1. Предмет на Общото учение за държавата и другите науки.

Познавателната дейност на човека има две нива – емпирично и теоретично. Емпиричното познание отразява само “повърхността” на явленията, без да дава обяснение за тяхната същност. Теоретичното познание навлиза по-дълбоко в отразяваните явления, като се стреми да да разкрие и обясни същността на явлението. Науките изучават природните или социалните явления и в зависимост от това се делят на природни и обществени науки. Държавознанието е една от обществените науки – то изучава държавата като част от социалната реалност. В рамките на съществуващата реалност, науките обособяват своя конкретен обект на познание. Държавата е обект на правната наука. Съществуването и не невъзможно без правото, тъй като то характеризира нейната същност. В рамките на обекта всяка отделна наука има свой предмет. Предметът включва явления и процеси, които се изучават само от една наука. Предметът на науката също се определя от субекта и също както обекта, не може да бъде плод на произволно хрумване. Организираността на заобикалащия ни свят се проявява на две нива. От една страна, всяко явление е организирана даденост. От друга страна е и организираща даденост. Теоретичното държавознание е самостоятелна наука, която се е формирала и съществува като част от научното знание за света. В рамките на една наука, с оглед конкретните нужди на практиката, могат да се обособят различни дисциплини. Те имат общ предмет но обясняват различни негови страни, процеси и закономерности. Научната дисциплина е еманация на науката – концентриран израз на нейните съвременни постижения. Съвременното теоретично държавознание се представя от научната дисциплина Общо учение за държавата. В нейния предмет се включва същността на държавата като явление, възникването и развитието на държавата като социална даденост.
Предметът на отделната наука е основният критерий, по който тя се ограничава от отделните науки. Общото учение за държавата е обществена и правна наука. Обществените науки се делят на общи и частни. Обши са тези които изучават обществото в неговата цялост , като социологията. Частни са тези, които изучават отделните страни на обществото, като стопанските, политологията и др. Още се делят на философски и нефилософски, както и на казуални и нормативни. Държавата се изучава днес и от политическата наука – политология. Според Н. Неновски Общото учение за държавата трябва да се развива като “ самостоятелна или евентуално като основна интегрална част на формиращата се у нас политология ”. Държавата според автора е политическо явление и трябва да се изучава от поитологията. Обстоятелството, че държавата се изучава и от други науки и може би най-вече от политологията не променя нейния характер като реалност.
В системата на правните науки влизат три групи науки: теоретико-исторически, отраслови и приложни. ОУД принадлежи към теоретико-историческите юридически науки. Държавата като социално явление се изучава и от ИБДП, ВИДП и др.