18. Власт и суверенитет. Видове суверенитет. Национален суверенитет.

В кастовата и съсловната държава упражлението се основава на господството, като форма за налагане на волята на едно лице върху останалите членове на общността.
Заменянето на господството с държавна власт се основава върху територията на Жан – Жак Русо за народния суверинитет. Според Русо, със сключването на общественият договор се появява един нов субект, едно политическо тяло. “ Когато то е пасивно, членовете му го наричат Държава, когато е активно – Суверен, когато го сравняват с подобни нему – Власт.” От тази позиция, изводът е, че Властта, която разпознава политическото тяло се проявява в два аспекта: активен – като суверен и пасивен – като държава. Разликата в двете позиции – активна и пасивна е във волевата натовареност на субектите. В първия случаи политическото тяло формира и изразява воля; във вторият се подчинява на волята. Иначе казано, за Русо властта е свободата да се земат решения, предоставена в резулатат на определена и изразена обща воля.
Суверенитетът и държавната власт са две различни социални дадености, които се намират помежду си в причинно – следствена връзка. Суверенитетът е “упражняване на обща воля”, която установява властта. Властта е свободата установена и “ръководена от една обща воля.” Върховенство, независимост, самостоятелност, неотчуждаемост и др. са характеристики на всяка всеобща социална власт (родова, племенна и държавна). Това, което разграничава съвременната държавна власт от господството е нейната легитимност – получена чрез волята на суверена. Свободата се изразява в това, че всеки които участва във формирането на общата воля се подчинява на действията на властта не като наложени, а като предложени от самия него. Власт, която не е установена от суверена е нелегитимна власт.
Суверенитетът, както го определя Русо, е формиране и изявяване на една обща воля. Общата воля не е сбор от индивидуалните воли, не е волята на всички. Общата воля е насочена към общия интерес, тя е подчинена на крайната цел – общото благо. Общият интерес, който мотивира общата воля е пресечената точка на различните индивидуални интереси. Общтото благо е държавна власт. Сужеренитетът е волеизявление, чийто резултат е държавната власт.
Суверенитетът е правото да се упражни общата воля, която да установи и легитимира собствената държавна власт като благо, чрез което суверенът обективира своята отделна и самостоятелна държава. Суверенитетът включва различни правомощия на суверена.
- установяването на държавната власт
- поддържането, съхраняването на властта
- може да участжа непосредствено в реализирането на властта
- участва във формирането на субекта, който реализира властта.
- контролът върху осъществяването на властта
Във всички случаи, този който учредява властта е организираната в самостоятелна държава етносоциална общност. Тя е суверенът. Под влияние на Русо се приема, че суверен в една държава е нейният народ.
В теорията се отделят:
- национален суверенитет;
- държавен суверенитет;
- народен суверенитет.
Различните наименования не почиват върху различни носители и различни суверенитети. Суверенът е само един – народът, но в трите посочени случая той се характеризира от различни страни: като национална общност; като органозирана в държавна общност и като политическо тяло вътре в самата държава.
Националния суверенитет е пражото на всяка отделна общност (етнос) да се самоорганизира по своя национален признак в самостоятелна държава. Нацията осъществява своята независимост чрез учредяването на своя суверенна държавна власт. Модерните държави са възникнали като национални държави и при тях националният суверенитет е и народен суверенитет и обратно.
Въпросът за националния суверенитет се поставя и в последните години на ХХ век във връзка с разпадането на евкопейските многонационални държави – Чехословакия, Югославия, СССР. Отделните национални общности отказаха да са съносители на общия държавен суверенитет и установиха свой собствен национален суверенитет, чрез което обособиха свои отделни национални държави.