18. Прекратяване на осиновяването.

Първият случай е автоматично прекратяване. Това става по силата на закона при наличието на определено събитие. Събитието е смърт. Чл.65(2)СК "При осиновяване по чл.62 (те. при непълно осиновяване), ако единствения или двамата осиновители починат, осиновяваното се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя. При непълното осиновяване този ефект настъпва, защото след като едната страна липсва, не можем да говорим за правоотношение. При пълното осиновяване остават роднините на осиновителя. Да приемем, че и те са починали. Излиза, че осиновяването се прекратява. Разбира се, това не е пречка за наследяване.
Във всички случаи осиновяването се прекратява по съдебен ред. Хипотезите са:
1. Смърт на осиновителя - чл.65(1) "При осиновяване по чл.61 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения".
Кои лица искат прекратяване на осиновяването? Осиновеният, ако е пълнолетен. Ако е непълнолетен - прокурора. родителите и настойниците. Роднините на осиновяващия също са с интерес, но на тях законът не е признал това право. Производството е исково, компетентен е районния съд. Допълнително условие е прекратяването да се налага от интересите на осиновения.
2. Прекратяване поради разстройство на отношенията между осиновения и осиновителя. Чл.64(1) , т.3. Осиновяването се прекратява при тежко провинение от едната страна или при наличието на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновения и осиновителя". Причините тук са обиди, побои т.н. това се преценява от съда. Ако се констатира вина и междувременно осиновителят почине по време на делото, наследниците го продължават Ако разстройството на отношенията се дължи на виновното поведение на този, който е останал жив, той не наследява.
3. Друго основание за прекратяване на осиновяването е унищожаването му. Съгласно чл.64(1 ) т.1 осиновяването е унищожаемо при неспазване на изискванията за недопускането му: осиновеният е бил над 18 год., осиновителят е с по-малко от 15 год. по-възрастен от осиновения;осиновеният и осиновителят са роднини по права линия, дядото и бабата са осиновили внука, който е имал двама родители и не е роден извънбрачно; осиновеният е осиновен едновременно от две лица, които не се съпрузи; осиновеният е осиновен преди да е било прекратено съществуващо осиновяване; осиновяването е разрешено без да е взето съгласието на осиновяващия, родителите на осиновения или осиновения, ако той е навършил 14 години, когато осиновяването е допуснато, въпреки че родителите, които са оставили детето в обществено заведение са го потърсили в едногодишния срок. Унищожаването на осиновяването има същите последици, както и прекратяването.
4. Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, когато осиновения и осиновителя са дееспособни. Тук прекратяването не е по исков ред, а е едно охранително производство. Съдът трябва само да провери налице ли е взаимното съгласие. Тук не участва прокурор за разлика от всички останали случаи. Решението на съда има действие занапред. Не се заличава изтеклия период.
Разводът между осиновителите не е основание за прекратяване на осиновяването
Искът за унищожаване на осиновяването поради нарушаване на изискванията за съгласие по чл.54 може да се предявява в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения — от навършване на пълнолетие.
Ако е засегнат обществен интерес, прекратяването на осиновяването може да се иска и от прокурора.