15. Кражба.

Обща характеристика (чл. 194, ал. 1). Квалифицирани и леконаказуеми случаи.

Кражбата е най-често извършваното престъпление. Съгласно чл. 194, ал. 1 НК, „Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с...”.
     Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
     Предмет на кражбата е най-напред и преди всичко някаква движима вещ.
Вещ е всяка обособена част от природата, която притежава маса (телесност). Съгласно чл. 110, ал. 2 ЗС движима е онази вещ, която не е трайно прикрепена за земята – пряко или косвено. Вещите, които са трайно свързани със земята, а именно: самата земя, постройките, насажденията, са недвижими вещи. Недвижимите вещи, дори да бъдат завладени, не могат да са предмет на кражба, а само на други престъпления, например на самоуправство по чл. 323 НК, на нарушаване неприкосновеността на жилището по чл. 170 НК. Когато обаче има фактическа възможност една недвижима вещ да бъде трансформирана в движима, като се преустанови нейната трайна прикрепеност за земята, няма пречка тази вещ да бъде след това открадната. Така например при откачване на полилея, той вече е движима вещ и може да бъде откраднат. Такава кражба е възможна и когато част от недвижима вещ се отдели от нея и обособи като движима, например след отчупване на част от ограда.
Всяка вещ, включително и движимата, трябва да притежава телесност (маса). Съществува обаче фикция, според която и енергията се смята за движима вещ. Това е фикцията по вече посочения чл. 110, ал. 2 ЗС: „Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи”. Наказателното право възприема тази фикция, заради което енергията също може да бъде крадена.
Нищо друго обаче не е приравнено на движима вещ – информация, услуга и пр. Затова противоправното узнаване на някаква информация не може никога да съставлява кражба, а само някакво друго престъпление, например шпионство по чл. 104, ал. 1, пр. ІІ НК, ако информацията е държавна тайна. Не може също така и противоправното получаване на някаква услуга от дееца да съставлява кражба, включително като се сведе до кражба на онази енергия, която е нужна за извършване на услугата. Защото дори услугата да се оказва чрез предаване на някакъв звуков или светлинен сигнал (например за телефонна или видеовръзка), енергията – носител на сигнала, която всъщност стига до дееца и наподобява крадене, е пренебрежимо малка в сравнение както с нужната за оказване на самата услуга енергия, така и по своята цена с цената на услугата.
За да бъде предмет на кражба, движимата вещ трябва да разкрива следните три особености.
На първо място, движимата вещ трябва да е чужда. Ако вещта е на самия деец, нейното завладяване може да съставлява друго престъпление – самоуправство по чл. 323 НК, измама по чл. 209 НК, но не и кражба. Няма нужда цялата движима вещ да бъде чужда; достатъчно е някаква нейна част да не принадлежи на дееца. В такъв случай обаче, когато част от вещта му принадлежи, той може да открадне само останалата, непринадлежащата му част.
На второ място, за да бъде предмет на кражба, движимата вещ трябва да се намира в нечие чуждо владение.
Това най-напред означава, че вещта не трябва да е в ничие владение – било защото е загубена, било защото е в свободно състояние. Ако става дума за загубена движима вещ, то нейното завладяване може да е присвояване по чл. 207 НК, но не и кражба; ако пък става дума за движими вещи в свободно състояние, каквито например са дивечът в гората или рибата в морето (а не в зоопарка), то тяхното завладяване също не може да бъде кражба, а само престъпление против горското стопанство по чл. 237 НК или съответно против ловното стопанство.
Вещта следователно трябва да бъде владяна – да се намира в нечие владение. Владението представлява възможност за фактическо ползване и разпореждане с движимата вещ. Във всички случаи обаче вещта не трябва да бъде във владението на самия деец – тя трябва да се намира в чуждо владение; иначе той няма да може да я отнеме.
И на трето място, за да бъде предмет на престъплението кражба, движимата вещ трябва да има минимална стойност в размер поне на 150 лева. В противен случай ще е налице само административно нарушение съгласно чл. 218б НК.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другиго без неговото съгласие.
Отнемането представлява, от една страна, прекъсване на досегашното владение върху вещта и, от друга страна, установяване на свое владение.
Вещта може да бъде открадната от всеки владелец – няма значение дали владелецът е собственик или не; дали я владее правомерно, без правно основание или противоправно. Няма също така значение дали вещта се отнема непосредствено от нейния владелец, понеже той е и неин държател, или се отнема от другиго, който я държи за него.
Отнемането на вещта трябва да стане във всички случаи без съгласието на нейния владелец. При това е необходимо и достатъчно владелецът да не е дал съгласие за отнемането й. Не е нужно обаче отнемането на вещта да е станало и без негово знание, т.е. тайно от него. Няма пречки следователно кражбата да бъде осъществена и явно – пред очите на пострадалия.
Кражбата е типично резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат се заключава в завладяването на движимата вещ. Иначе ако деецът е търсил вещта там, където обикновено се намира, но не е могъл да я открие, няма да се получи нейно завладяване и ще е налице само опит за кражба.
Когато кражбата е в магазин или в къща, резултатът настъпва, когато деецът излезе на улицата. Ако става въпрос за енергия, резултатът настъпва, когато енергията задвижва електроуред, който деецът ползва – телевизор, печка и т.н. Завладяването на вещта се смята юридическото довършване на престъплението – след него отговорността е за довършена кражба. Има обаче и т.нар. фактическо довършване, което настъпва по-късно, а именно тогава, когато деецът успее да избяга и пострадалият или трето лице не може вече да реагира на място, за да възстанови първоначалното владение. С фактическото довършване на кражбата се преустановява състоянието на неизбежна отбрана по чл. 12 НК. След това деецът може да бъде увреждан единствено по правилата на задържането на престъпник, предвидени в чл. 12а НК.
Формата и видът на вината за кражбата са прекият умисъл.
Предвиден е допълнително и един специален субективен признак – намерение противозаконно да се присвои отнетата вещ. Затова няма кражба, когато отнемането е с намерение само да се ползва отнетата чужда вещ. При такова намерение поначало няма изобщо да е налице кражба освен в случая, когато отнетата чужда вещ е моторно превозно средство. И тук обаче няма кражба, а т.нар. отнемане на МПС за ползване по чл. 346 НК.
Присъщото на кражбата намерение за своене на отнеманата вещ е най-напред противозаконно в смисъл, че отнемането и своенето се явяват в съзнанието на дееца като безвъзмездни (незаслужени), а не срещу заплащане.
Възнамеряваната присвоителна дейност може да се присвои както във фактическа дейност – потребяване на вещта (например изяждане на отнетата храна), включително нейна производствена консумация (например влагане в собствен строеж на отнетия цимент), така и в юридическа дейност – прехвърляне на вещта в полза на трето лице (например нейната продажба или дарение). И в двете хипотези деецът възнамерява да извърши нещо, което може да си позволи единствено собственикът.
Понеже намерението противозаконно присвояване е субективен признак, не е нужно то да бъде изпълнено, за да се приеме, че кражбата е довършена. Същевременно изпълнението на това намерение чрез съответната присвоителна дейност е най-сигурният начин за доказването му. Неговото изпълнение обаче освен че не е нужно, за да има довършена кражба, не е и единственият начин за доказване на намерението за противозаконно присвояване на отнетата вещ. Друг, при това типичен начин за неговото доказване представлява твърдението на дееца пред друго лице, че е собственик на отнетата вещ.
2. Много и различни са квалифицираните случаи на кражба.
А) Кражбата най-напред може да бъде квалифицирана (по-тежко наказуема) с оглед на обстановкатаа, в която се извършва.
Съгласно чл. 195, ал. 1, т. 1 НК кражбата е квалифицирана, ако се извърши по време на наводнение, пожар, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие. Бедствието може да има природен или социален произход. Квалификацията в този случай е заради обстановката на извършване, при която деецът се е възползвал от по-малките възможности за контрол върху предмета на престъплението и физическата му защита от престъпни посегателства.
Б) Няколко са квалифицираните случаи на кражба с оглед на предмета.
а) Първи е случаят по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, когато откраднатата вещ не е под постоянен надзор. Подобно на предходния квалифициран случай и тук идеята е същата: по-малките възможности за контрол върху предмета на престъплението и за неговата защита от престъпни посегателства. Причината обаче не е някакво бедствие, а друга причина – най-често избор на самия пострадал владелец.
Вещта не е под постоянен надзор, ако, от една страна, тя е оставена на обществено доверие – на открито място, до което има свободен достъп. От друга страна, за да не бъде под постоянен надзор, вещта трябва да е поставена на такова място, където тя не се ненаблюдава от никого или макар наблюдавана, това става само периодично. Важното е да няма непрекъснат контакт с вещта – с просто око или с технически средства. Такива най-често са различните плодове от селскостопанската продукция (ябълки, круши, грозде и пр.), независимо дали те са обрани или не.
б) Вторият квалифициран случай на кражба с оглед на нейния предмет е по чл. 195, ал. 1, т. 8 НК – ако кражбата е извършена от гроб на покойник. Кражбата в случая е от онзи, който има правото на ползване върху гробното място. За разлика от вещта, която не е под постоянен надзор, тук става дума за отнемане на вещ, която не се намира на открито, а под земята, която по необходимост се изкопава. Не е нужно обаче да се стига и до преодоляване на прегради и в частност на ковчега. Ако такива прегради бъдат преодолени, ще се получи и взломна кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
в) Друг квалифициран случай на кражба с оглед на нейния предмет е предвиден в чл. 195, ал. 2 НК – ако извършената кражба е в големи размери. Критерият е минималната стойност на откраднатата вещ по време на кражбата: той трябва да бъде в размер на поне 70 минимални работни заплати.
г) И последният квалифициран случай на кражба с оглед на нейния предмет е предвиден в чл. 196а НК – кражба в особено големи размери, преставляваща и особено тежък случай. Тук минималната стойност на вещта трябва да е поне два пъти по-голям – поне 140 минимални работни заплати. Освен това случаят трябва да бъде и особено тежък. Съгласно чл. 93, т. 8 НК „"Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.” Има се предвид следователно не само обществената опасност на деянието, но и на дееца.
В) Следващата група квалифицирани случаи на кражба са с оглед на нейния субект.
а) Първият такъв случай е предвиден в чл. 195, ал. 1, т. 5 НК – кражбата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не е маловажен случай. За разлика от изнасилването, за тази групова кражба се изисква не само съизвършителство, но и предварителен сговор – преди да отидат на местопрестъплението, съизвършителите да са разговаряли изрично за това, как ще извършат кражбата. За разглеждания случай е предвиден и един негативен признак – извършеното да не представлява маловажен случай, т.е. стойността на откраднотото да не е под три минимални работни заплати.
Следва да се има предвид, че този квалифициран състав изключва приложението на състава на участието в общото престъпно сдружение по чл. 321 НК, тъй като се явява първичен спрямо него; съставът по чл. 321 НК остава субсидиарен и следователно – неприложим.
б) Вторият случай на кражба, квалифициран с оглед на нейния субект, е по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК – ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение. В този случай субектът – длъжностното лице има осигурен по-лек достъп до мястото, където се намира вещта. Този достъп обаче му е даден не за да краде, а за да изпълнява по-ефективно служебните си задължения. По този начин, крадейки, длъжностното лице злоупотребява със служебните си правомощия, например отговорникът на един склад краде от съседния склад, за който отговаря друг.
в) Третият от разглежданата група случаи е предвиден в чл. 195, ал. 1, т. 7 НК – кражба, извършена повторно и в немаловажни случаи. За определяне на повторността като вид рецидив следва да се имат предвид разпоредбата на чл. 28 и чл. 30 НК. Освен това изисква се и двете кражби – както първата, така и рецидивиращата (настоящата) кражба, да са немаловажни случаи, т.е. всяка от тях да има за свой предмет такава вещ, чиято стойност е над 3 минимални работни заплати.
г) И четвъртият от разглежданата група случаи е предвиден в чл. 196 НК – кражба, извършена при условията на опасен рецидив. За неговото определяне като вид рецидив следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 НК.
Г) Последната група квалифицирани случаи на кражба са обособени с оглед метода на извършване.
а) Първият от тези случаи е по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК – ако кражбата е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот.
Като се изключи хипотезата на подкопаване, тук е налице едно съставно престъпление. Изпълнителното му деяние включва два различни и функционално свързани акта, които са и сами по себе си престъпни. Те са: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява унищожаване или повреждане на чужда вещ по чл. 216 НК, и втори акт, който, взет отделно, съставлява кражба. Както обикновено, така и в настоящия случай улесняващото престъпно деяние има значение на квалифициращо обстоятелство.
Не всяко улесняващо кражбата унищожаване или повреждане на чужда вещ обосновава наличието именно на взломна кражба. За да има взломна кражба, нужно е засегнатата вещ да е отделна и да има опазващо значение спрямо откраднатата. При взломната кражба следователно има две различни вещи – една пазеща, движима или недвижима вещ (например сейф, дом) и друга, намираща се в нея пазена вещ, предмет на самата кражба. Само при такава конструкция може да се говори за взломна кражба. Иначе, когато от някаква по-голяма вещ (например ел. проводник, тръба) се отчупва или откъсва част, която като новообособена движима вещ бива след това отнета, взломна кражба няма. В такъв случай се получават две отделни и последователно извършвани престъпления – унищожаване или повреждане на първоначалната вещ и за обикновена кражба на отделената от нея част. Следователно взломната кражба се отличава не само с това, че като съставно престъпление се състои от два отделни акта, а и с това, че тези актове имат свои отделни предмети – една пазеща и една пазена вещ.
б) Другият квалифициран случай на кражба, обособен с оглед метода на извършване, е този по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І НК – ако кражбата е извършена като е използвано МПС.
МПС се движи само със собствен механизъм (мотор) и никога с животинска тяга. Затова ако например се използва каруца, кражбата няма да бъде квалифицирана като извършена с ползване на МПС.
МПС се  използва за кражбата, когато бъде докарано до местопрестъплението и в частност там, където се намира движимата вещ – предмет на престъплението. По този начин механичната тяга на МПС служи за откъсване, натоварване, отдалечаване с вещта. То следователно служи за отнемането на вещта. Затова, ако кражбата вече е довършена, деецът се отдалечи от местопрестъплението с откраднатата вещ, без да кара МПС и едва на някакво друго място натовари вещта на МПС, за да я откара до съседен град, то няма да е налице квалифицирана кражба с използване на МПС.
в) Следващият квалифициран случай на кражба, обособен с оглед метода на извършване, е този по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІ НК – ако кражбата е извършена, като е използвано техническо средство. Техническо средство е всяка създадена от човек вещ, която се ползва за отнемане на самата вещ или за други предходни дейности като например преодоляването на прегради – ключ, шперц, ножици за рязане на тел и пр. За да е налице този квалифициран случай обаче, нужно е техническото средство да бъде ползвано по предназначение. Иначе ако се ползва като камък, например за счупване на стъкло, през което да се влезе, за да се краде, тогава е налице само взломна кражба, но не и кражба с използване на техническо средство.
г) И последният квалифициран случай на кражба, обособен с оглед метода на извършване, е този по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІІ НК – ако кражбата е извършена по специален начин.
Специален начин има, когато е налице или особено умение (например джебчийска кражба с преодоляване на затварящо устройство), или особена ловкост (например апартаментна кражба, при която се ползват алпинистки въжета за спускане от покрива).
3. Леконаказуемите (привилегированите) случаи на кражба са два. Те са следните:
а) Маловажни случаи на кражба – спрямо основния състав по чл. 194, ал. 1 НК (чл. 194, ал. 3 НК) и спрямо съставите по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 6 НК, т.е. при кражба на вещ без постоянен надзор и при кражба от длъжностно лице (чл. 195, ал. 3 НК).
б) Леконаказуема е и кражбата при последващо репариране на откраднатата вещ по чл. 197 НК, стига да не е налице опасен рецидив.
Съгласно чл. 197 НК „Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена”, налага се предвидено в самия този член по-леко наказание. Тук става дума за последващо (посткриминално) положително поведение по даване обратно на самата вещ, която е била открадната, или възстановяването й в натура – с вещи от същия вид, или стойностно – в пари. То е ограничено във времето: може да бъде осъществено, докато съдът събира доказателства, за да се представят доказателства и за репарирането на откраднатата вещ, без да се бави делото.
За разлика от самоволните откази обаче при това последващо положително поведение не се стига до отпадане на наказателната отговорност. Същевременно не се изисква и негов субект да е непременно самият деец. Няма пречки то да бъде осъществено и от всяко трето лице, което, обезщетявайки фактически пострадалия, облагодетелства юридически дееца, макар той да няма принос и да не го заслужава. Замисълът на чл. 197 НК е в това по-скоро да бъдат защитени интересите на пострадалия, отколкото да се търси някаква пределна справедливост за самия деец.