19. Държавен суверенитет.

В международното право се използва термина “държавен суверенитет” въпреки,че международната общност се разглежда като съвкупност от нации. Международното право определя държавата като изразител на самостоятелна воля и я признава за носител на държавен суверенитет. Държавата извън общността не съществува.
В международното право суверенитетът се признава на всяка държава, независимо дали е голяма или малка по площ, население, икономически показатели; независимо от това каква е формата и на управление, нейния политически режим и т.н. В международен план всяка държава има свой суверенитет. Държавния суверенитет се изразява в независимостта на всяка една държава от другите държави. Посочената независимост се изразява в призната свобода на действие на държавата в международните отношения. Същевременно тази свобода не е безгранична. Ограниченията възникват от факта, че съществуват други суверенни държави. Затова свободата на действие на всяка държава следва да се осъществят с оглед суверенитета на другите държави. Запазването на държавния суверенитет днес е една от задачите на ООН. Държавния суверенитет намира израз и в признатата възможност на всяка държава да определя самостоятелно своята вътрешна и външна политика. Поради това суверенитетът на държавата не може да се разглежда като неограничено “волевластие”. В този смисъл, днес държавния суверенитет не е абсолютен, а относителен. Абсолютната независимост е практически невъзможна.
В международната литература се поддържа становището, че фактическата зависимост – икономическа, военна, политическа и пр., не води до нарушаване на суверенитета.
Доктрината Брежнев, известна още като концепция за “относителния суверенитет”. Според нея, тогаващните социалистически държави са обединени в една социалистическа общност. Всяка от тях запазва своя суверенитет, но над суверенитета на отделната държава, стои суверенитетът на социалистическата общност. Така, “общностният суверенитет” е абсолютен, а държавният – относителен. Всяка социалистическа държава е свободна и суверенна, но доколкото не нарушава суверенитета на общността. В противен случай, общността има право да се защити срещу всяка отделна държава.
Нарушаването на държавния суверенитет се осъществява и “в името” на общочовешки ценности – защита на човешките права, мира, демокрацията и др. пътят към изграждане и разширяване на Европейския съюз, цел и на България, несъмнено ще постави отново въпроса за граниите на държавния суверенитет.