15. Престъпления против човечността.

Престъпленията против човечността са самостоятелна група от международни престъпления, които имат връзка с военните престъпления. Действията при тези престъпления са насочени към хора, които в обстановка на война са лишени от възможност да защитават своите права и интереси.

Обект на престъплението са обществените отношения, които регулират хуманното третиране на гражданското население и военнопленниците по време на война или други военни действия. Нарушенията на човечността се изразяват в насилсвено лишаване от право на защита, от правосъдие лица от гражданското население или военнопленници. Познатите от миналото престъпления против човечността се допълват с нови включени в Женевските конвенции за защита на жертвите на войната от 1949 г. и с Първия допълнителен протокол от 1977 г. В Първата конвенция за подобряване на участта на ранените и болните в действащите армии се регламентира подобряване на условията на ранените и болните. Наред с посегателствата върху живота, на телесния интегритет и здравето, с втората конвенция се квалифицират като международни престъпления против човечността незаконното, произволно и провеждано в големи мащаби разрушаване и присвояване на имущество. С Третата конвенция за третирана на военопленниците се добавят нови деяния относими към престъпленията против човечността. От особено значение за регламентиране на престъпленията против човечността е Четвъртата конвенция за защита на гражданското население във време на война. От обективна страна тези престъпления се изразяват в убийства, изтезаване, поробване, изселване и други на гражданското население или военнопленниците.

Изпълнителното деяние се изразява в действия, бездействието също може да се окаже основание за привлизане към отговорност.

Субект на престъплението срещу човечността може да бъде всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна престъплението се осъществява при пряк умисъл.