16. Престъпления с международен елемент.

Контрабандата е от най-старите престъпления с международен елемент. Изразява се в неразрешено от компетентните органи пренасяне на пари, стоки или ценности през държавната граница. Контрабандата е средство за осъществяване на дейности на организирана престъпност. Контрабандата е своеобразна световна индустрия. Много държави понасят загуби чрез засягане на фикса, докато други печелят. Обект на контрабандата са обществени отношения, регулиращи икономическото и политическото сътрудничество между дуржавите във връзка с вноса, износа и транзитирането на хора, пари и стоки. Контрабандата се реализира чрез действия. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Контрабандата е винаги умишлена дейност. Наказанията за контрабанда са посочени в националното законодателство.
Дейности на организираната престъпност - организирана престъпност с дейността си застрашава и уврежда междудържавните отношения в политически и икономически план. Тя е заплаха за суверинитета да държавата, обществото, отделните лица и др. Организираната престъпност извършва дейности срещу световния икономически ред посредством: международен трафик на наркотици; незаконна търговия с оръжие; търговия с хора и човешки органи и др. Субект на престъпността е всяко наказателноотговорно лице. Целта е користна. Наказателната отговорност е тежка.

Наемничеството е било преследвано и в същото време толерирано и използвано в практиката на държавите от древността. Качествата на наемниците като професионални бойци са се ценели винаги. Наемниците действат брутално, проявяват жестокост. На 24 ноември 1961 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за енергични мерки, включително прилагане на сила, за незабавно арестуване, задържане на чуждестранен военен персонал, който не се намира под командването на ООН. От обективна страна е достатъчно определено физическо лице, достигнало възрастта за признаване на неговата наказателна отговорност. Съставът се изразява чрез действия. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Престъплението се осъществява при пряк умисъл и определена цел. Наемничеството се наказва строго като престъпление с международен елемент.

Вземане на заложници е практика, установена от началото на човешката история. Целта е да се принуди противниковата страна да извърши или не действия, удовлетворяващи страната взела заложниците. За заложници се вземат високопоставени лица. По инициатива на Постоянния комитет на Организацията на американските държави през 1970 г. е приета Резолюция, с която се осъжда отвличането на хора с цел откуп.
Изпълнителното деяние може да се изрази в действие или бездействия. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно физическо или юридическо лице. Престъплението се извършва с пряк умисъл и користна цел.

Сблъсък по море - нарушаването на правилата за мореплаване създава условия за сблъскване на морски съдове и застрашаване на живота на екипажа и другите лица на кораба. Брюкселската конвенция от 1910 г. относно обединяването на някои правила при сблъскването на съдове установява комплексния характер на престъплението. Отговорност се носи само при човешка грешка. Въпросът за подсъдността на делата за причинен сблъсък по море се решава с Конвенцията за открито море и Конвенцията на ООН по морско право. Субект на престъплението по Брюкселската конвенция може да бъде само капитана на морския съд, щурманът и дежурния помощник-капитан. Субекти на престъплението на военен кораб може да бъдат командирът на кораба и офицера на вахта. Съставът на престъплението в възможно при всяка форма на вината. Делата за тези престъпления са подсъдни на държавата под чийто флаг е морския съд.

Неоказване помощ по море е престъпление с международен елемент, разкриващо висока обществена опасност. Възможни са две хипотези: след сблъсък на морски съдове от страна на екипажа на съда, по вина на чиито длъжностни лица е причинен инцидентът; и след сблъсък морски съдове или претърпян инцидент по време на неблагоприятни метеорологични условия и др. Съгласно Брюкселската конвенция от 1910 г. капитанът на кораба е длъжен да окаже помощ на всяко срещнато в морето лице. Бездействието е най-честата форма на реализиране на престъплението. Неоказването на помощ по море е винаги умишлено.

Пиратството е сред най-доходоносните занятия за мъжете от древността и е едно от най-древните престъпления. Целта е ограбване на стоките и другото намиращо се на морския или речния съд имущество с цел заграбване или получаване на подкуп. Морските разбойници са преследвани от властите на всички държави и жестоко наказвани. Женевската конвенция за открито море от 1958 г. и Международната морска конвенция от 1982 г. уреждат нормативно пиратството като престъпление и борбата с него.
В наши дни пиратството е част от дейността на организирани престъпни групи. Обект на пиратството са обществени отношения, които регулират международния трафик на различните по вид и принадлежност морски съдове. Престъплението може да бъде реализирано чрез действия. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Престъплението е винаги умишлено и извършено с користно цел.

Отвличане на самолети е съвременно престъпление. Обществената опасност на деянието е голяма, застрашен е живота на екипажа и пасажерите, както и намиращите се на земята граждани и тяхното имущество. Токийската конвенция за правонарушения и някои други действия на борда на въздушния кораб от 1963 г. е първият международен акт предвиждащ наказателна отговорност за престъпления, извършени на борда на въздухоплавателното средство. Обект на престъплението са обществени отношения, които регламентират въздушния трафик на въздухоплавателните средства, осигуряващи нормална дейност по превозването на пътници и стоки. Съставите на престъпленията се осъществяват чрез действия. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Престъплението винаги се извършва с пряк умисъл и определена цел.

Прекъсване или повреждане на подводни кабели е от първите признати престъпления с международен елемент. През 1884 в Париж е приета Международна конвенция за опазване на подводните телеграфни кабели, която установява като престъпление повреждането им в мирно време. Обект на посегателството могат да бъдат телеграфните кабели, положени в открито море извън териториалните води като прекъсването или повреждането им да е извършено умишлено. Женевската конвенция за открито море от 1958 г. и Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. значително усъвършенстват Парижката конвенция. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Престъплението се извършва умишлено или по непредпазливост.

Робство и търговия с роби са познати от древността. Робът е бил абсолютно безправен и принадлежал изцяло на господаря си. За първи път на Виенския конгрес от 1815 г. страните-победители над Наполеон поставят въпроса за премахване на робството на негрите. Три години по-късно, на конгреса в Аахен, търговията с негри е била призната за престъпление. През 1890 г. в Брюксел на международна конференция е прието, че трябва да вземат радикални мерки за премахване на робството. Конвенцията за робството приета през 1926 г. дава определение на робството - състояние или положение на човек, върху когото се осъществяват атрибутите на правото на собственост или на някои от тях. Обект на престъплението са обществените отношения, които регулират нормалните човешки взаимоотношения, независимо от расата, пола, националността и религиозната принадлежност, като не се допуска господство на едни над други. Търговията с роби е специфична, забранена от международни актове дейност. Престъплението се осъществява чрез действие. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Престъплението е умишлено.

Незаконно радиопредаване - радиото и телевизията като средство за масова информация има изключителна роля в живота на съвременното общество. Те нямат гаранции и чрез завземане на чужди честоти се превръщат в мощни дезинформиращи средства. Тези радиопредавания се наричат пиратски. Престъплението е умишлено и с определена цел.