19. Обмен на информация между държавите по данъчни въпроси

Обменът на информация има за цел прилагане на данъчни правни норми. От една страна, тези, съдържащи се в източници на вътрешното право, от друга, нормите на договора. Разпоредбата посочва на първо място като цел на размяната прилагането на нормите на договора и допълва по-нататък тази цел с прилагането на нормите на вътрешното право. Изхождайки от принципите на тълкуване на договорите за избягване на двойното данъчно облагане, както вече се помена, първо се прилагат неговите разпоредби, а след това тези на вътрешното право.
Като допълнителна цел на обмяната на информация може да се посочи и борбата с укриването или намаляването на размера на данъците. Тази цел обаче е основна на друг вид международни договори – тези за правна и служебна помощ по данъчни въпроси.
Общата клауза за обмен на информация обхваща и двете цели – прилагането на нормите на договора и прилагането на нормите на вътрешното данъчно право. Спрямо прилагането на вътрешното право обхватът не може да бъде по-широк от данъците, предвидени в договора. Разменената информация не трябва да се отнася за данъчно облагане непредвидено в договора, например за облагане с данък върху оборота.
В следните случаи може да се пристъпи към обмен на информация:
- по искане на едната от държавите за конкретно определен случай;
- автоматично – ако е осигурен регулярен обмен между държавите във формата на изпращане на контролни сведения за определени групи получатели на доходи. Например за доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, дивиденти;
- спонтанен – ако данъчните органи на едната от държавите по собствена инициатива дата информация на съответните органи на другата държава, тъй като считат, че данните са необходими за дейността на другата държава. В последствие е възможно информацията да бъде конкретизирана.
Клаузата за обмен на информация задължава и оправомощава за предоставяне на сведения, но следва да се имат предвид и съдържащите се във националното право защитни разпоредби, а именно тези уреждащи данъчната тайна. Освен това договорите очертават от собствените си правила за размяната на информация задължението за опазването в тайна на обменените сведения – определено общо като международна данъчна тайна.
С цел да се осигури защитата на интересите на субектите на данъчни задължения договорите обикновено посочват какви сведения не могат да бъдат предмет на обмяната на информация. Това са сведения, които представляват търговска, индустриална, промишлена или професионална тайна.