17. Действие на осиновяването.

Всъщност двата вида осиновяване - пълно и непълно са уредени в Кодекса от 1968г. В периода 61-68 година с едно изменение на ЗЛС е било уредено като единствено възможно пълното осиновяване. Преди 1961г. пък режимът беше същият както и сега. А след 1968г. е създадена възможност за избор.
Двата режима. Пълно осиновяване - чл.61. Първият въпрос, който се урежда в този текст не е свързан с действието, а с три хипотези, при които осиновяването е пълно. Първо, когато осиновеният е дете на неизвестни родители, второ - детето е оставено в общ. заведение със съгласие, за осиновяване и трето - когато детето е оставено е обществено заведение за отглеждане и не с потърсено в едногодишен сок от деня, когато е трябвало да бъде взето от родителите.
В останалите случаи осиновяването може де бъде пълно или непълно в зависимост от съгласието на лицата по чл.54 какъв да бъде вида осиновяване решават родителите.
Последици при пълното осиновяване. Налице са два вида пр. последици. От една страна то има правопрекратяващо (блокиращо) действие. Става дума за отношенията между осиновения, неговите родители и останалите роднини. Тези връзки се суспендират, те. те си остават с правно значение. но нямат действие. Защо се суспендират? заради пречките за брак напр. не може осиновеният да сключи брак със сестра си. Освен това важна възможност да се иска прекратяване на осиновяването се дава на родителите в чл.64 и 65 СК. Ако се прекрати осиновяването, връзките се възстановяват. Правното значение се запазва.
Другото действие е правопораждащото. Правопораждащият ефект е на първо място възникването на връзка между осиновител и осиновен като при произход. Не винаги при пълното осиновяване има правопрекратяващ ефект. Чл. 62 СК урежда изключението ако осиновителят е съпруг на родителя, тогава този ефект не настъпва (суспендиране няма).
Пълното осиновяване създава две отношения:
1.между осиновителя и неговите роднини и между осиновения е неговите низходящи възникват право и задължения като между роднини пс произход.
2.правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините по произход се прекратяват.
И за да е по-пълна симулацията законът предвижда съставянето на нов акт за раждане. Имената се сменят. Старият акт не се унищожава, а се съхранява в архив Защото ако осиновяването бъде прекратено, новосъздаденият ат за раждано губи значението си.
Непълно осиновяване. Ще е допустимо, когато има съгласие между лицата осиновяването да бъде непълно. Прекратителен ефект тук няма. Връзките на осиновения с роднините по произход остават. От друга страна правопораждащият ефект е по ограничен, защото не възникват връзки между осиновения и роднините на осиновителя Възникват връзки между осиновителя и низходящите не осиновения.
Другият въпрос, който урежда закона е за наследяването При пълното осиновяване е ясно. Осиновеният все едно е дете.
При непълното осиновяване връзката родител-дете е запазена. Осиновеният е наследник на всички
и на роднините си по произход, и на осиновителя. Ако осиновеният почине, ще го наследят горните. Но рождените родители не наследяват осиновения.