18. Конституционно и законосъобразност

За пръв път прегледа за конституциосъобразност възниква в САЩ през 1803г., когато Върховният съд обосновава правото да дава тълкования за конституционност на законите. Според решението на Върховния съд, всички съдилища получават правомощия „да взимат онтношение относно конституциалността на законодателни актове, които попадат в тяхната нормална юрисдикция.. и да отказват да въвеждат в сила, такива които считат, че са антиконституционни и съответно невалидни. В европейската традиция обаче идеята за контрол върху конституциосъобразност на законите се налага едва в периода след Първата световна война. Основната причина за това закъснение е принципната съпротива на европейските конституционалисти срещу идеята да се нарушава народния суверенитет и върховенството на парламента, като се предоставя на съдебната институция статут на политическа юрисдикция. След втората световна война идеята са съдебен контрол за конституционосъобразност получава разпространение в редица европейски държави, особено в тези, които са изпитали негативите от авторитарното и тоталитарното управление.
Българската конституция от 1991г. също така е предвидила в специална глава създаването на Конституционен съд и дефинира неговите функции. В досегашната си дейност той взима важни решения, които определят и доуточняват редица аспекти от правомощията на отделните институции и обявяват за невалидни редица закони или части от тях, които според съда, не съответстват на конституцията.
За да се осигури максималната безпристрастност на такива важни институции, каквито са конституционните съдилища, са възприети специални процедури за назначаване на съдиите. Те трябва да гарантират, че избраните там личности са максимално добре професионално подготвени и че не са свързани с една или друга политическа сила, което би ограничила тяхната обективност. В редица държави е възприета практиката да се назначават съдиите за по-продължително време (в България е 9 години), за да не се чувстват уязвени от чести смени на политическата ситуация и на парламентарните мнозинства. По принцип назначаването им се осъществява на базата на съгласуването на интересите на основните институции и политически партии,за да се подберат личности, ползващи се с доверие в обществото.
Разбира се, политическата практика показва, че и в дейността на конституционните съдилища се наблюдава политическа пристрастност и корист. Затова огромно значение имат политическата култура, моралът на съответния съдия, които са в крайна сметка основна гаранция, че съдът ще изпълнява стриктно тези изключително важни функции, които той осъществява в политическия процес.
Бъдещото развитие на либералната демокрация отрежда все по-голямо място на институцията на съдебния контрол за конституционосъобразност. Предизвикателствата пред либералните демокрации, защитата и съхранението на основните права и свободи на гражданите, под натиска на нови социални и политически явления, застрашаващи тези права, каквито са мощните информационни технологии,а и конкретни опасности, какъвто е тероризма, налагат активното съпричастие на институциите, свързани с конституционното правосъдие при зашита на демократични принципи.