15. Криминологическа прогноза

Прогнозирането е дейност по предвиждане на човешкото поведение или престъпността посредством изпълзване на съвкупност от самостоятелно разработени или адаптирани в Кр. методи. Това е последният етап в структурата на изследователският процес, основаващ се на наблюдение върху явленията и процесите и тяхната динамика и причинна обусловеност, на описанието на данните от наблюдениято и тяхното обяснение. Прогнозирането има познавателно и практическо значение. Във всекидневният живт на съдията, прокурора, полицейският или пенитенциарният служител, на соц-я работник и на др.лица прогнозирането заема важно място. То е свързано с предвиждането на поведението на отделни лица или група правонарушители като част от дейността по вземане на определено решение в наказ.процес, във връзка с изпълнение на наказанието или ресоциализацията след срока на изпълнение на наказанието. Цялата дейност е насочена към изготвяне, предлагане и защита на прогноза.
Прогнозата е научно обоснован извод за изменението и бъдещото състояние на престъпната и престъпното поведение както и на явленията и процесите свързани с тях.
Целта е да се достигне най-високата степен на вероятност между предвиденото състояние на явленията и процесите и тяхното сбъдване в реалността. Прогнозата се извършва на макро, парциално /частично/ и микро ниво.
Прогнозата на престъпността като социално явление е прогноза на макрониво. Тя се изготвя на най-високо ниво и е свързана с най-висока степен на обобщеност. Теоретичните основи на прогнозата на престъпността очертават едни от първите изследователи на пр-та като масово явление през 19-и в.- А.Кетле и Е.Фери.
Престъпността като обект на прогноза може да бъде в нейните разновидности: първична, вторична /секундарна/ и третична /терциарна/.
Прогнозирането като изследователска дейност е насочено към престъпността в нейната динамика. На практика от явната престъпност се тръгва към определяне на нейното бъдещо състояние- обем и структура на реалната престъпност и най-вече с цел да се установи нарастване или намаляване обема й, усложняване опростяване на нейната структура.
Прогонзирането на макрониво се осъществява на територията на цялата страна, отделни региони от страната- области, общини, кметства, т.е. съобразно териториалното деление.
Изготвянето на прогноза на престъпността е възможно при наличието на няколко предпоставки:
- наличие на информационна база, която да е достатъчно надеждна т.е. данните, съдържащи се в информационната база да са от надеждни източници: правилно организирано статистическо наблюдение, данни от конкретни изследвания, подлежащи на статистическо групиране и др. Всички досегашни прогнози са изготвени въз основа на криминалната статистика: регистрирана пр-ст, санкционна пр-ст и др. статистика, отнасяща се до противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; статистика за проявите на социална патология; статистика за жертвите на престъпления; пенитенцирана статистика и инф-я за латентна престъпност;
- познаване на криминологичната обстановка е друга предпоставка за изготвяне прогноза на престъпността на макрониво. То включва познаване на извършващите се социални, икономически и др. процеси, както и причините на престъпност;
- важен е изборът на факторите, чиято прогноза релевантност ще бъде изследвана в определен период от време. Те не трябва да бъдат случайни. Правилният избор обезпечава надежност на прогнозирането.
В обсега на прогнозата може да бъде общата престъпност или отделни видове в зависимост от обществения интерес: конвенционната престъпност, икономическа престъпност, престъплениея против личността др. Самостоятелен обект на прогноза могат да бъдат престъпността на непълнолетните или младежката пр-ст, рецидивната пр-ст, пр-та на жениет и др. Пред последните години Ю.Бояджиева направи опит за идготвяне на прогноза на иконом. пр-ст в Б-я. Обектът на прогнозиране може да се обособи и с оглед на интереса към определени групи от населението показващи повишена престъпна активност в определен период от развитието на обществото. Приднакът обикновено е етническата принадлежност, маргиналността и др. Като самостоятелен обект на прогноза може да бъде евентуалния риск различни възрастови групи от населението да станат жертви на престъпността. Предмет на прогнозиране може да бъде и виктимизацията като социален процес.
Методи за прогнозиране на престъпността:
- интуитивен метод- основанието на интуицията за изменение и бъдещо състояние на пр-та има значение при специалистите, които вземат управленски решения във връзка с превенцията и контрола над пр-та. Приложен на макрониво, интуитивния метод се явява своеобразна експертна оценка. Само специалисти, заемащи определно място в научноизследователските звена или в управлението, могат посредством институцията да предвидят бъдещото развитие на пр-та;
- метод на експертната оценка- прогнозата за бъдещо развитие на пр-та се дава от специалисти в сферата на борбаат с пр-та. Експертна оценка се изготвя въз основа на поставена изследователска или управленска задача, за изпълнение на която се провеждат ретроспективни и проспективни криминалогически изследвания. Експертните оценки могат да бъдат индивидуални или групови /колективни/. Прогнозите, основаващи се на такива оценки, имат голямо управленско значение и служат за разработване на стратегии и програми за борба с пр-та. Методът „Делфи” като разновидност на метода на експертната оценка се използва за формиране на еднородно мнение от група експерти, като целта е да се отстранят психологическите, т.е. субективните фактори- на 1ви етап на експертите се поставят въпросите по предварително изготвени 1, 2 или повече въпросници, след което всеки работи самостоятелно. На 2ри етап на експертите, събрани отново заедно, се съобщават отговорите, след като им се предоставя възможност да изразят отношението си към отговорите, които се различават от тепните отговори и след дискусия експертите отново се приканват да работят самостоятелно. На 3ят етап експертите са свободни да променят собствените си отговори и да заявяват окончателните отговори, повлияни от чуждите мнения и проведената дискусия;
- метод на моделиране- характерно за него е създаването на модел на явлението, което ще бъде изучавано с оглед на определяне бъдещото му състояние. Той е по-скоро научен метод поради изключителната си сложност и разнородност на явленията. Трудности произтичат и от строгите изисквания да не се нарушават деонтологичните принципи;
- метод на аналогията- метода има най-голямо приложение при криминологичното прогнозиране. При него се разчита главно на повтаряемостта, въпреки възможните модификации на пълнота, социални ситуации, социални явления, факти и процеси. Посредством аналогията могат да се открият общи характеристики на престъпността в действията за държавно или обществено противопоставяне на престъпленията. Повтаряемостта на някои явления в различни исторически периоди дава възможност да се предвиди и бъдещото им развитие при отчитане на новите обществено-икономически, културни, законодателни и др. условия;
- статистически метод на прогнозиране- това е най-често прилагания метод. За основа на прогнозата се използват статистически данни. Това предполага единна и непроменяема методика за събиране на статистическа информация, което осигурява сравняемост на величините. Прилагането на статистическия метод в страни, в които прогностиката е развита, е свързано с използване на прогнозни таблици, изготвени в резултат на системни криминологически изследвания. ТТаблиците вкл.различни рискови групи, което улеснява оценката на явлението и процесите и е условие за изготвяне на по-точна прогноза. Най-разпространение са пронозните таблици, обхващащи извършителите на пр-я в икономиката и транспортните пр-я. Тези таблици се използват и при прогнозиране на индивидуалното престъпно поведение;
- метод на съдържателния анализ- анализът е насочен към същността на явленията и процесите, разкрива се действенстта на факторите. Тази прогноза има глобално значение и се разработва въз основа на многостранна информация, събрана чрез анализ на икономическите и социалните явления, които пораждат индустриализацията, миграцията, сериозните реформи и държавното устройство.
- с оглед на периода от време, за който се изготвя прогнозата тя може да бъде: краткосрочна до 5 г; средносрочна от 5 до 10 г. и дългосрочна от 10 – 15 г. Свръхсрочните прогнози са за период от 15 до 20 г. и имат по-скоро познавателно значение и са почти изключително в сферата на вероятността. Краткосрочните и средносрочните прогнози имат предимства пред дългосрочните- те се основаватат на повече факти от действителността и може да бъдат верифицирани от лицата, които са ги разработили. При дългосрочните прогнози се проявяват много случайни или непредвидими фактори които влияят върху развитието на пр-та. В зависимост от интензитета на обществените промени и на факторите, които имат криминогенно действие, се извършва актуализация на прогнозите- актуализация е наложителна при средносрочните и дългосрочните прогнози.
Прогнозиране на престъпното поведение се извършва на микрониво. Прогнозата е насочена към бъдещото развитие на личността или група лица с оглед на изискването за спазване на наказателно правните норми. Тя обхваща:
- отделната личност или група лица и възможното неблагоприятно развитие, криминализиране и респ. виктимизиране. Прогнозата е в сферата на личностовото развитие- индивидуално или групово, предвид негативната интеракция в рискови групи;
- поведението на отделната личност- индивидуално или в група;
- индивидът и неговото поведение в рискова ситуация да стане жертва на престъпление.
Прогнозата на микрониво се извършва най-често с оглед на криминален или виктимен рецидив и превръщането на лицето в рецидивист или повторно виктимизиран.

При прогнозирането на престъпното поведение се използват методи, някои от които се използват и при прогнозиране на престъпността на микрониво:
- интуитивен метод- има най-голямо приложение в областта на индивидуалната прогнозата. Може да се направи от неспециалисти- родители, учители и др. В чистия си вид интуитивният метод е използван в т.нар. донаучно познание;
- клинична прогноза- този вид прогноза е характерна за сферата на индивидуалното престъпно поведение. Тя се дава от психиатри, психолози или криминолози, работещи главно в областта на клиничната Кр.;
- статистически метод- намира приложение при прогнозиране на престъпно поведение най-вече при използване на прогностични таблици. В началото на 60-те години на 20-ти век Бейкър и Готверсън разработват метода на сукцесивно-йерархическото класифициране на рисковите групи;
- метод на тестово проучване- след успешното използване на теста на Роршах /теста на мастилените петна/ от Ш.и Е.Глюк, в прогностичната дейност започват да се прилагат и други тестове. Х.Гыонингер използва успешно при психологическото изследване на непълнолетни делинквенти и контроли друг проективен тест- на теста на Розенцвайг.
Прогнозирането на престъпното поведение е перспективно. Като изследователски процес то ще се усъвършенства. Прилагането му ще се определя от нарастващото значение на индивидуалната прогноза, отговарящо на променящото се наказ.законодателство и наказ.правосъдие от все по-активното включване в процеса или в допроцедуални форми на разрешаване на конфликтите, на разширяване дискреционните правомощия на полицията, прокуратурата и съда.