16. Причини за престъпността

Всеобщо е мнението за „хаотичното състояние” на теориите за причините на престъпността. В много отношения те са напълно противоположни една на друга, а някои от тях въобще не могат да дадат задоволително обяснение на най-актуалните проблеми за причините на престъплението и престъпността.
Проблемът за причинността в Кр. има основно значение, нещо повече, тези и всички останали въпроси, свързани с него са отделени в самостоятелен раздел „Етиология”. По начало причинността е филисофска категория. От най-общите възгледи за връзка между явленията в природата, обществото и човешкото мислене зависи каква позиция ще бъде заета при обясняване причиността на явленията в Кр. Това предполага чрез изучаване на необходимата връзка да се открие причината и следствието, резултатът т.е. да се посочи кое явление е причина на друго явление и при определени условия може отново да го породи.
След индетербинизма на класическата криминол.школа, която отдава всичко на свободната воля, настъпва периодът на детерминизма. Всъщност детерминизма като учение за всеобщата и закономерна връзка, за причинната обусловеност на явленията насочва към обективния хар-ра на причинността.
Причините и условията на престъпността обикновено се определят като „система от негативни за съществуващата обществено-икономическа формация явления, детерминиращи престъпността като свое следстие”. Според това разбиране причините и условията, които по своя характер са социални, заедно със своите следствия съставляват двуезичната „причинна верига”
Социалната оценка за причините и условията на престъпността е, че те са винаги негативни. В Кр. все по-безспорно е виждането, че престъпността е явление, а престъплението- факт.
Проблемът за причините на престъплението и престъпността трябва да бъде разглеждан на различни нива: а) глобално, с оглед на престъпността като социално явление; б) парциално, с оглед на отделни видове престъпност и в) индивидуално, с оглед на конкретното престъпно поведение.
Причините на глобалното ниво са съвкупност от фактори, които пораждат закономерно и поддържат съществуването на престъпността като социално явление в обществото. Тези фактори са от най-общо социално значение и са свързани с цивилизацията, производството и разпределението на материалните блага, държавното устройство и обществения живот, култура и религия. Причините, които обуславят престъпността на глобално ниво имат по-дълготрайно действие в исторически аспект. Някой от тях са по-ограничени във времето, а други- със специфичен хар-р с оглед на мястото, от тук са и регионалните различия на причините, които детерминират различните състояние. Актуалната т.е. общата, реална престъпност за един и същ период не е еднаква в отделните географски региони- социалните и икономическите различия в един географски регион определят различна по обем и характер престъпност.
Причините които обуславят престъпността на парциално ниво, са съвкупност от фактори с преобладаващ социален характер. С оглед на накои видове престъпност- на непълнолетните, на жените, вкл. и на рецидивистите, могат да се прояввяват и фактори, които имат биологичен или психичен хар-р- акселерация, психични особености и др., които поради закономерното си проявление се „социализират” в реалния живот;
Причините на индивидуално ниво детерминират конкретното престъпно поведение и са съвкупност от обективни и субективни фактори. В конкретното престъпление, в най-значителна степен се проявява и биологичната детерминация. Някои от тези фактори имат по-общ характер, докато личността е включена в различни социални системи, свързани с образованието, труда и т.н., а други- подчертано личен хар-р. Това обяснява до известна степен и различното поведение на деца от едно и също семейство и от една и съща социална среда.
В наказателния процес установяването на причините се ограничава до конкретното престъпление или престъпление в рамките на дадено дело.
Социалните промени в съвременния свят имат важно значение за развитието на пр-та. Промените са много динамични, а през последните десетиления се извършват без регионални и национални ограничения независимо дали отделните страни са развити, развиващи се или в преход. Това обяснява засиления интерес към проблема „социална промяна-престъпност” като глобален социален проблем и насочва към изследване на социалните фактори.
Социален прогрес и престъпност- връзката между соц-я прогрес и престъпноста отдава е установена като реален научен проблем. Нейните криминологични аспекти започват да се разработват, макар и не системно, през 1та поровина на 19-и век, кота основанието за това е нарастване обема на общата пр-ст, темпът на нарастване на пр-тта, поява на нови видове престъпления и т.н. Като реален проблем той е поставен през 30 г. на 20в. в САЩ, а в Европа след 2та Световна войта.
Социалното развитие е в зависимост от индустриализацията, урбанизацията и миграцията на общестото:
- индустриализация и престъплност- инд-ята е част от научно-техническата революция, която отдавна се сочи като мощен фактор за съвременната пр-ст. Възгледът за връзката между престъпността и соц-я прогрес, вследствие на индустриализацията се формира още в началото на 20-ти век. А.Принс, А.Хол и др. откриват в нарастването на престъпността и политиката на „криминализиране на голям брой престъпления” разрушителните тенденции на новата цивилизация. Процесът на инд-я, който продължителни години се извършваше в най-големите западни страни и измени коренно социалния им облик, се повтаря в страните, характеризирани като „развиващи се”, а от началото на 90-те год. н а20-и век и в страни в преход, но при съвършено нови икономически, социални и културни условия. Индустиализацията е свързана закономерно с миграция и урбанизация;
- урбанизация и престъпност- ускореният процес на индустриализацията е съпроводен с редица важни изменения: поява на нови или окрупняване на съществуващи промишлени центрове; създаване на изключително работнически центрове и произтичаща от това концентрация на работнически маси, а след тях и на маргинални; разрастване на градовете; градовете започват да играят изключителна роля в обществото- те се превръщат в икономически, управленски и културни центрове. Коренно се променя старата „география” на държавата и се създава нова, в която градът се превръща в център на обществения живот. Големият град разкрива сложна социална атмосфера с възможност за проявление на значително по-голям брой факти, пораждащи многостранен ефект, като някои от тези факти причиняват странични, отрицателни резултати. Изменя се индивидуалната и групова ценностна ориентация, в немалко случаи се стига до престъпления. По правило правонарушителите в големия град разкриват по-висока степен на дезорганизация и десоциалност. В Кр. проблемът за града и пр-та се ограничава почти изцяло до големия град, кат омалкият и средният град няман такова криминологично значение. Тежките урбанистични процеси поразяват предимно мегаполисите, които се превръщат в място на висока и хронична пр-ст. Криминологичният проблем за града остава актуален. Тази актуалност произтича от сложните икономически и социални промени, които обхванаха много страни, вкл. и Централна и Източна Европа. Процесите на индустлиализация и колективизация т.е. деприватизирането на селските стопанства, промениха социологическата структура на тези страни. Градовете се окрупниха, създадоха се работнически центрове, в които престъпността увеличи обема си. Груповата пр-ст се превърна в характеристика на големият град;
- миграция и престъпност- индустриализацията и урбанизацията са свързани с процеса на миграция. Създаването на работни места привлича лица от населени места, в които възможностите за труд и социална реализация са ограничени. Миграцията се окъществява от град към град или от село към града. Взависимост от силата на вътрешния миграционен поток най-засегнати се оказват селата и малките градове, много от които се обезлюдяват за сметка на големия град. Под влияние на нови обществени, икономически и културни условия попадат хора с различно социално положение, правини норми и естетически възгледи и нееднакво приспособени към средата. За някои престоят в големия град е недостатъчен за откъсване от селския корен или промяна на патриархални взаимоотношения. Смесват се култури, нрави и възгледи, внасящи изключително разнообразие в бита и социалната пкихика. В урбанизираното общество има повече самоубийци алкохолици, наркомани, проститутки. Живота в големия град става анонимен, а анонимността се превръща в мощен фактор за висока престъпност по-голямата част от която става латентна. Разкриваемостта на пр-та в големия град е най-ниска. С усложняването на условията на обществения живот в тях разкриваемостта непрекъснато спада. Една от най-важните последици от индустриализацията, урбанизацията и миграцията е подкопаване устоите на семейството, а това има деморализиращо значение за личността. Материалните затруднения, в които изпадат повечето семейства засягат най-често децата. Обикновено новият икономически статус на семейството се характеризира с липса на собствено жилище, наемане на евтини квартири в бедните квартали и изпитване на хроничен недостиг на средства за нормално съществуване. Намирането на работа е също проблем, други изпитват принудата на фактора време- заетостта им не позволява да бъдат по-дълго при семейството си. Под въздействието на големия град е поставено и училището. За много деца на мигрантите посещаването на училището е непосилно по икином.причин
- като самостоятелен проблем в Кр. се разглежда имиграцията. Имигрантите в страната, в която те се заселват, се възприема като особена общност, обикновено отнасяна към маргиналните групи. Основанието е тяхното отношение към социалните ценности и норми, много от които, главно възрастните трудно ги усвояват. От една страна имигрантите са икономически необходими, а от друга- оценяват се като обност с криминални потенции.
На преобладаващата част от имиграцията във всички страни се отрежда най-ниско място в соц.структура. На тях се гледа като потенциални правонарушители и среда в която се възпроизвежда субкултура. Нахлуването на значителен контингент правонарушители компромантира и специалисти, които търсят реализация по правомерен начин. Като превенция се вземат мерки от някои западни страни за ограничаване свободното придвиждавен на граждани предимно от Източна Европа, Азия и Африка;
- престъпност и култура- в живота на всеки човек, както и в живота на обществото, културата има важно регулативно значение. Основателно тя се възприема като фактор в причинно обяснение, на отделното престъпно поведение и в престъпността като социално явление. Повече от необходимо е обаче да се диференцира проблемът на индивидуално и групово ниво. Индивидуалната култура има по-изразено място в системата от криминогенни фактори. Връзкаан между културата на извършителя и конкретното престъпление е по-лесно естановима. При някои пр-я тя е много директна, почти функционална. Културата, като трайна система от материални и духовни ценности, създадени в процеса на историческото развитие на обществото има определено място в общата детерминация на пр-та. Материалната култура има по-второстепенно значение и за взаимовръзката й с пр-та може да се говори, доколкото тя детерминира духовната култура и е предпоставка ца формиране на националното самосъзнание. Връзката между духовната култура и пр-та е по-непосредствена и се изразява в определени аспекти на пр-та. От криминологично значение са битовата култура и сексуалната култура, която е пряко свързана с пр-та и разврата. Културата има двустранно значение от една страна, тя е криминолигичен фактор, но в същото време тя е мощен антикриминогенен фактор. Превантивната политика на съвременната държава вкл. в своите стратегии културата с оглед ограничаването на престъпността;
- престъпност и средства за масова информация- средствата за масова информация участвали активно във формиране на общественото мнение вкл. и за престъпността. Поради това те са мощен фактор с антикриминогенно значение. При разумна държавна политика срещу престъпността, пресата, телевизията и радиото без да са формално обвързани с държавните институти или да са част от държавната структури допринасят за нейното реализиране;
- съвременни проблеми на причините на престъпността- увеличаването на обема на престъпността в целия свят и интензивното изменение на нейни основни характеристики поради транснационалността и организираността й поставя въпроса за някои фактори с усилено криминогенно действие.