1. Валутен режим на Република България. Източници.

В българската правна система няма обособен самостоятелен отрасъл валутно право. Всяка една държава въз основа на своя суверенитет има възможността да установява специален режим по отношение и действие, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали, като към последните спадат и скъпоценните камъни. Подобен режим се установява с цел преди всичко да се защити националната парична единица, както и да се регулира търговията, производството износа и вноса на благородни метали. Точно това изключително право на държавата се определя като валутен монопол. Този специален режим се установява чрез приемането от НС нормативни актове, както и чрез подзаконовите нормативни актове.

Съвкупността от нормативните актове, които регулират валутния режим в нашата страна се наричат валутно законодателство. Правната уредба на валутния режим в България се съдържа в следните нормативни актове – валутния закон,  към който има издадени няколко подзаконови нормативни актове (наредба за добиване преработване и сделки със скъпоценни камъни и благородни метали ; наредба за внос и износ на валутата и левове в наличност ; наредба за статистиката на платежния баланс) , осен това към правната уредба на валутния режим могат да бъдат отнесени и законът за митниците и закона за кредитните институции.от предметния обхват на валутното законодателство е видно че с него се регулират отношения на гражданския обмен (сделки и свързани с тях плащания ) т. е това са нефинансови отношения. Тези отношения на гражданския обмен са поставени във валутен режим, които най общо казано се изразява в това че за различните сделки и плащания е предвиден разрешителен или регистрационен режим или е въведена забрана за тяхното извършване.

Валутния режим се изразява в това че са необходими допълнителни условия за да бъде една сделка валидна. Друга особеност на валутния режим  е че , по тези сделки страни съвместни или чуждестранни лица. Когато се разглежда валутния режим възниква и въпроса за валутните правоотношения. В тази връзка е необходимо да се обърне внимание на обстоятелството, че нормите на валутното законодателство не формират валутни правоотношения, а установяват допълнителни условия за сключването или забраната за извършване на една сделка или определена дейност, които се регламентират в валутния закон.по своята правна същност това са облигационни правоотношения и нормите на валутното законодателство неустановяват някакъв различен техен предмет, които би ни позволил да ги определим като самостоятелни, валутни правоотношения. Чрез валутното законодателство се създава вторична на правна уредба на вече възникнали облигационни правоотношения.

Предмет на валутния режим са:
- сделки и плащанията между местни и чуждестранни лица, през граничните преводи и плащания
- сделки със чуждестранна валута по занятие
- сделките с благородни метали скъпоценни камъни и изделия от тях извършвани по занятие, както и техният внос износ и преработката им
- вносът и износът на левове и чуждестранна валута в наличност
- събирането поддържането и предоставянето на статистическа информация относно платежния баланс на страната
- упражняването на валутен контрол.

От всичко казано до тук е видно че съдържанието на валутния режим е разнообразно и включва:
- разрешение за извършване на определени дейности за добив и обработка на скъпоценни камъни
- забрани
- изисквания
- ограничения.