19. Измама.

Основен състав на измамата, квалифицирани случаи (чл. 209 – 211). Разграничаване от кражбата и обсебването. Документна измама (чл. 212). Застрахователна измама (чл. 213).

1. Има два вида измама – активна и пасивна. Техните основни състави са очертани съответно в чл. 209, ал. 1 и 2 НК.
А) Съгласно чл. 209, ал. 1 НК, „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с...”.
Субект на така определената активна измама може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Нейното изпълнително деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение. Те се осъществяват винаги и само с действие.
Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на измамата.
Поддържането на заблудата представлява само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата. Деецът затвърждава съществуваща у него невярна представа или поне намалява или отнема възможността той да я осъзнае и преодолее.
Самото заблуждение представлява във всички случаи невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно които заблуденият решава да прави имуществено разпореждане. Заблуждението се създава винаги и само у човек – единствено той може да бъде адресат на измамата.
Заблуждаване и оттук измамата на машина не може да има. Дори някаква машина да бъде подведена с оглед предоставяне на някаква имуществена престация, това не може да съставлява измама. Ако манипулираната машина предостави на дееца пари или други движими вещи, без той да ги е заплатил, ще е налице не измама, а т.нар. кражба от автомат. Във всички останали случаи, където не се стига до завладяване на чужда движима вещ, деянието е несъставомерно. Това важи и за случая, когато манипулираната машина предостави на човека услуга – „кражба на услуга” няма, а също така и за случая на т.нар. същинска компютърна измама. Такава „компютърна измама” е налице, когато, от една страна, при осъществяване на безналични парични операции ЕИМ, която контролира банкови сметки, бива подведена от дееца да увеличи неоснователно неговата банкова сметка вместо банковата сметка на онзи или онези кредитори, на които действително се дължи безкасовото плащане. От друга страна, за да не се осъществи кражба от автомат, деецът трябва да не получи налични пари от така предвидените му безкасово суми, а и на свой ред да ги ползва за безналични разплащания. Тук следователно се извършва само една „кражба на вземане”, която също е несъставомерна.
Следователно при измамата винаги се мами (лъже) друг човек. Не всяко мамене (лъгане) на друг човек обаче съставлява непременно измама. За да има измама, нужно е още човекът – адресат на заблуждаването, да бъде насочен към осъществяване винаги и само на правнозначимо поведение – а) да извърши нещо, например да плати, без да дължи, да подари свое имуществено право, да поеме чуждо или да се откаже от свое имуществено задължение; б) да пропусне някаква полза, например като изтърве срок да потърси вземане; или в) да претърпи някаква загуба, например като остави да бъде отстранен от имот чрез евикция. В противен случай, ако адресатът на заблуждаването бъде насочен към осъществяване на фактически значимо поведение, то дори да е в имуществената сфера – за отслабване на физическия контрол и защита на владени движими вещи, няма никога да доведе до измама. В такъв случай може да се стигне само до кражба. Например ще има винаги и само кражба, когато пътник, за да остави багажа си без надзор, бива излъган, че някой негов роднина или приятел го вика на друго място.
Вижда се, че за разлика от всички предходни престъпления против собствеността, при измамата се ползва друг човек – неин адресат. Заблуден, той върши на свой ред имуществено разпореждане, без по никакъв начин да се ангажира с участие и отговорност в измамата.
Така най-напред се оказва, че както при едно посредствено извършителство, така и тук има своеобразен посредник. За разлика обаче от посредственото извършителство при измамата посредничеството не е възможно (случайно), а необходимо (задължително).
Наред с това при измамата се очертават три причинни връзки. Те са следните:
а) вследствие заблуждаването на нейния адресат у него се формират или затвърждават неверни представи за гражданскоправно релевантни обстоятелства – от значение за осъществяване на имуществено разпореждане;
б) вследствие на тези свои неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или чужда сметка; и
в) вследствие на това негово разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице.
Очевидно измамата е резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат се състои в имотната вреда на лицето, което е било заблудено, или на другиго. Така че заблуденото и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат – те може да са различни лица.
Имотната вреда може да засегне всякакъв имуществен интерес, а не само да се отнася до движима вещ, както при предходните престъпления. Вредата може да се отнася както до актива на имуществото на пострадалия, представлявайки негово намаляване, така също и до пасива на имуществото, представлявайки негово увеличаване.
Във всички случаи обаче, както при присвояванията, така и тук, за да има имотна вреда, нужно е разпореждането на адресата с имуществото да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход.
Разходът е безвъзмезден, когато липсва реална насрещна облага – ако се сключва възмезден договор, деецът да получи изпълнение, но да няма никаква възможност или поне намерение да изпълни своята насрещна част от договора. Разходът вследствие разпореждането на адресата на измамата е и невъзстановим, когато той не е заемообразен, а е окончателен и безвъзвратен.
Следователно измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК (наказателна измама) е не всяко предизвикано чрез заблуда имуществено разпореждане, което не би било направено, ако заблуденият знаеше действителното положение. Наказателна измама има само когато вследствие на такова разпореждане настъпва току-що описаната имотна вреда – за разпоредилия се адресат на измамата или за трето ощетено лице. Без имотна вреда – за разпоредилия се адресат на измамата или за трето ощетено лице. Без имотна вреда има само гражданска измама, която поначало (с изключение на кредитната измама по чл. 254 НК) не е престъпление.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Като допълнителен субективен признак на измамата е предвидена и една специална користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. Понеже става дума за субективен признак достатъчно е целта да бъде поставена; не е нужно тя да бъде и обективно постигната.
Б) Освен разгледаната дотук активна измама има и т.нар. пасивна измама – по чл. 209, ал. 2 НК. Според тази разпоредба, „Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с...”.
Изпълнителното деяние на така очертаната пасивна измама се изразява в използване на заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого. То се осъществява чрез бездействие – неуведомяване за допусната грешка. За разлика от активната измама, където деецът съдейства за заблуждаването, тук деецът само не му противодейства. Той недобросъвестно оставя другиго да се разпореди и да причини по този начин на себе си или на трето лице имотна вреда.
Използване на заблуждението е налице, когато адресатът на бездействието, съставляващо пасивна измама, има вече създадена невярна представа за обстоятелствата, съобразно които извършва имущественото разпореждане. Деецът нито възбужда, нито поддържа това състояние, а само се възползва от него.
Използване на неопитността има, когато на адресата липсва нужната теоретическа или практическа подготовка за извършване на избраното или предприето имуществено разпореждане, от което състояние деецът се възползва.
Използване на неосведомеността има, когато на адресата липсва нужната текуща информация за обстоятелствата, които следва да има предвид, за да извърши изгодно имущественото разпореждане.
Във всичко останало съставът на пасивната измама повтаря този на активната измама.
В) Квалифицираните случаи на измама са обособими по два критерия – съобразно субекта и съобразно престъпния резултат.
а) Случаите, квалифицирани според субекта на измамата са пет. Те са следните:
- ако измамата е извършена от две или повече лица, които са се сговорили предварително за нейното извършване;
- ако е извършена от длъжностно лице или пълномощник, в кръга на неговата длъжност или съответно пълномощия;
- ако деецът се е представил за длъжностно лице или лице, което действа по поръчка на властта;
- ако измамата е извършена повторно в немаловажни случаи;
- ако е извършена в условията на опасен рецидив.
б) Случаите на измама, квалифицирани според нейния престъпен резултат, са два. Те са следните:
- ако причинената вреда е в големи размери; или
- ако е в особено големи размери и измамата представлява особено тежък случай.
2. Измамата прилича както на кражбата, така и на обсебването, тъй като и тези престъпления субектът засяга чуждо имущество. Но измамата трябва да се разграничава от тези престъпления.
При кражбата и при обсебването деецът сам предизвиква засягането на чуждото имущество. Той отнема владението или присвоява чужда вещ. Докато при измамата деецът винаги въздейства върху друго лице, което е адресат на неговото престъпно поведение и служи за осъществяване на престъпното увреждане на пострадалия. Адресатът извършва правнозначимата дейност, която по същество представлява унищожаема сделка. С нея той уврежда собственото си имущество или имуществото на някакво трето лице.
Освен това кражбата и обсебването имат за предмет винаги и само чужда движима вещ, докато измамата има за предмет всякакъв имуществен интерес.
Най-сетне кражбата и обсебването имат за престъпен резултат определено имуществено облагодетелстване, и то на самия деец, който завладява или присвоява чужда движима вещ, докато измамата има за престъпен резултат само имуществено засягане на пострадалия, макар и с поставената от дееца субективна цел за имуществено облагодетелстване на себе си или на другиго. Ако обаче и обективно се стигне до такова облагодетелстване, то като последица на сделка, произвеждаща правно действие, ще има и правно значение – правото ще го признае за придобивка на облагодетелствания до унищожаването на сделката съгласно чл. 29 ЗЗД.
3. С документната измама, предвидена в чл. 212 НК, деецът набавя за себе си или за другиго имотна облага. Съгласно чл. 212, ал. 1 НК, „Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с...”. Докато според чл. 212, ал. 2 НК „Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.”
Документната измама разкрива три особености спрямо обикновената активна измама.
Документната измама се характеризира, на първо място, с това че, както личи от нейното наименование, тя има за свое средство някакъв опорочен документ. Този документ пресъздава за адресата на измамата някакви несъществуващи гражданскоправни релевантни обстоятелства, предвид на които адресатът извършва имущественото разпореждане, убеждавайки го в тяхното наличие.
На второ място, документната измама се характеризира с това, че има за свой предмет не всеки имуществен интерес, а само „чуждо движимо имущество”. То включва не само чуждите движими вещи, както кражбата и обсебването, но също така и други движими ценности като длъжностно присвояване – както други финансови (непарични) знаци по чл. 243, ал. 2 НК – таксови и пощенски марки, облигации, други държавни ценни книжа, така и официалните удостоверителни знаци по чл. 276, ал. 1 НК – ж.п., трамвайни или тролейбусни билети, входни билети за кино или театър и т.н.
На трето място, документната измама се характеризира и с това, че има за свой престъпен резултат не само имуществено засягане на пострадалия, макар и с цел за имуществено облагодетелстване на себе си или на другиго. Тя има за престъпен резултат подобно на кражбата и обсебването обективно облагодетелстване на своето собствено или чуждо имущество, като при това деецът получи сам предмета на престъплението или даде другиму възможност да го получи. Иначе, ако облагодетелстването се заключава само в избягване на загуба (например неплащане на пострадалия) със съответно пропускане на полза от страна на пострадалия, ще са налице две отделни престъпления – документно и обикновена измама.
а) Документната измама в собствена полза – по ал. 1 на чл. 212 НК, има за изпълнително деяние получаване на чуждо движимо имущество чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински документ или подправен документ. С невярно съдържание е всеки документ, който не отговаря на действителността. Неистински документ е онзи, чийто сочен автор се различава от дееца, който е истинският автор на документа. Преправен е онзи документ, чието съдържание е променено, като изглежда, че промяната е извършена от сочения за автор на документа, а не от дееца, който е нейният истински автор. Във всички случаи обаче се ползва опорочен документ, чието съдържание не е вярно.
Чрез използването на такъв документ се стига до заблуждаване на адресата. Заблудата на адресата е относно такова отразено в документа обстоятелство, което го кара (подтиква) да се разпореди със свое или чуждо движимо имущество в полза на самия деец. Документът следователно отразява такъв несъществуващ в обективната действителност гражданскоправен факт, заради който адресатът на измамата погрешно се е разпоредил.
Освен че използва опорочен документ, като го дава на адресата на документната измама, деецът на свой ред получава след това чуждо движимо имущество. Следователно тук има два акта: един улесняващ акт – измамливо ползване на опорочен документ, и втори – улеснен от него акт – получаване на предоставено чуждо имущество.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца. Деецът следователно не разполага никога с него за разлика от случаите на присвояване.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Допълнително се предвижда и специален субективен признак – намерението на дееца противозаконно да присвои полученото.
Субективната страна следователно е като на кражбата.
б) Документната измама в полза на другиго – по ал. 2 на чл. 212 НК, има за изпълнително деяние най-напред съставяне на документ по ал. 1. След това документът се използва – предоставя се на адресата на документната измама, с което деецът дава възможност на друго лице да получи чуждо движимо имущество вследствие разпореждането на измамения адресат. Следователно тук също има два акта, единият от които е измамливо използване на опорочен документ. В случая обаче този акт не е първи и улесняващ, а втори и улеснен акт на изпълнителното деяние. Измамливото ползване на опорочен документ се предхожда и улеснява от неговото изготвяне от дееца или поне с участие на дееца.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат по ал. 2 е получаването на имуществото, но не от самия деец, а от страна на третото лице. Не е нужно обаче това лице да е приело имуществото.
Формата и видът на вината и тук са прекият умисъл.
4. Застрахователната измама е предвидена в чл. 213 НК. Съгласно този член, „Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с...”.
В случая не става въпрос за измама на застраховател, а за специфична по отношение на тази измама предварителна престъпна дейност.
Субект на това престъпление може да бъде само лице, което е собственик на застрахования имот – предмет на престъплението.
Изпълнителното деяние се изразява в самоувреждане по отношение на застрахования имот – неговото разрушаване, повреждане или унищожаване. По този начин деецът имитира застрахователното събитие – случайното засягане или погиване на вещта, и създава условие, за да извърши измама на застрахователен институт.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е пълна, частична или временна негодност на предмета – застрахованата движима или недвижима вещ. Привеждането на вещта в това състояние е необходимо и достатъчно за довършване на престъплението. Не се изисква деецът да е заблудил застрахователя, че застрахователното събитие е настъпило, а още по-малко – да е получил застраховката.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел – да се измами застрахователя, че застрахователното събитие е настъпило. Тази цел отличава деянието от обикновеното имуществено самоувреждане и го превръща в особена форма на предварителна престъпна дейност спрямо обикновената измама на застрахователя.
Престъплението по чл. 213 НК по същество представлява една особена форма на предварителна престъпна дейност, която е определена за самостоятелно завършено престъпление.
Затова, на първо място, за разлика от наказуемото приготовление, е възможен и опит към това престъпление (чл. 18 НК).
На второ място, пак за разлика от наказуемото приготовление, е възможно и съучастие към това престъпление (чл. 20 – 21 НК).
На трето място, по отношение на разглежданото престъпление не може също така да намери приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 3 НК – за самоволен отказ от наказуемото приготовление. Тук дори по изключение не е предвиден самоволен отказ, макар от довършено престъпление.
Въпреки че настоящото престъпление не е провъзгласено изрично за субсидиарно (като например това по чл. 105, ал. 1 НК), то се смята за такова. Поради това ако неговият субект извърши и основната престъпна дейност – целената измама на застрахователя, той няма да отговаря в реална съвкупност и за двете престъпления. Субектът ще отговаря само за измамата на застрахователя.