15. Организационен смисъл на разделението на властите

В организационен смисъл разделението на властите е една сложна система. Най-важният фактор е разпределението на властите е една сложна система. Най-важният фактор е разпределението на компетенциите. Това означава да се възложат отделните части на властта върху фиксирани държавни органи. Така те стават носители, титуляри на държавната власт. Разпределението на компетенциите има значение в две направления:
1.Така се създава по-добра организация в работата на отделните държавни органи.
2.По този начин във всеки един политически или правен момент обществото, отделният гражданин “трябва да знае кои функции на кои органи с колко компетенции са поверени”.
Това е от съществена важност за контрола от страна на гражданското общество върху отделните носители на властта. Важността да се разпределят компетенциите произлиза от всеобщото изискване за организираност на държавната дейност. Това правило се превръща в правно установена и гарантирана от правото компетентност.
Разпределението на компетенциите създава реда в отношенията между властите. Разделението на властите е “една система от разпределителни компетенции”, в която всеки орган разполага с отделни правомощия. Тоест на нивото на идеалното, действа единната воля, а на нивото на конкретното, действат разпределителните компетенции.
Законодателството, изпълнението и правосъдието обхващат трите основни области на държавното ръководство на обществото. Всяка една от властите притежава своя собствена ценност. Без една от властите общият синхрон в организма би се нарушил и той би престанал да функционира.
Трите власти са равни и в правно отношение, защото се намират в равно поставено положение пред нормите на конституцията. Правото не предоставя привилегирован режим на нито една власт за сметка на друга. То третира еднакво и всички свои субекти.
Във функционален смисъл обаче, властите не са равни, защото изпълняват различни задачи. Това функционално неравенство е свързано и произтича от разнообразието на социалната среда. Правото материализира това разнообразие, като отрежда различни компетенции на трите власти.
Принципите създават стройност и балансираност в отношенията между властите. Те представляват логически конструкции, правни изводи за подредбата на законодателството, изпълнението и правосъдието. Тези принципи обхващат и трите власти. Те са валидни за всяко държавно – правна система, възприела класическия модел за властното разделение.