17. Длъжностно присвояване.

Обща характеристика и видове присвоявания; кражба и присвояване. Длъжностно присвояване – основен състав, квалифицирани и леконаказуеми случаи (чл. 201 – 205).

Подродов обект на присвояванията са обществените отношения по пазенето или управлението на чуждата собственост.
     А) Присвояването прилича на кражбата, тъй като и при двете престъпления предмет на престъпното посегателство е чужда движима вещ: при кражбата той е винаги и само такава вещ, а при присвояванията – най-често такава вещ.
     Разликата между кражбата и присвояванията се състои най-напред в това, че при кражбата предметът се намира в чуждо владение и деецът го завладява (получава) противоправно. Докато при присвояванията тези два момента не са налице – предметът е у самия деец, при това без да го е получил (завладял) противоправно.
     С оглед на разликата в изходното положение на предмета се стига и до следващи различия. Ако при кражбата деецът отнема намиращия се в чуждо владение предмет с присвоително намерение спрямо него, то при присвояванията намиращият се у самия деец предмет не е възможно само да се отнема, макар с присвоително намерение. По отношение на него се осъществява вече обективна присвоителна дейност.
     Б) Има два типични вида присвоявания – длъжностно присвояване по чл. 201 – 205 НК и обсебване по чл. 206 НК. При това обсебването може да се счита за специален случай на длъжностното присвояване. Извън тях има и няколко специфични случая на присвояване, предвидени в чл. 207 и чл. 208 НК, които са твърде близки до обсебването и могат да се разглеждат в този смисъл като негови разновидности.
2. Длъжностното присвояване има много и различни състави.
А) Основният състав на длъжностното присвояване е очертан в чл. 201 НК. Според този член „Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с...”.
Субект на длъжностното присвояване може да бъде само длъжностно лице. Затова тук е налице едно същинско длъжностно престъпление – длъжностното качество на дееца е признак от неговия основен състав. Липсва ли то, не може изобщо да има длъжностно присвояване за разлика например от убийството от длъжностното лице по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. І НК или кражбата от длъжностно лице по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, които поради това са несъщински длъжностни престъпления.
Съгласно чл. 93, т. 1 НК класическите хипотези на длъжностно лице са: аа) служител в държавно учреждение (в държавния апарат), което изпълнява от името и за сметка на държавата своите пълномощия; бб) лице, което изпълнява ръководна работа в някакво юридическо лице извън структурата на държавния апарат; и вв) работа, свързана с пазене на чуждо имущество в такова юридическо лице. Така длъжностно е лицето, на което е възложено (със заплащане или безвъзмездно; постоянно или временно) да изпълнява служба в държавно учреждение (с изключение на материално изпълнение, например машинописка или чистачка), ръководна работа в държавно предприятие, в кооперация, обществена организация или друго юридическо лице, както и работа, свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго юридическо лице.
Има също така и две изключителни хипотези на длъжностно лице – извършващите такава ръководна работа или работа, свързана с пазене на чуждо имущество при едноличен търговец и частните нотариуси и помощник-нотариуси.
Не е достатъчно обаче деецът да бъде длъжностно лице, за да може да се осъществви престъплението длъжностно присвояване. Необходимо е също така предметът на посегателството да е у него по служба, т.е. във връзка с осъществяване на неговите служебни задължения.
Предметът на длъжностното присвояване е сам по себе си изброен примерно в текста на чл. 201 НК – чужди пари, вещи или други ценности. Пари са всички парични знаци, които са редовно платежно средство в страната. Под вещи трябва да се разбират всякакви движими вещи. Под други ценности се имат предвид както и други финансови (непарични) знаци по чл. 243, ал. 2 НК – таксови и пощенски марки, облигации, други държавни ценни книжа, така и официалните удостоверителни знаци по чл. 276, ал. 1 НК – ж.п., трамвайни или тролейбусни билети, входни билети за кино и т.н.
Този предмет трябва да се намира у длъжностното лице не просто непротивоправно, но и по служба. Най-често това се получава, когато предметът му бъде предоставен чрез правен акт (сделка, административен акт или съдебно решение) в рамките на неговите служебни правомощия. Предметът може да се окаже по служба у длъжностното лице и вследствие на друго правно действие, осъществено също в рамките на неговите служебни правомощия. Така предметът ще се окаже у длъжностното лице по служба и когато то го намери при служебен оглед и го вземе (прибере при себе си) съгласно своите служебни задължения.
В текста на чл. 201 НК се сочат два варианта на получаване на вещите – предмет на длъжностното присвояване от длъжностното лице – да са му връчени в качеството му на длъжностно лице или да са му поверени да ги пази или управлява чрез разпореждане с тях в свой или чужд интерес. Връчването е налице, когато има инцидентен контакт между вещта и дееца – длъжностно лице. Например на закупчик да се дават пари в брой по изключение, защото плащаният от извършвания вид се вършат поначало безкасово. Поверяването представлява установяване на едно по-трайно отношение към материалните ценности. Такова например е отношението на началник-склада към намиращите се в неговия склад движими вещи. Вещите се поверяват на дееца да ги пази или управлява. Под пазене се разбира дейността по съхраняване и отчитане, но не и по физическа охрана на вещите. Между длъжностното лице и вещта има пряк контакт. Такова например е отношението на управителя на магазина към стоките в неговия магазин. При управлението длъжностното лице има възможност да насочва или пренасочва движението на вещите, но без да има пряк контакт с тях. Такова например е отношението на главния счетоводител към вещите на предприятието, където работи.
Във всички случаи следва да се има предвид, че така описаното даване по служба на предмета – чуждите движими ценности, е такъв признак на длъжностното присвояване, който е отделен и след качеството „длъжностно лице” в състава на престъплението и не може да го замести. Затова предоставянето на някому на чужда движима вещ само по себе си не го прави задължително длъжностно лице. Така войникът, комуто е зачислен автомат, и работникът, комуто е дадена лопата, не стават длъжностни лица и не биха могли да вършат длъжностно присвояване с тези предоставени им вещи.
Изпълнителното деяние на престъплението се състои в присвояване на предмета.
Тази присвоителна дейност може да се прояви както във фактическа, така и в юридическа дейност с предмета.
Фактическата дейност е в собствена полза и се заключава в лична или производствена консумация. Личната консумация е потребяването на вещта (например изяждане на служебно поверената храна), докато производствената й консумация се свежда до някакво нейно влагане в собствено имущество (например в собствен строеж на служебно поверен цимент) или нейно преработване или присъединяване, което съгласно чл. 94 и сл. от ЗС е годно да прехвърли собствеността в полза на дееца. Във всички случаи деецът върши със своената вещ нещо, което може да си позволи единствено нейният собственик. По тези съображения налице е своене на вещта и в случая, когато деецът отказва да я върне.
Това собственическо отношение важи и за юридическата дейност с предмета, в която също може да се прояви характерната за длъжностното присвояване присвоителна дейност. Тази юридическа дейност е в полза на трето лице и се заключава в някакъв акт на разпореждане. При това разпореждането трябва задължително да бъде безвъзмездно и невъзстановимо. По тези съображения се приема, че когато длъжностното лице противоправно даде поверена му вещ на заем, той не я дава без възможност да бъде възстановена и не върши длъжностно присвояване, а само общото длъжностно престъпление по чл. 282 НК. В тези случаи, когато на длъжностното лице се прави ревизия и то заяви, че е дало заем, смята се, че даденото ще бъде върнато и може да е налице само общото длъжностно престъпление. Иначе се приема, че ценностите са били дадени окончателно и безвъзвратно – без намерение да бъдат върнати (възстановени), което сочи на длъжностно присвояване.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава не само в безвъзмездното и невъзстановимо лишаване на собственика от вещите – предмет на престъплението, но и облагодетелстването с тях на дееца или на третото лице, в чиято полза той се е разпоредил.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Квалифицираните случаи на длъжностно присвояване са, както и при грабежа, диференцирани на няколко степени – по чл. 202, ал. 1 НК, по чл. 202, ал. 2 НК и по чл. 203 НК.
а) Съгласно чл. 202, ал. 1 НК длъжностното присвояване се наказва по-тежко в следните два случая.
Първият от тях е налице, когато за улесняването на длъжностното присвояване е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание от това по чл. 202, ал. 1 НК – от една до десет години лишаване от свобода. Налице е съставно длъжностно присвояване. Изпълнителното му деяние включва два функционално свързани акта, които са и сами по себе си престъпни. Те са: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява някакво престъпление (например измама на купувач по чл. 232 НК, подправка на документи по чл. 308 НК и пр.), и втори акт, който, взет отделно, съставлява длъжностно присвояване. Както обикновено, така и тук улесняващото престъпно деяние има значение на квалифициращо обстоятелство. Във всички случаи обаче е нужно максималният размер на предвиденото за него наказание да не надхвърля десет години лишаване от свобода. Иначе ако улесняващото престъпление е по-тежко наказуемо (напр. убийство), ще се получат две отделни престъпления – това и длъжностното присвояване.
Вторият квалифициран случай по чл. 202, ал. 1 НК е налице, когато длъжностното присвояване е извършено от две или повече лица, които са се сговорили предварително. Това е групово длъжностно присвояване, за което подобно на груповата кражба също се изисква да има предварителен сговор. За разлика от груповата кражба обаче, тук няма нужда случаят да не бъде маловажен.
Ако става дума за обикновеното (просто) длъжностно присвояване, необходимо е, за да има съизвършителство и групово престъпление, лицата – участници в него, да бъдат длъжностни. Ако обаче става дума за съставно длъжностно престъпление, в което улесняващото престъпление няма за особен субект длъжностно лице, тогава не е нужно и единият или повечето участници в тази, включващата го част от изпълнителното деяние да бъдат непременно длъжностни лица.
б) Съгласно чл. 202, ал. 2 НК длъжностното присвояване се наказва още по-тежко в други два случая:
- ако длъжностното присвояване е в големи размери; или
- ако длъжностното присвояване представлява опасен рецидив.
в) Съгласно чл. 203 НК длъжностното присвояване се наказва най-тежко, ако е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
В) Леконаказуемите случаи на длъжностното присвояване са също както при кражбата:
- когато случаят е маловажен; или
- когато предметът на престъплението бъде репариран до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.