16. Формирането на националната общност и държава.

Следващото стъпало в историческия прогрес на етническата общност е нацията. Създаването на нация е резултат от трансформацията, развитието на народността. Това е процес, който протича по две линии: етническа и социална. Те съвпадат във времето, взаимно си влияят, но не се покриват. Всяка от двете страни претърпява развитие, в резултат на което се стига до формирането на нация.
Определящ фактор за прехода на народа в нация е стопанското развитие на общността.
В Западна Европа се въвежда комутацията – замяна на продуктова и трудова рента с парична. Паричната рента предполага свобода на селяните в стопанска дейност за да спечелят сами необходимите средства и заплатят дължимата издръжка на феодала. Феодалите освобождават селяните от крепостна зависимост. В този период силно развитие получават градовете като занаятчийски и търговски центрове. По своята социална функция жителите на градовете са също производители, но притежават първо, свобода – лична и стопанска, доколкото са зависими от пазара, а не от опеката на господаря и второ, финансови средства, капитали.
Важна роля изиграват географските открития, които поставят пред Стария свят „задачата за създаване на масово промишлено производство за задоволяване нуждите на формиращия се световен пазар и за използване богатите ресурси”.
На фона на това икономическо развитие през Късното Средновековие настъпват съответни промени и в етническата общност. Възможна става размяната на информация общуването между хората от различни краища. Укрепва съзнанието за съпричастност към едно общо етническо цяло; изгражда се национална култура.
В Древността и Ранното Средновековие идеологическото поддържане на социалното разделение се осъществява и чрез „затваряне” на знанието в елитния кръг на духовенството и управниците. Църковният език да се отличава от народния. Реформацията започва с преводите на Библията на народен език от реформаторите – богослови.
Градската култура чрез писмеността и образуванието налага образования човек, независим от религиозното обяснение на света. Градския човек е свободен от конструкциите на богословието и чрез науката опознава света за да го подчини на своите цели. Образуванието дава нов поглед върху света – той е еднороден и познаваем. Отхвърлянето на латинския език, като универсален език на духовния живот и въвеждането на писменост за местния език ускорява разрушаването на политическото, културното, а по - късно и верското единство на Западна Европа. Постепенно се въвежда официалния език, над местните диалекти.
В резултат на всички тези фактори протича обединителният процес, който превръща народа в нация. Нацията възниква като една по – висша етнокултурна общност. Това е етническото измерение на нацията. Тя възниква като неполитическа, дополитическа общност и за да се запази трябва де организира адекватно в националната държава.
Формирането на нацията се извършва на основата на градското съсловие и първоначално тя се представя от него. Това е времето, когато нацията формира национален пазар и национално стопанство. Градското съсловие възниква като предвестие на градското общество. То поставя своите политически искания, които намират отговор в абсолютната монархия. Преходът от съсловна към абсолютна монархия е явен белег за наличието на нация. Абсолютната монархия ликвидира самостоятелността на феодалите. Организираната от аристокрацията войска се заменя от редовна армия; феодалите се превръщат в платени офицери от кралската армия или в кралски чиновници.
В стопански план абсолютната монархия се превръща в данъчна държава, чието ядро е финансовата администрация. Този факт показва промяна в характера на служебната зависимост между производители и управляващи. Тя вече не се основава на териториалната връзка между тях, а на политическата им обвързаност с монарха. Селяните запазват мястото си в социалната структура и наложеното им служебно задължение да осигуряват издръжка на управляващите но те го изпълняват като поданици на монарха.
Градското общество въвежда нов тип колективност – имуществена, вещна. В градското общество стоковите отношения придобиват всеобщ характер; паричният израз на стойността става всеобщ еквивалент. Работната сила се възприема като стока която се признава за собственост на своя притежател. Така всеки става собственик.
Новият тип колективност налага индивидуалната социалност. Участието на индивида в обществения живот не може да бъде ограничавано. Той е самостоятелен и свободен, индивидът става личност.
Великата Френска Буржоазна революция налага безусловно свободата и равноправието и легитимира нацията като суверен. Принадлежащия към нацията индивид получава политически права и се превръща в гражданин. Нацията става общност от граждани. Нацията носи етнически белези на народа, но е изравнена и обединена във функционално отношение общност: всеки неин член има равен достъп до участие в производствената, социалната и управленската свера на дейност. Нацията е стопански, социално политически равноправен народ. В стопанската сфера всеки участва като свободен собственик. Социалната функция се осъществява от общността като цяло. Издръжката на управлението се разпределя между всички граждани на базата на имуществото чрез данъците.