16. Ред за извършване на осиновяването.

Ясно е, че това е съдебен ред. По реда на кое производство? Много труден въпрос. Проф Цанкова стига до извода, че това е едно особено производство, смес между охранително и исково производство. Компетентен е районният съд по местоживеене: на осиновителя. Производството е при закрити врати.
В чл. 58 (2) е предвидено служебно събиране на доказателства от съда районният съд събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските съвети по местожителството им и взема мнение от тях, дали осиновяването е в интерес на осиновявания. Сведения за детето не се събират, когато то се взема от обществено заведение. Естествено, първо е необходимо осиновяващият да подаде молба до районна съд. СК изисква за осиновяването и съгласието на:
1) осиновяващия;
2) родителите на осиновявания;
3) съпрузите на осиновяващия и на осиновявания
Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или, ако местожителството им е неизвестно. Когато детето е оставено за отглеждане и родителите му предварително са дали съгласие за осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяване дава управителят на заведението. Осиновеният, ако е на възраст между десет и четиринадесет години, се изслушва от съда, освен ако има достатъчно данни, че той знае осиновяващия за свой родител. Настойникът, попечителят, както и родителите и съпрузите поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, дават мнение по осиновяването.
Разликата между съгласие и мнение е, че съгласието е необходимо за осиновяването, докато с мнението съдът може да се съобрази, но може и да не се съобрази. По принцип, съгласията и мненията трябва да бъдат дадени лично пред съда В чл. 56 СК са предвидени и алтернативни форми. Съгласието може да бъде дадено и чрез пълномощник с изрично пълномощно или писмено, с нотариално заверен подпис. Управителят на заведението не е длъжен да заверява подписа си.
Съдът взема решението си при закрити врати след като изслуша заключението на прокурора Решението може да се обжалва по общия ред от лицата по чл 54 (1), т. 1, 2 и 4. Това са осиновяващия, родителите на осиновявания и самият осиновяван, ако е навършил осиновеният ако навършил четиринадесетгодишна възраст. Право на обжалване не е дадено на съпрузите на осиновяващия и осиновявания и на управителя на детското заведение. Те дават мнение, а не съгласие, защото волеизявлението им не е признато за толкова тежко
Прокурорът също може да обжалва. Задължително в процеса на осиновяване участва и прокурор, който при закритите врати дава заключение "да" или "не". В проекта неговото заключение се заменя със заключение на общинската комисия за закрила на детето. Но и в проекта прокурорът участва и може да обжалва.
В чл. 58 (2) СК е предвидено съдът служебно да провери сведения за личността на осиновяващия и осиновявания. В проекта сведенията по отношение на личността на осиновителя се съдържат Е заключението на общинската комисия за закрила на детето. Предвидено е да се подават и две декларации:
1) че родителите не получават никаква изгода (не продават детето си);
2) че те предварително са били детайлно запознати с последиците от това свое съгласие за оставяне на детето за осиновяване.