18. Психологически теории в криминологията

Обособяването през втората половина на 19 в. на психологията като самостоятелна наука рязко засилва самостоятелните психологически изследвания. През този период в САЩ се разработват първите психологически тестове които веднага се прилагат и спрямо престъпниците.
1. Обективен детерминизъм на психиката:
Ив.Павлов /руснак/ е най-големия представител на тази теория. Рефлекторната теория на Сеченов и Павлов се основава на разбирането за единство на организма и средата и активното взаимодействие между тях. Павлов разграничава висша и нисша нервна дейност и обяснява особеностите на безусловно и условна рефлекторна дейност и тяхната физиологична основа. Така той достига до извода за обективна детерминираност на психиката.
В учението на Павлов важно място заема концепцията за втората сигнална система от временни нервни връзки в мозъчната кора, които се образуват под действието на думата, речта. Втората сигнална система взаимодейства с първата и така се явява физиологическа основа на всички висши психични процеси у човека. Павлов изгражда по нов начин учението за темперамента и класификацията на темперамента в съответствие с принципа на нервизма.
Учението му за типовете висша нервна дейност му дава възможност да обвърже своеобразния комплекс от основни свойства на нервните процеси- възбуда и подтискане с тяхната сила равновесие и подвижноснт:
- 1ят тип е силен, уравновесен, подвижен- сангвиник;
- 2ят тип е силен, неуравновесен, подвижен- холерик;
- 3ят тип е силен, уравновесен, слабоподвижен- флегматик;
- 4ят тип е слаб- меланхолик.
Първия тип висша нервна дейност отговаря на сангвиничния темперамент- хар-ра се с лека емоционална възбуда; бързо протичане на психичните процеси, повишена телесна активност, жизнерадостност .
Втория тип е физиологична основа за холеричния темперамент /неудържимия/ повишено емоционалност, голяма бързина на психч.процеси, енергични действия резки смени на настроението.
Третия тип отговаря на флегматичния темперамент- ниска емоционалност, забавени психични процеси, по-слаба физическа активност, устойчивост на настроението и плавност при промяната му.
Четвъртия тип отговаря на меланхоличния темперамент с висока физическа активност, бавна смяна на настроенията, астеничност на чувствата, забавени пкихически процеси, уморяемост.
Учението за типовете нервна дейност е отправен момент за много изследжватели в търсене типологията на различни психични отклонения- от обикновени неврози до ендотенните психози.
За Кр. учението за обективния детерминизъм на психиката има значение за разработване теорията на личността- главно на престъпника и жертвата, вкл. и за криминалната и виктимологична типология. Учението може да се използва успешно и при изясняване психологията на девиантното поведение и най-вече при разработване проблемите на решението- негового вземане и изпълнение. В основата на учението на Павлов стои принципа на невризма.
2. Аналитичната психология- нейн основател е Карл Густав Юнг, който публикува резултатите от свои клинични изследвания, като съобщава, че наред с многото индивидуални различия на човешката психика съществува също типично различие и преди всичко два рязко различни типа психика, наречени: тип на интроверсия и тип на екстраверсия.
Всеки човек е ориентиран към данните, които му доставя външният свят, но тази ориентация може да бъде различна.
Екстравентът е така ориентиран към обективните данни така, че постъпките му се ръководят не от субективни възгледи, а от обективни отношения. Неговите интереси и внимание следват обективните събития /лица и вещи/ и най-вече тези, които непосредствено го заобикалят.
Интравертът е ориентиран към собствените си субективни фактори т.е макар и да вижда външните условия, определящи са субективните му възгледи.
Връзката се престъпността е очевидна при екстравентът, тъй като той проявява вниманието си вкл. и агресивно към външните обекти - хора, вещи.
Х.Айзенк акцентира в изследванията си върху онези особености на психиката, които нарушават равновесието между личността и средата. Той изследва невротизма, а по-късно и психотизма. Особено внимание отделя на психопатията и нейната криминогенност.
3. Теория за психоанализата и детерминацията на престъпността- сравнително най-изразен психологизъм в обяснението на престъпното поведение се съдържа в теорията на Зигмунд Фроид и последователите му.
Фроид поставя въпроса за несъзнаваното в психологията, разбирайки че съзнателните признаци съвсем не изчерпват цялото съдържание на човешката психика. Поради това възниква необходимост от признаване на процеси, които протичат независимо от съзнанието. Така Фройд подлага на критика традиционната психология на съзнанието и въвежда понятието за несъзнаваното психично, като прави опит да установи неговите положителни призваци, неизвестни дотогава на науката.
Учението на Фроид преминава през 3 отделви периода на развитие:
- 1ят период се характеризира с господство на идеята за пансексуализма. Всяка проява на здравия човек се обуславя от неговото либидо. Фроид разработва концепцията за несъзнаваното, предсъзнаваното и съзнаваното, като решаващо значение отдава на несъзнаваното психично, изградено върху инстинткти, неподчиняващи се на никакви логически закони. На тази плоскост развива и възгледа, че всички психически процеси по своята природа са несъзнавани. Но Фройд не отрича възможността породения в несъзнаването психичен акт да премине в по горна система включително и в съзнаваното като резултат на натрупания енергиен пълнеж.
В основата на несъзнаваното Фройд поставя либидото, превърнато от него в обща детерминанта на човешко поведение. Според него всичко е подчинено на сексуалния нагон, принципът на удоволствието, регулиращ удоволствието и неудоволствието, доминира и направрява, като под негово непосредствено въздействие се оформя и социалното поведение на личността- в това е същността на пансексуалността. Всичко, вкл. и престъплението, произтича от сложните изменения на сексуалния нагон в несъзнаваното.
Фроид търси механизмите по които се разрешава вътрешният конфликт, водещ и до извършване на престъпление. Според него това е и конфликт между тотем и табу, които са причина за поведение Табуто е външно наложена архаична забрана , а удоволствието от нарушаването й е дълбоко в не съзнаваното на психиката.
През този период Фроид е силно повлиян от архаичните фантазии, въображението, което връща човека към далечното минало на неговите прадеди;
- 2ят подход се рахактеризира с откриването на Едиповия комплекс като доминиращ, поведението фактор. Той се основава на старогръцкия мит за Едип и Йокаста и се изразява в несъзнателния стремеж да се убие бащата, за да се осъществи ницест с майката т.е убиеца да се ожени за вдовицата на своята жертва. Деецът е воден от своето либидо / несъзнателно и импулсите от най-ранното детство когато за малкото дете майката е била обект на инцест, а бащата – агресор;
- 3ят етап е свързан с доминиране на идеята за действената роля на нагона към смъртта- първичния нагон за живот не е нищо друго освен нагон към смърта.
Учението на Фройд е еклектично. Това е отбелязано от неговите критици още с появата на 1те му публикации. Основната критика трябва да бъде насочена към възгледа за либидото. Либидото безспорно играе важна роля за здравето и болестта на човека, но то не може да се приема за причина за всички форми ва активност, включително и социалната.