19. Групи по интереси. Лобизъм.

Наличието на власт в обществото обославя съществуването на определен слой от хора, който превежда в действие нейните институции. Класическият вариант на управление е този, който управляващите са малцинство. При този модел може да се говори за властващ елит. Проблем на политическия процес при този вариант е да се намерят механизми, които да не позволяват използването на властните ресурси за групови или лични цели. Вторият вариант е управление на управляващото мнозинство или това е модел на т.нар. публична демокрация. При нея решението се взема от мнозинството и то управлява чрез такива процеси като референдуми, плебисцити, всеобщо избирателно право и други. Трети вариант, това е управление на управляваното мнозинство. В развитите демократични страни той се реализира по формулата „управление на управляваните”. Това управление се реализира в условията на модерната либерална демокрация. Това става чрез възможността за участие на гражданите във властта чрез групите по интереси или известни като групи за натиск. Най-общо това са групи, съставени от групи с общи интереси и те се различават от политическите партии в следните линии:
• по влиянието върху властта и упражняването на властта – като правило партиите участват във властта. За разлика от тях групите за натиск са форма на контрол.
• отношението към изборите – политическите партии трансформират електоралната сила в парламентарни и министерски места. За партиите съществуването им е свързано жизнено с участието на законодателната и изпълнителната власт, а следователно и с издигане на кандидати на изборите. По правило групите за натиск не участват със свои кандидати, а те поставят акцент върху всекидневното политическо значение по извънпарламентарен път.
• различават се от партиите по отношение на проблемите, обект на тяхната дейност. За разлика от политическите партии, които имат амбицията да участват при решаването на всички обществени въпроси, групите за натиск насочват своята активност върху специфични проблеми на обществения икономически и политически живот.
• групите за натиск се различават от партиите, защото предизвикват състезателност между различните субекти и се стремят да въздействат без завземане на държавната власт. В условията на развита демокрация групите за натиск се схващат за напълно легитимен елемент на политическата система. Чрез тях, от една страна, се оказва външно въздействие на политическата система и, от друга страна, самата политическа система се отваря към обществото, което е възпроизводството на нейната стабилност.

Специфична форма на групите по интереси е т.нар. лоби групи. Това са групи от хора, които се свързват с определена личност, която е във властта или има влияние върху властта и чрез тази личност се въздейства за вземането на определено решение. Американската политическа система е типичен пример за възможностите на лобизъм. Юридическа основа там е Конституцията, която дава право на всеки гражданин да се обръща пряко към конгреса и към други държавни органи по всички въпроси от живота на държавата. Лобизмът от една страна два възможност за пряк контакт на политиците с проблемите на гражданите, от друга страна лобизмът дава шанс за успех на този политик, т.е. явява се ресурс на политика и улеснява неговия личен успех. Самата дума „лоби” има сложна съдба. Още през ХVІ век с понятието „лоби” се обозначавали площадки за разходка в манастирите, но политически оттенък това понятие добива през XIX век в САЩ по времето на Гражданската война (1861-1865). Така терминът „лобиране” придобива значение за купуване на пари или извършване на дадена услуга срещу пари. Самото понятие се оценява от общественото съзнание нееднозначно и има както позитивен смисъл, така и негативен. В позитивен смисъл лобизмът е нормално явление, нормален институт на демократическия процес. В развитите демократични страни лобизмът е форма на законно влияние на групите по интереси върху управленските решения на държавните органи за удовлетворяване на определени групови интереси. В негативен смисъл лобизмът има значение на протекционизъм на подкуп, на корупция, с чиято помощ се приемат управленски решения в интерес на определена група или лица. Лобизмът е твърде тясно свързан с политическата власт и като политически институт той се реализира, когато в обществото са налице две условия:
• първото условие – когато се появи голямо разнообразие на интересите на обществото.
• второто условие – когато се разшири достъпът до властта на основата на политическия плурализъм, характерно за развитите демократически политически режими.

Тъй като властта обективно не може да удовлетвори едновременно всички интереси в обществото възниква проблемът за поредността. За приоритетното решаване на едни или други интереси. От тук се появява и закономерният стремеж на различни групи и слоеве да въздействат върху управляващите в своя полза. Групите за натиск и лоби групите са своеобразно предизвикателство към системата на властта в обществото. То произтича от обстоятелството, че се дават възможности за развитие на механизми на контрол в „сянка”. В известен смисъл тези групи изискват, но и създават условие за заобикаляне на легитимни институции от политическата система.