15. Областен управител. Правно положение и актове.

Областта е административно-териториална единица, в която се провежда държавната политика. Нормативната уредба е в конституцията, в закона за администрацията, в закона за държавния служител. Институтът на областния управител има дълго историческо развитие, прототипът идва на времето на римската империя, когато императорът назначава свои служители, които да носят отговорност пред него за части от територията на империята. В България областните управители като правен институт са съществували през различни периоди от развитието на третата българска държава. След приемането и влизането в сила на конституцията от 1991 г. те стават конституционно установени местни изпълнителни органи с обща компетентност, които са подчинени на централната власт. Съгласно конституцията областните управители се назначават с решение на МС, а заместник областните управители със заповед на премиера. Заместник областните управители ръководят различни направления от дейността на областната администрация, установени със заповед на областния управител. Конкретните правомощия на областния управител са посочени в различни нормативни актове. На първо място провежда държавната политика в областта. Той установява синхронизирането на местните интереси с политиката на централната държавна администрация. Той носи отговорност за съчетаването на националните и местните интереси. Областният управител упражнява контрол по законосъобразност спрямо актовете на кмета и на общинския съвет. Пред него се оспорват актовете на кмета и това представлява упражняване на административен контрол върху тях. Областният управител упражнява контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети (чл. 45 от ЗМСМА е изменен през 2006 г.) Областният управител до измененията през 2006 г. можеше да спира актовете на общинските съвети и да ги отнася за решаване до съответния окръжен съд. С новата редакция на чл. 45 от ЗМСМА областният управител може две неща: първо да върне незаконосъобразните актове на общинския съвет за ново обсъждане и на второ място обжалване пред административен съд. Оспорването на актове пред съд спира изпълнението на индивидуалните и общите административни актове, а също така се спира и действието на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът не постанови нещо друго. Областният управител не може да отменя актовете на общинските съвети, тъй като общинските съвети са орган на местното самоуправление и евентуалната отмяна би накърнила осъществяването на местното самоуправление. Областните управители, като правен институт са проявление на деконцентрацията в държавното управление.