15. Метод на освобождаване (exemplion system)

От термина „освобождаване” следва, че става дума за прилагане мерки от държавата, за която субектът на данъчни задължения е местно лице, чрез които от обекта на облагане се отделят части от дохода или имуществото с цел да се изключат от облагането в тази държава. Не бива освобождаването да се смесва с предвиждането на данъчни облекчения за определени субекти от данъчни задължения въз основа на стопански, социални или данъчно-технически основания. Самото данъчно задължение не се ограничава, а при наличието на определен предпоставки – местонахождението на част от обекта на облагане в друг данъчен суверенитет, въпреки възможността за облагането й, тя се изключва от неговия обхват.
Този метод е възможно да се приложи в два варианта – като метод на пълно освобождаване (full exemplion system) или като метод на освобождаване, като се има предвид и предвиденото прогресивно облагане на доходите и имуществата, или така нареченото прогресивно освобождаване (exemplion system with progression).
При метода на пълното освобождаване отделните обекти на облагане в рамките на общия доход или имуществото се отнасят или към държавата, на която субектът на облагане е местно, или към държавата, която е източник на дохода.
Чрез ограничаващата, разпределителната норма на договора те се изключват от обхвата на облагането. Чрез изключването на част от обекта на облагане се избягва двойното данъчно облагане, като облагането на съответните доходи или имущества се предоставя изключително на едната държава. Държавите се ограничават да облагат само доходите или имуществото, получено, респ.намиращо се на тяхна територия, като условно приемат, че това е общият доход или цялото имущество на лицето.
Методът на прогресивното освобождаване цели да се избегне негативното действие на пълното освобождаване върху приходите от данъци на държавите при прогресивните системи за определяне на данъчните задължения.
Доходът, получен в другата държава, се взема предвид при определяне на размера на данъчното задължение, като се включва в данъчната основа с цел да се определи данъчната ставка.
Облагането на доходите в държавата източник се запазва, но държавата, за която лицето е местно, има право при определянето на дължимия данък да включи в облагаемия доход и доходите, получени в чужбина, с цел да се определи данъчното задължение чрез по-високите етажи на предвидената прогресия. При това доходът, подлежащ на облагане, се установява и преценява според разпоредбите на вътрешното право. Така получената данъчна тежест се прилага спрямо доходите, подлежащи на облагане в държавата, за която лицето е местно.
При прогресивното освобождаване общата данъчна тежест се определя в размер, който би бил постигнат, ако целият доход се облага в едната или в другата държава, но при условие, че данъчните тарифи са еднакви.
При този метод предоставените чрез разпределителните норми на едната държава елементи от дохода или имуществото за облагане влияят върху облагането в другата държава, като се вземат предвид при определяне на данъчната ставка. В последствие обаче, те се изваждат при определяне на фактически дължимия данък. Чрез прилагането му обект на облагане остават само доходите и имуществата в едната държава, тази за която лицето е местно.
За да се определи обаче облагаемия доход, доходът от чужбина се възприема като част от обекта на облагане, като се оценява според предвидените във вътрешното право правила за оценка. По този начин се определя предвидената в тарифата ставка за съвкупния доход. Така установената данъчна ставка служи обаче, само за облагането на вътрешните доходи и само за тях.