19. Права и задължения на родителите по отношение на личността и имуществото на децата.

Този въпрос е свързан е един отдавна готвен Закон за защита на детето. Основната цел на този закон е не да повтори Конвенцията за защита на детето, която е ратифицирана от нас, а да уреди механизмите, чрез които да се гарантират правата на децата, визирани в тази Конвенция.
Първо се налага да очертаем кръга на субектите на тези отношения. От една страна това са родителите (лица, по отношение на които е установен произхода на децата - чрез акт за раждане, чрез съдебно решение и чрез осиновяване. На второ място, тези правила се отнасят и за осиновителите, защото при тях възниква връзка, както при произход. Връзката родител-дете не се влияе от това дали родителите са в брак или не.
Другата страна на отношението са децата. Те трябва да са с произход от родителите си или да са осиновени. На второ място, детето не трябва да е навършило пълнолетие. Еманципираните непълнолетни нямат нужда от родителски контрол.
Други субекти на тези отношения са бегло споменати в чл.68(2) СК. Това са вторият баща и втората майка. Те са длъжни не към детето, а към родителя в смисъл да му съдействат при изпълнение на родителските му права. Чл.70 СК споменава за дядо и баба. Внуците са длъжни уважават своите баба и дядо и да помагат. По същество това е една препоръка към децата. Според втората алинея дядото и бабата има право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Всъщност тук правото на внуците да имат контакти с дядото и бабата трябва да е водещо. Именно от интересите на децата трябва да се ръководим, но инициативата за тези контакти по съдебен ред, ако те фактически са невъзможни, ще е на бабата и дядото.
След субектите да видим кои са обектите на тези права и задължения Някои казват - обект са децата. Не е вярно, децата са субекти, а не обекти. Обект са техните блага - личните и имуществените по отношение на които родителите имат определени права и задължения.
Каква е същността на родителските права и задължения? Най-напред трябва да се почертае, че те са уредени като единството права и задължения. Водещата цел е запазване на децата. В учебника на проф.Павлов се казва, че в семейните отношения има отношения на власт и подчинение и наподобявали публичната власт. Категорично не е така - това не е власт, а право на родителя. Всяко право е власт.
Дали са притежателни или непритежателни родителските права? Притежателни са , защото има насрещен субект - детето Относителни ли са или не са? Абсолютни права са, защото имат една насоченост към конкретен субект, но и към всички останали
Родителските права са неимуществени. Осиновяването не бива да се разглежда като прехвърляне на родителските права. За правоприемство не може да се говори.
Това са характеристиките на родителските субективни права.
Задълженията на родителните са спрямо другия субект на отношението — детето. Първата особеност, която можем да видим, е че то трудно може да бъде предмет на принудително изпълнение. Има ли иск да накараме родителят да се грижи за детето? Не, пряката принуда е немислима. Другата особеност, е липсата на възможност насрещната страна да изисква, да контролира и да се защити сама. Оттук идва необходимостта от един обществен, държавен контрол Досега такъв орган не е имало у нас. Детските педагогически стаи се занимаваха с децата, нагазили лука.
Всеки родител сам е титуляр при упражняване на родителските права и задължения. В това отношение видяхме, че при осиновяването всеки родител сам дава съгласието си за осиновяване. Това е единственото изключение за отказ от родителски права.
Предполага се, че родителите действат заедно. Законът позволява пред съда да се водят спорове по отношение на родителските права. Но сериозни спорове, а не какво да закуси детето. Законът позволява в процеса да се изслуша и детето, ако е навършило 14 г. между 10 и 14 г. възраст съдът преценява дали детето да бъде изслушано в процеса.
Друго общо правило за упражняване на родителските права и задължения се съдържа в чл.73(1) СК Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Действията на родителите са винаги в интерес на децата.
С това приключваме общата характеристика на родителските права и задължения. След това изложението на въпроса се разделя на две:
1) за имуществото на детето; 2) за упражняване на правата на детето. Вторите са уредени най-общо в чл.68 - "Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност. Значи родителите са длъжни да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и развитието на децата. Тези грижи са насочени към личността на детето, неговите живот, здраве, телесна неприкосновеност и т.н. неимуществени блага на детето. За имуществените права на детето се грижи чл 73(1) СК (виж по-горе). Задълженията на децата към родителите. Чл 69(1) СК "Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат". Какво означава това задължение? Това е морално задължение, както и задължението по втората алинея
Единственият проблем е въпросът с местоживеенето. Чл.71 СК урежда най-напред задължение на детето да живее при родителите си. Това е свързано и с правото на родителя да иска връщането на детето, ако то го е напуснало без да има важни причини. И тук е уреден един бърз механизъм. Дежурният съдия резюмира искането на родителя и издава заповед за връщането на детето, ако няма важни причини. Става дума за една административна дейност на съда. Заповедта се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.
В чл. 1(2) СК има хипотеза, при която родителите не живеят заедно. Ако има съгласие между родителите къде да живее детето, до съд не се стига. До спор се стига, когато родителите не са в брак или са в процес на фактическа раздяла. Съдът ще реши при кой ще живее детето Но от това следва нещо друго - ако детето е при майка си. бащата може ли да упражнява родителските си права. Законът мълчи. А при развода в бракоразводното решение се определя не само къде ще живее детето, но и какви ще са контактите с другия родител, каква ще е издръжката и т.н.
Имуществени права на детето Прочетете ги от чл.73 СК.
Отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имуществата на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна полза децата.
Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължение чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие лица са нищожни. Това не се отнася за еманципираните лица.
Даване на заем - защо детето, ако има пари, да не даде заем на родителите си. За паричните средства на детето нищо не се казва. Бабата прехвърля на детето апартамент, даден под наем. Детето печели по 300 лв. месечно. Родителите са длъжни да изразходват тези средства за възпитанието детето. Ами така детето ги кредитира, а нали заемът е забранен.
Основният проблем е, че няма ефективен контрол за действията на родителите по отношение имуществото на детето. При попечителството има подобни механизми като: съставяне на опис на имуществото на запретения, парите му се влагат в банка и т.н.