18. Християндемократически и други партии.

ХДП се обособяват като партийна фамилия след ВСВ. Тези партии имат сложни взаимоотношения с католическата църква, която през XIX век и първата половина на XX век възпира католиците да участва в политиката. През 1891 г. папа Лъв ХІІІ изпраща енциклика (обръщение до всички католически църкви), с която Ватикана взема отношение към промените в обществото и изразява позицията си към различни аспекти на държавната политика. За това тази енциклика се смята за първия политически манифест на църквата и служи като идейна основа на формиралите се по-късно идейни течения, свързани с католицизма и търсещи подкрепата на Ватикана. В този документ папата остро осъжда социализма като идеология, тъй като той се основава на премахването на частната собственост, която е установена от Бога. Папата призовава държавата да се намеси в отношенията между труда и капитала в името на по-справедливо разпределение на богатствата. Първите политически течения, които са предшественици на съвременната демокрация възникват през втората половина на XIX век, като цяло те се намират в периферията на политическия живот и в една или друга степен се сливат с доминиращите партии до преди ПСВ. След ПСВ се правят опити за образуване на национал-християндемократически партии – Италия. В Италия се създава Народната партия, която съществува за кратко време и след утвърждаване на фашисткия режим на Мусолини през 1922 г., тя изпада в изолация и не успява да се утвърди на политическата сцена. Като начало на модерната християндемокрация се смята времето след ВСВ. На преден план излизат онези партии, които запълват вакуума, породен от краха на фашизма и нацизма и предизвикателствата на Сталинския комунизъм. Създава се възможност за формиране на партии, основани на християнските демократически ценности най-вече в страни като Италия, Австрия и Германия. За утвърждаването на християндемокрацията допринася и промяната на политиката на Ватикана към либералната демокрация и участието в политическия живот. Изработването на специфична Християндемократическа доктрина профилира тези партии като специфична фамилия не само в демократични европейски страни, но и в Латинска Америка, където католическа църква има силно влияние. Основна идея на християндемокрацията е т.нар. християнски персонализъм. Тази доктрина разглежда обществото не само като съставено от индивиди, но и от личности. Личността е социално същество, чиято съдба се реализира чрез включването му в различни форми на общуване в семейството, в църквата, в квартала или нацията. Разглеждането на личността от такъв ракурс води до утвърждаването на солидарността като типична християндемократическа идея и до възприемането на идеята за социалното пазарно стопанство. В този смисъл християндемокрацията търси синтез между класическият либерализъм, който се основава на свободният пазар и от друга страна социализма, който набляга на социалните функции на държавата.

Християндемокрацията се стреми да съчетае идеите за справедливостта и свободата, поради това християндемократите се възприемат като изразители на социалния капитализъм и на умерения консерватизъм, тъй като се опират на ценности, произтичащи от християнски мироглед. Социалната база на Християндемократическите партии, особено в Италия и Германия, са представители на работниците, хора на свободните професии, на имотните, на по-консервативно ориентираните слоеве. От гледна точка на политическото им влияние Християндемократическата партия е най-силна в Австрия, Германия и по-малко в Скандинавските страни. Те са представени в политическия живот в Испания, Швейцария и т.н. В почти всички европейски държави християндемокрацията има свое представителството. За това допринася мястото й като дясно центристка партия, а също така нейният умерен консерватизъм и отвореност към основните групи на европейското политическо пространство. В посткомунистическите държави за изненада на някои специалисти християндемокрацията не успя да се утвърди като водеща политическа сила особено в Полша, Унгария и частично в Чехия, където католицизмът има силно влияние.

Заключение: На международно равнище Християндемократическите партии играят важна политическа роля и са един от двигателите на европейската интеграция. Заедно със Социалистическия интернационал те са едно от най-влиятелните международни политически организации на нашето съвремие.

Партиите на зелените (отнасят се до другите партии). ПЗ се появяват на политическата сцена през 70те години на XX век и се утвърждават през 80те. Те се зародиха от новите социални движения, които са противници на абсолютизирането на материалните ценности и икономическия растеж. Основен фактор за тяхната поява са тежките последици от индустриалното развитие върху природната среда. Това е замърсяването на въздуха, на водата, опасността от ядрена и енергийна катастрофа, изсъхването на горите, т.е. всичко, което застрашава здравето и живота на хората. Някои автори определят ПЗ като носители на пост материалистична идеология, която отхвърля необуздания икономически растеж и стремежа към материално задоволяване. Затова и социалната база на тези партии е съставена от следвоенните поколения, чиято чувствителност и остра реакция към потребителския манталитет доведе до масови студентски и младежки протести и бунтове в края на 60те години, а също така мощните антивоенни акции във войната на САЩ срещу Виетнам, срещу свръх въоръжаването на Великите сили и Студената война. По-късно от тези социални движения възникнаха ПЗ, които отправиха предизвикателство към класическите партии със своите нови ценности с по-демократичните си организационни структури и предложение за реформи на политическата система. Въпреки първоначалния скептицизъм на специалистите, ПЗ успяха да разширят и стабилизират социалната си база и успешно да се включат в изборния и парламентарния живот.

В някои западноевропейски държави те заеха сравнително стабилни позиции в политическият спектър. Това е типично за Германия, където зелените успяха да се утвърдят през 90те години като една стабилна политическа партия с парламентарно представителство. Освен това те участват в провинциалните правителства на Германия. Освен това от 1998 г. насам станаха коалиционни партньори на Социалдемократическата партия. ПЗ имат влияния в Австрия, Англия, Франция и други. Някои автори ги поставят в левия политически сектор като партии на промените и критиката им към съвременното общество. До известна степен тези оценки са справедливи и оправдани. По-точно е те да се квалифицират като специфичен тип политическа партия, която значително се различава от партиите, възникнали през XIX и XX век.