15. Либерални и консервативни партии.

В нашата съвременност в политическата наука се заговори за намаляване ролята на идеологията. Някои автори обявиха даже края на идеологиите. Внимателният анализ показва, че различията в идеите и ценностите на отделните партии в политическия живот на Западна Европа са една обективна реалност. В крайна сметка те определят и разнообразието в ориентациите на съвременните партии, за това идеологията, като система от идеи и ценности, към които се стремят отделните партии, е основен показател в политологичния анализ. Това обаче не важи за партийната система на САЩ, но за западноевропейските демокрации това правило е в сила, защото в Европа има изградени стройни системи от партии, всяка от които има определена политическа ориентация. По този начин се обособяват идеологически фамилии партии като в рамките на една фамилия има различия в названието на отделните партии и също така нюанси в техните позиции. Въпреки това общото в техните идеи и ценности надделявали, те имат близки политически ориентации и са носители на едни и същи тенденции в развитието на обществото.

Първата фамилия са Либералните партии – понятието „либерал” произхожда от латинската дума libertas и означава свобода. За първи път за либерално течение се говори в Испания през 1812 г. по повод приемането на една от най-демократичните Конституции в Европа. По-късно към средата на XIX век в Англия се създава Либералната партия, която възприема идеята за свободата на индивида. Основа на либералната идеология е оптимистичната вяра у човека и неговия разум, за това най-важното е да се осигури индивидуална свобода. През призмата на автономията на личността либералите формират своето отрицателно отношение към държавата, поради нейната склонност да се намесва в личния живот на човека. Своите програми не отричат напълно намесата на държавата, но това да става предимно в социалната сфера (помощи за безработни, инвалиди, учащи...). Освен това намесата на държавата е оправдана, според тях, при регулиране на моралното поведение на младото поколение, в борбата с престъпността, с наркоманията. В нашата съвременност Либералните партии имат определено влияние в политическия живот на европейските държави, въпреки че те отстъпват на по-мощните и доминиращи в повечето държави християндемократически, социалдемократически или социлани партии. В редица държави те играят ролята на балансьор в политическата система, като участват в коалиционни правителства. Социалната база на тези партии е предимно в онази част на средната класа, която обхваща хора на свободните професии, дребни и средни собственици. Причина за ограниченото влияние на тези факти е, че те се стремят към индивидуална автономия. Във вътрешнопартийния живот има отделни крила, липсва дисциплина при гласуване, склонни са към дълги дискусии.

Терминът „консервативен” възниква в началото на XIX век и с него са обозначавали тенденциите в обществото, които се появяват като реакция на Френската Буржоазна революция. В политическия живот Консервативните партии се отличава с позиции, насочени към търсенето на компромис, с цел да се избегне конфронтацията. В английските речници „консервативен” означава „пазя се от разрушението, разорение от промени”. Според някои автори в историята има случаи, при които крайно леви и революционни партии в даден момент се оказват на консервативни позиции, такива са партиите от Сталински тип в страните от Източна Европа в периода след ВСВ. Може би затова повечето от тези партии избягват да се наричат консервативни, единствено в Англия се наричат така. В основата на идеологията на консерватизма е постановката, че човешката природа не се променя. От тук идва и разликата в разбирането на консерваторите за свободата от това на либералите. Според консерватизма личността се нуждае от пряко ръководство и не бива да се допуска тя сама да определя поведението си. В тази връзка е и характерната им привързаност към традиционния живот, към религията, към семейството, към социалното разслоение. Песимизмът във възможностите на човека води до извода, че е необходима силна държавна власт, която да компенсира ограничеността на отделната личност. Консерватизмът не отрича посредността от промени, но това да става по пътя на еволюцията, бавно и постепенно. Консерваторите се обявяват против революциите, защото те разрушават реда и сигурността. Консервативните партии не са против социланите промени и борбата с бедността, но те да се провеждат така, че да не нарушават естествено протичащите процеси, които са резултат от свободния пазар.