17. Екстрадация. Принципи на екстрадиционното право.

Реални предпоставки за развитие на института на екстрадацията възникват през 18 и 19 век . Има различни схващания относно екстрадацията. Противоречивите становища произтичат от недостатъчно разработените проблеми на екстрадацията и от различието във възприемане на правния й характер. В България в продължение на повече от две деситилетия действа Наредба-закон за екстрадацията и съдебна помощ по наказателни дела от 21 март 1935 г. Понастоящем у нас екстрадацията е включена в Наказателнопроцесуалния кодекс.

Екстрадацията има смесен характер - материалноправен, процесуалноправен и наказателноизпълнителен. Екстрадацията е международноправен институт посредством който се цели да бъде решен възникнал между две или повече държави правен проблем по повод на престъпление, при спазване на определени норми. Екстрадацията е първия институт, приет от международното наказателно право. Най-напред се проявява като политически акт. За развитието на екстрадиционното право особено значение имат Оксфордските резолюции от 1880 г. допълнени на Брюкселската сесия на Института по международно право, проведена през 1885 г., а след това изменени през 1892 г. Развитието на екстрадициооното право като част от международното наказателно право има своите идейни и общочовешки основания в съвремените международни актове: международни актове с общо значение и други актове. Екстрадацията се реализира на основата на: договор; обичай; взаимност.

Общи принципи на екстрадиционното право
Принципът на взаимност е един от най-старите и има основанието си в обичая преди да има писани правила за предаване на престъпници. Приема се,че поемането на задължение за взаимност от страна на молещата държава не съставлява конститутивен елемент на екстрадацията, а аксесорен.

Принцип на компетентността. Въпросът е за компетентността на молещата и замолената държава - всяка една от тях трябва да притежава правните основания да участва в екстрадиционния процес. Възможни са различни хипотези:
- компетентността е на една държава да направи искане за екстрадиране до друга държава за едно или повече престъпления;
- компетентността е на няколко държави,направили искане за екстрадиране до друга държава за едно и също престъпление;
- компетенстността е на няколко държави с искане за екстрадация до една страна за различни престъпления.

Принцип на двойната наказуемост - той се отнася до хипотезата, когато престъплението по повод на което е започнала процедурата за екстрадация е наказуемо в двете страни - в молещата и в замолената държава. Широкото приложение на институцията на екстрадацията в съвремените държави откроява принципа на двойната наказуемост при конвенционалните, традиционните престъпления.

Принцип на обществената опасност на престъплението. В екстрадиционното право няма съмнение, че предаването на престъпници трябва да се осъществява за престъпления с по-висока степен на обществена опасност.

Принцип на специалността на престъплението. С този принцип се въвежда своеобразна защита на лицето, чието екстрадиране се иска от страна на замолената държава, която се изразява в невъзможността за предаване за престъпление, за което не е направено искане. Молещата държава може да започне наказателно преследване срещу екстрадираното лице само за престъплението, за което е направено мотивирано искане.

Принцип за непредаване след изтичане на давността. Принципът за непредаване на лица за престъпления след изтичане на давността за преследване и за изпълнение е неприложим само по отношение на международните престъпления. За всички останали принципът се прилага.

Принцип на непредаване на собствен граждани. Принцип в международните отношения е било държавата да не предава свои граждани на друга страна за разследване, съдене или изпълнение на наказание за извършени от тях престъпления. Непредаването винаги се е възприемало като израз на суверенитет.

Принцип за непредаване за политически престъпления. Принципът е възприет от всички съвремени държави.

Принцип на непредаване при заплашеност за налагане или изпълнение на смъртно наказание. Възприемането на този принцип в екстрадиционното право е проява на хуманизъм. В наши дни са много страните премахнали смъртното наказание. Възможна е процедура за предаване между страни в една от които смъртното наказание е част от системата на наказания и друга, в която то е отменено.

Механизъм на осъществяване на екстрадацията
Екстрадиционния процес започва с писмено искане на една страна отправено до друга за предаване на лице намиращо се на нейна територия, което е извършило престъпление. Екстрадиционният процес се осъществява между две страни - молеща и замолена. Екстрадацията има спомагателно значение за реализиране на наказателната репресия. Искането за екстадация не поражда задължение за замолената страна да започне процедура.