15. Осиновяване. Необходими съгласия.

Условията за осиновяване са поставени от закона по отношение на осиновен и осиновител, за да бъде допуснато осиновяването. Има едно общо решение, от което започваме. Според чл. 59 (г) СК "Осиновяването се допуска само, ако е в интерес на осиновения." Ако се допусне осиновяване от съда в нарушение на чл. 59 (г), не се допуска съдът сам да прекрати осиновяването, а се отива по процедурата на чл. 60.
Условията за осиновяване се разделят на три групи:
1. Условия, отнасящи се до личността на осиновения. Съгласно чл. 49 СК може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. По време на производството може да ги навърши. Продължителността на процедурата не бива да уврежда права и интереси. Осиновяваният трябва да не е вече осиновен. Съгласно чл. 53 (2) никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. Естествено, така осиновеният ще има своето "пълно" семейство. Проектът предвижда осиновяване само за лице, включено в списък за осиновяване, направен от общинската служба за осиновяване. Изискването за включване в този списък има само едно изключение - когато осиновяваният е дете на единия съпруг или дете на роднини. Включването в списъка става по молба на родителите, а ако те не са известни - по решение на районния съд. Инициативата може да се поеме и от прокурора, кмета или управителя на заведението, където е настанено детето.
2. Условия, отнасящи се до личността на осиновяващия. Първото изискване намираме в чл. 50 СК - може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Има само една хипотеза, когато ограничено запретен може да бъде осиновител. ВС е приел решение, че ограничено запретен може да осинови, когато се осиновява дете на другия съпруг. По принцип, ограничено запретените са брачно дееспособни. В конкретния случай е разбираемо, че те искат да гледат детето като свое, но за общи случаи осиновяването от ограничено запретен е забранено. За родителските права е ясно - щом като е бил лишен от родителски права, значи е неспособен да се грижи за което и да е дете. В проекта относно личността на осиновяващия е предвидено и още нещо. Той трябва да получи от общинската служба за закрила на детето писмено заключение, че може да осиновява. Този орган е задължен да извърши една задълбочена проверка на качествата на лицето - здравословно, социално и икономическо положение и т.н. Заключението има действие две години.
3. Условия, отнасящи се до общите качества на осиновителя и осиновения. Възраст - за осиновения границата е осемнадесет години. След раждането на детето съгласие за осиновяване от неговите родители може да се даде не по-рано от един месец след раждането. Значи, тази възраст е от един месец до осемнадесет години. За осиновяващия чл. 51 изисква петнадесет години разлика между осиновителя и осиновения в полза на осиновителя. От това правило чл. 51 допуска две изключения:
1) Ако се осиновява дете на съпруг, никаква разлика не е необходима;
2) При осиновяване от двама съпрузи достатъчно е единият да има тази възрастова разлика. Неговият авторитет ще е достатъчен да поддържа авторитета и на по-младия родител.
Друга пречка за осиновяване е наличието на родствена връзка между осиновен и осиновяващ. Чл. 52 (1) поставя ограничение по права линия без ограничение на степените. Родството тук е абсолютна пречка за осиновяване с едно изключение - дядото и бабата, или един от тях, могат да осиновят свой внук само, когато той е роден извън брак ил когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите баба и дядо на осиновения. Чл. 52 (1) поставя само едно ограничение за осиновяване между роднини по съребрена линия - братя и сестри, но могат да бъдат осиновен и осиновяващ.
Логично е, когато и двамата родители са починали, дядото и бабата да осиновят внука, защото тогава внукът няма да стане брат на баща си фактически. Другата хипотеза, когато само един родител е починал, е спорна, защото внукът става брат или сестра на своя жив: родител. При наследяване по закон отношенията между тях ще се променят. При тази хипотеза е по-добре бабата и дядото да станат попечители или настойници, а не осиновители.
Това са условията за осиновявано. Съдът трябва да ги докаже, за да бъде удовлетворена молбата Освен това, съдът трябва де установи и наличие на съгласие на определени лица, за да бъде допуснато осиновяването. Чл. 54 (1) изброява чие съгласие е необходимо. Там са дадени четири точки, плюс този, от (3) стават пет. За осиновяване е необходимо съгласието на:
1) осиновяващия,
2) родителите на осиновявания;
3) съпрузите на осиновяващия и не осиновявания;
4) осиновявания, ако е навършил четиринадесет години;
5) (3) на чл. 54. Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, тогава съгласие за осиновяване дава управителят на заведението
Съгласието на лицата по (1) от закона и по (2) не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им не е известно. Осиновяващият е инициатор не производството и е естествено неговото, съгласие.
Искането за съгласие от страна не съпрузите е от значение за хипотезата, при която единият съпруг ще стане втори родител на осиновения. Обяснимо е по някакви съображения той да не иска да бъде втори родител, например, ако не желае втори наследник. Вторият родител, съгласно чл. 68 (2) е длъжен да помага на родителя мри изпълнение на родителските му права
Съгласие на съпруга на осиновявания. Предполага се, че той е на шестнадесет години и е сключил брак. Формално е допустимо еманципиран да бъде осиновен. Но защо му е на него родител, щом е еманципиран? В случая законодателят изисква съгласието на съпруга на осиновения като се ръководи от личните отношения на младото семейство със свекър и свекърва.
Чл. 64 (1), т, 1 изброява какви нарушения на осиновяването водят до неговото унищожение и виждаме че там съгласието на съпрузите на осиновяван и осиновител липсва като правопораждащ унищожаването на осиновяването ЮФ. Значи, дори и да не се дали съгласието си, осиновяването е действително. Би трябвало съгласието им де бъде дадено като мнение. Мнения, съгласие чл. 55 (1) и (2) от СК дават: осиновеният ако е на възраст между десет и четиринадесет години; настойниците и попечителите на осиновявания; лишените от родителски права родители на осиновявания, неговите родители и съпрузи, поставени под ограничено запрещение.
Неизвестното местожителство или пък запрещението (каквото и да е) на лицата, посочени в чл. 54 (1) СК изключва съгласието им. Виж чл. 54 (2) Това действие, може би трябва да бъде стеснено. Ако осиновяваният е с неизвестно местожителство (изчезнал е) или пък в същото положение са намира осиновяващият е абсурдно да говорим за осиновяване. Изискването е за останалите.
В чл. 57 (1) и (2) СК предвижда осиновяваното без съгласието на родителя Чл. 57 (1) гласи: "По изключение осиновявано се допуска и, когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, но дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин." Това са три алтернативно дадени случая, които трябва де са само относително трайни, нещо повече: 1 ] не полага грижи (трайно), 2) не дава издръжка (трайно); 3) отглежда детето по вреден за развитието му начин (кара го да краде и проси). Всяко едно от тези нарушения е основание за съда да не се съобрази с мнението на родителя.
Втората хипотеза на осиновяване без съгласието на родител намираме в чл. 57 (2). Когато той е оставил детето за отглеждане и обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе. В този случай съгласие дава управителят на заведението.