16. Грабеж.

Основни състави (чл. 198). Отношение към кражбата и към изнудването. Квалифицирани случаи (чл. 199).

1. Грабежът има три основни състава – един типичен и два нетипични.
А) Типичният състав на грабежа е очертан в чл. 198, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с...”.
Изпълнителното деяние на този типичен грабеж разкрива наличието на едно съставно престъпление. То включва в себе си два функционално свързани акта, които поотделно са също престъпни. Те са: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява принуда по чл. 143 НК, и втори акт, който, взет отделно, съставлява кражба. За разлика от другите съставни престъпления обаче, включително за разлика от взломната кражба, тук улесняващото престъпно деяние – принудата, няма значение само на квалифициращо обстоятелство. То обосновава наличието не на квалифицирана кражба, а на друг по-тежко наказуем вид престъпление. Заради това, че е често срещан, особено опасен и налага специфичен диференциран подход, грабежът е определен за отделен вид престъпление.
Принудата при грабежа насочва пострадалия владелец на движимата вещ – предмет на престъплението, само във фактически значимо поведение. Той занижава физическата защита на вещта и не оказва нужната съпротива срещу отнемането й от дееца.
Използваната при грабежа принуда може да бъде както обикновена, така и т.нар. физическа принуда. Тази принуда ще бъде обикновена, когато само пречупва волята на пострадалия и го насочва към такава пасивност, която се явява деяние и в частност бездействие. Принудата ще бъде физическа, когато елиминира изцяло волята на пострадалия и го насочва към такава пасивност, която не е деяние.
Следователно важен е не видът на принудата, а само нейната насоченост. Тя трябва да води винаги и само до занижаване на физическата защита на вещта. Вярно е и обратното – не всяко занижаване на физическата защита на вещта, а само и винаги онова, което следва от упражнена принуда, говори за наличието на грабеж. Затова, ако пострадалият занижава физическата защита на откраднатата му вещ не защото е принуден, а защото е бил измамен, и по-точно – защото е бил излъган, то извършеното спрямо него престъпление няма да бъде грабеж, а кражба. Например ще има винаги и само кражба, когато пътник, за да остави багажа си без надзор, бива излъган, че някой негов роднина или приятел го вика на друго място.
Наличието на принуда означава, че основният, улесненият акт – кражбата, се извършва не просто без съгласието на пострадалия владелец, а и против съгласието му. Във всичко останало извън използваната принуда грабежът е като кражбата.
Б) Първият от двата нетипични състава на грабежа е по чл. 198, ал. 3 НК, който очертава т.нар. грабежоподобна кражба. Съгласно тази разпоредба „Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.”
За разлика от типичния грабеж по ал. 1 на същия член тук принудата не предхожда, а следва кражбата. Принудата не улеснява кражбата, а служи само за да се запази резултатът от нея, и то на местопрестъплението. Иначе, ако деецът го е напуснал и окаже съпротива по-късно, няма да е налице грабеж, а две отделни престъпления – кражба и принуда.
Мястото на престъплението се тълкува в широк смисъл. Лицето може да е заварено и в непосредствена близост до него, а не точно на местопрестъплението. В такъв случай пак ще се приеме, че е налице разглежданият вид грабеж.
Този вид грабеж също е съставно престъпление, но с тази особеност, че актът, обосноваващ по-тежка квалификация – принудата, е за разлика от другите случаи на съставно престъпление не улесняващ, а последващ спрямо основния акт – тук кражбата.
В) Вторият от двата нетипични състава на грабежа е по чл. 198, ал. 4 НК. Съгласно тази разпоредба „Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.”
При този грабеж принуда изобщо няма. Деецът привежда пострадалия в безсъзнание или го поставя в безпомощно състояние, без да употребява сила или заплаха, а например – чрез приспивателно или опиат. Налице е вече едно нетипично двуактно престъпление, където първият му акт – привеждането в безсъзнание или безпомощно състояние, сам по себе си не е престъпен, а е престъпен сам по себе си единствено вторият – кражбата. Във всички случаи обаче, за да има грабеж, деецът трябва да осъществи и такъв предходен акт, който да улесни кражбата. Поради това, ако деецът умишлено не приведе пострадалото лице в безсъзнание, за да го лиши изобщо от възможност да възприеме отнемането на предмета, или не приведе лицето поне в безпомощно състояние, за да го лиши от възможносттна да защити предмета, грабеж няма. Има само кражба.
Следователно, за разлика от блудството спрямо навършил 14 години по чл. 150 НК и от изнасилването по чл. 152 НК, грабежът е винаги и само едно усложнено престъпление. Затова дори кражбата да е извършена спрямо лице, което се намира в безпомощно състояние, тя остава винаги и само кражба и не съставлява никога грабеж.
2. Квалифицираните случаи на грабеж са предвидени в чл. 199 НК.
А) Ал. 1 на чл. 199 НК очертава последователно и в отделни точки четири такива случая на грабеж.
а) Първият от тях е налице, когато грабежът е в големи размери – минималната стойност наа предмета по време на грабежа да бъде в размер на поне 70 минимални работни заплати.
б) Вторият от квалифицираните случаи по чл. 199, ал. 1 НК е налице, когато грабежът е извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи.
В този случай, за разлика от груповата кражба по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, няма само обикновено съизвършителство. Тук е характерно наличието на престъпно сдружение, участници в което са и съизвършители на грабежа. Има следователно не просто групово (съизвършителско) престъпление, а престъпление, извършено от участници в група или организация (престъпно сдружение). За да няма обикновено съизвършителство, а нужното в случая престъпно сдружение, уговорката между тях трябва да бъде не само за извършването на настоящия грабеж, а за неограничен брой кражби или грабежи.
Следва да се има предвид, че както съставът на груповата кражба, така и разглежданият квалифициран състав на грабежа изключват приложението на състава на участието в общото престъпно сдружение по чл. 321 НК. Основанието обаче е друго. Докато съставът на груповата кражба изключва тези по чл. 321 НК като първичен спрямо него, то разглежданият състав изключва този по чл. 321 НК, тъй като го поглъща, съдържайки го изцяло в себе си.
в) Третият от квалифицираните случаи по чл. 199, ал. 1 НК е налице, когато грабежът е придружен със средна или тежка телесна повреда. Тук следователно има такава употреба на сила, която е довела до нанасяне на телесна повреда на пострадалия, при това средна или тежка, а не само лека.
г) И четвъртият от квалифицираните случаи по чл. 199, ал. 1 НК е налице, когато грабежът представлява опасен рецидив съобразно условията по чл. 29, ал. 1 НК и пречките по чл. 29, ал. 2 и чл. 30 НК.
Б) Още по-тежко наказуеми случаи на грабеж са предвидени в три последователни точки на чл. 199, ал. 2 НК.
а) Първият от тях е налице, когато грабежът е придружен със средна или тежка телесна повреда, от която е последвала смърт. Смъртта на пострадалия е причинена по непредпазливост. Тук всъщност грабежът е придружен с деяние по чл. 124, ал. 1 НК.
б) Вторият от по-тежко наказуемите случаи на грабеж, предвидени в чл. 199, ал. 2 НК, е налице, когато грабежът е придружен с убийство или опит за убийство. За разлика от предходния случай тук смъртта на пострадалия е причинена не по непредпазливост, а умишлено. Ако има само опит за убийство, умисълът е по необходимост винаги и само пряк съгласно чл. 18, ал. 1 НК. В този случай, за разлика от убийството с користна цел по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК, деецът не очаква да получи автоматически една метериална облага, на която се надява, умъртвявайки пострадалия (например убивайки свой наследодател, деецът разчита да получи автомобила му). В разглеждания случай деецът по необходимост осъществява и един втори акт по сдобиване с материална облага в лицето на чуждата движима вещ, която отнема от владението на пострадалия.
в) И третият от по-тежко наказуемите случаи на грабеж, предвидени в чл. 199, ал. 2 НК, е налице, когато грабежът е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен.
За да бъде грабежът в особено големи размери, нужно е неговият предмет да е на стойност поне 140 минимални работни заплати.
Освен това нужно е деецът да е имал в себе си оръжие – огнестрелно или поне хладно. Не се изисква обаче оръжието да е използвано, достатъчно е само деецът да го е носил със себе си. Следователно, за разлика от кражбата по чл. 196а НК, тук вторият признак не е „особено тежък случай”, а само една единствена негова разновидност – носенето на оръжие. Затова никоя друга хипотеза на „особено тежък случай” няма да доведе до наличието на разглеждания по-тежко наказуем случай на грабеж.