
Формата и видът на вината на изменническото задържане на заложник са прекият умисъл.
Чрез изрично препращане е предвиден и допълнителен субективен признак – същата специална цел както по чл. 96 НК.