18. Обсебване.

Обща характеристика; разграничение от кражбата и длъжностно присвояване. Отделни състави на обсебването (чл. 206 – 208).

Обсебването обхваща останалите случаи на присвояване, които не са включени в длъжностното присвояване, защото субектът или изобщо не е длъжностно лице, или ако е, предметът на присвоителната му дейност не се е намирал у него по служба.
Така разликата между обсебването и длъжностното присвояване се състои в това, че при длъжностното присвояване предметът на престъпление е връчен на дееца в качеството му на длъжностно лице или му е поверен да го управлява или пази в това му качество. При обсебването е възможно деецът да е длъжностно лице, но това не е задължително. Дори да е длъжностно лице обаче, при обсебването вещите не са му връчени или поверени за пазене или управление в това му качество, а на друго основание.
Що се отнася до разликата между обсебването и кражбата, тя се състои преди всичко в това, че при кражбата предметът на престъплението не се намира у дееца, а у друго лице, докато при обсебването той е у дееца и проблем за отнемането му няма. Предвид на това разграничение при кражбата се осъществява отнемане на предмета със субективното присвоително намерение, докато при обсебването има вече обективна присвоителна дейност с предмета на престъплението.
2. Подобно на длъжностното присвояване обсебването също има много и различни състави.
А) Основният състав на обсебването е очертан в чл. 206, ал. 1 НК. Според тази разпоредба, „Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предметът на обсебването е същият като на кражбата – чужда движима вещ на стойност поне 150 лева.
За разлика от кражбата обаче тук вещта се намира у дееца, при това не противоправно, а вследствие на някакво правно действие. Най-често това правно действие е правен акт – сделка, административен акт или съдебно решение. Този правен акт трябва във всички случаи да няма правопрехвърлително действие – той трябва да има само правоучредително действие. Иначе ако този акт води до прехвърляне на собствеността и облагодетелстваното лице се окаже собственик, тогава предметът вече няма да бъде чужд и т, дори да го свои, няма как да извърши обсебване. Това лице може да отговаря единствено за престъпно опорочаване на самия правен акт, предхождащ своенето на предмета – за измама по чл. 209 НК или за изнудване по чл. 214 НК.
Предметът може да се окаже у дееца и вследствие на друго правно действие. Той може да се окаже у дееца и когато той го намери и го вземе (прибере при себе си), за което няма пречки. Такова негово поведение е правнонерегулирано, макар и правнорелевантно, пораждайки задължението по чл. 87 или чл. 88 ЗС да предаде вещта на нейния собственик, на този, който я е загубил, или на местната държавна власт, ако тези лица са неизвестни.
Изпълнителното деяние на обсебването се изразява в същото своене на чуждата движима вещ, което е характерно и за длъжностното присвояване.
И тук, както при лишаването от свобода по чл. 142а НК, изрично се изисква своенето да бъде противоправно. Това основно свойство на престъплението е изведено и в признак от състава на разглежданото престъпление. Съображението пак е да се предупредят органите на съдебната власт, които прилагат НК, че не са малко случаите, когато своенето, макар на чужда вещ, няма да бъде противоправно, а ще се окаже правомерно.
Престъплението е резултатно. То има същият престъпен резултат както при длъжностното присвояване.
Формата и видът на вината са пак прекият умисъл.
Б) Квалифицираните случаи на обсебването също наподобяват квалифицираните случаи на длъжностното присвояване:
- ако обсебването е в големи размери; или
- ако то представлява опасен рецидив.
Още по-тежко квалифициран е случаят, когато обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
И леко наказуемите случаи на обсебване са като тези при длъжностното присвояване, а именно:
- когато случаят е маловажен; или
- когато предметът на престъплението бъде репариран до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
3. Извън обсебването по чл. 206 НК има и три други специфични случая на присвояване.
А) Първият от тях е присвояването на намерена вещ по чл. 207, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с...”.
Тук е налице едно типично двуактно престъпление. Неговото изпълнително деяние включва два последователни и функционално свързани акта, всеки от които, взет отделно, не е престъпен. Те са: едно действие, което се заключава във вземане на загубена от другиго и намерена впоследствие от дееца чужда движима вещ, и едно продължено след това бездействие, което се заключава в несъобщаване за намерената вещ в срок една седмица на собственика, на властта, или на лицето, което я е загубило. Деецът следователно не свои намерената вещ, при което би осъществил състава на обикновеното обсебване по чл. 206 НК.
Със своя втори акт разглежданото престъпление се явява и продължено – то започва да бъде извършвано, а не завършва с изтичане на минимално необходимия за наличието му седемдневен срок. Престъплението приключва само след и едва когато деецът преустанови своето бездействие и съобщи за намерената вещ или бъде заловен с нея. Чак от този момент нататък тече и преследвателната давност за породената от него наказателна отговорност – чл. 80, ал. 3 НК.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е отрицателен по своето съдържание и се свежда до това, че нито собственикът, нито властта, нито лицето, което е загубило вещта, научават седем дни след нейното намиране къде е тя.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Друг специфичен случай на присвояване има за предмет случайно или по погрешка попаднала чужда движима вещ. Той е предвиден в чл. 207, ал. 2 НК. Според тази разпоредба „Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка”.
Тук е налице просто престъпление: предметът му стига до дееца не вследствие на някакво правно действие, а на едно правно събитие – случайно или по погрешка.
Вещта попада у дееца случайно, когато нейният предишен владелец изобщо не е желал да я праща другиму. Тя е пратена от него по невнимание или поради действието на някаква природна сила, например животно се отделя от неговото стадо и отива в стадото на дееца или става наводнение, при което водата отнася някаква вещ от предишния владелец и я изхвърля в двора на дееца.
Вещта попада у дееца по погрешка, когато нейният предишен владелец е желал да я прави другиму, но това не е деецът, а трето лице, например пощенска пратка се оставя на дееца, макар в действителност да е била предназначена не за него, а за негов съсед със сходно име.
В своята останала част престъплението е като обикновеното обсебване по чл. 206 НК. Неговото изпълнително деяние също представлява своене на вещта за разлика от това на предходното престъпление, където е необходимо и достатъчно несъобщаване за намерена вещ в срок една седмица на собственика, на властта, или на лицето, което я е загубило.
В) Третият специфичен случай на присвояване има за предмет т.нар. съкровище. Той е предвиден в чл. 208, ал. 1 НК. Според тази разпоредба, „Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с...”.
Предмет на това престъпление е само някакво съкровище. Това са материални ценности, които имат парична стойност, историческа, художествена или нумизматична стойност. Техният собственик е неизвестен, заради което и на основание чл. 91 ЗС те принадлежат на държавата.
Изпълнителното деяние се състои в несъобщаване на държавната власт за откритото съкровище в двуседмичен срок. За разлика от престъплението по чл. 207, ал. 1 НК – присвояване на намерена вещ, тук има само откриване, т.е. забелязване, а не и намиране, т.е. вземане (прибиране) на предмета. Едновременно с това, за разлика и от обикновеното обсебване, тук не се стига до своене на предмета. Необходимо и достатъчно е да не се съобщи на властта за неговото откриване, както се получава с втория акт на престъплението по чл. 207, ал. 1 НК.
Престъплението е резултатно по подобие на това по чл. 207, ал. 1 НК. Неговият престъпен резултат е също отрицателен по своето съдържание, като се свежда до това, че властта не научава за съкровището 7 дни след откриването му.