18. Равенство в третирането (антидискриминационна клауза)

Принципът за равенство при облагането на субектите на данъчни задължения е основен както в националното, така и в международното данъчно право.
Нито една от договарящите държави не може да предвижда неравнопоставено (дискриминиращо) данъчно третиране поради факта, че данъчното отношение е свързано с другата държава, т.е. връзката с тази държава не може да бъде основание за такова третиране.
Претенцията за нарушаване на принципа за равенство в данъчното третиране или на забраната за дискриминиращо облагане може да възникне само ако разликата в облагането се основава на посочената връзка с чужбина, а не и по други причини. По това изискването за равенство в третирането или дискриминационната забрана се разграничава от принципа на равнопоставеност на субектите на данъчните задължения в националните данъчни системи.
Принципът за равенство в данъчното третиране не изисква предоставянето на най-облагодетелстван данъчен режим. Той не налага предоставянето на данъчни облекчения или предимства.
Защитната функция на принципа е насочена срещу различно или по-обременително данъчно облагане в едната държава, което е свързано с това, че:
- субектът на данъчни задължения е гражданин на другата държава или е лице без гражданство – дискриминация с оглед гражданството;
- „място на стопанска дейност”, в едната договаряща държава принадлежи на предприятие на другата договаряща държава – дискриминация на мястото на стопанска дейност;
- лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, както и други плащания и възнаграждения, се признават като разходи в едната от договарящите държави, когато се изплащат на местно лице на другата договаряща се държава, така както ако кредиторът би бил местно лице на тази държава;
- капиталът на местно дружество се притежава или контролира от лице, местно на другата държава.
Решаваща за нарушаването на забраната причина за различното облагане. Забраната е нарушена и правото на защита може само тогава да възникне, ако при иначе равни други условия, определеният като дискриминиращ белег или обстоятелство води до по-неблагоприятно данъчно облагане.
От характеристиката на забраната за дискриминация следва, че тя е предназначена само да осигури защита срещу по-обременително данъчно облагане, а не да води до равнопоставено данъчно третиране.