14. Престъпления против брака, семейството и младежта.

Престъпления при сключване на брак (чл. 176 – 178). Двубрачие (чл. 179). Неплащане на издръжка (чл. 183). Обща характеристика и основни състави на престъпленията против младежта.

Родов обект на тези престъпления са нормалните предбрачни, брачни и семейни отношения, както и тези, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
1.      Престъпленията при сключване на брак включват най-напред две престъпления, където е налице встъпване в брак при законна пречка за това.
А) Първото от тези две престъпления е по чл. 176, ал. 1 НК: „Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко лице, което встъпва в брак (младоженец).
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез бездействие – премълчаване на някаква пречка за сключване на брак. Пречката е очертана по бланкетен начин. Това е бланкетен признак, който се изпълва от нормите на Семейния кодекс, които определят изрично пречките за брак. Такава пречка се скрива (премълчава) в смисъл, че не се съобщава, не се довежда до знанието на длъжностното лице по гражданското състояние, пред което се сключва бракът.
Преди бракосъчетанието встъпващите в брак попълват по силата на Семейния кодекс декларация, че няма пречки да сключат брак. Най-често тази декларация също ще е лъжлива, заради което в съвкупност с разглежданото престъпление ще се осъществи и документно престъпление (чл. 313, ал. 1 НК).
Разглежданото престъпление е резултатно. Престъпният му резултат е отрицателен по своето съдържание – неузнаване от длъжностното лице по гражданското състояние на пречката за сключване на брака. Не е нужно обаче длъжностното лице да не разбере изобщо за съществуването на укритата пречка и да извърши бракосъчетанието, като подпише акта за сключване на брака.
Формата на вина е умисълът. Възможен е както пряк, така и евентуален умисъл.
Б) Второто престъпление по встъпване в брак при законна пречка е това по следващата ал. 2: „Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с...”.
Субект на това престъпление е вече самото длъжностно лице по гражданското състояние.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на бракосъчетание, при наличие на пречка за встъпване в брак. Осъществява се чрез необходимите служебни действия, които приключват с подписване акта за сключване на брака.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е сключването на брака. За разлика от предходния състав тук трябва да се стигне до приключване на бракосъчетанието, за да има довършено престъпление.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален. За разлика от предходния състав, според който длъжностното лице не знае, че има пречка за встъпване в брак, по разглеждания състав положението е обратно – длъжностното лице винаги знае за наличието на такава пречка.
В) Следващото престъпление при сключване на брак е насилственото встъпване в брак по чл. 177, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице – не само встъпващото в брак с пострадалия, но и трето лице.
Изпълнителното деяние се изразява в насилствено скланяне на някого да сключи брак. Налице е принуда, която насочва пострадалия да извърши правнозначимо поведение, като се съгласи на брак. Тя поглъща обикновената принуда по чл. 143 НК.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е самият брак. Пострадалият сключва брак със самия деец или с трето облагодетелствано лице.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Характерно за това престъпление е, че бракът сам по себе си представлява не само престъпен резултат, но и специфична материалноправна пречка за осъществяване на наказателната отговорност за престъплението. Наказанието за него може да бъде наложено само ако изобщо не се е стигнало до сключване на брак и е налице само опит или сключеният брак е обявен за недействителен, и то заради упражнената принуда.
Наличието на такъв брак препятства осъществяването на наказателната отговорност на дееца. Това обаче не следва да се разбира като някакво възнаграждение за негова последваща положителна дейност, както е при самоволните откази или дори при дейността по чл. 123, ал. 4 НК. Още повече че за разлика и от чл. 158 НК тук няма значение дали именно деецът е встъпилият в брак с пострадалия, за да бъде възнаграждаван за това. Дори обаче този деец да не е встъпилият в брак, той пак се ползва, макар неоправдано, от съществуването на брачния съюз.
Г) Следващата ал. 2 на същия член визира една предварителна престъпна дейност спрямо разгледаното насилствено встъпване в брак. Според тази разпоредба, „Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с ..., а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е...”.
От обективна страна престъплението е същото като това по чл. 156 НК – отвличане на жена за разврат, което вече беше изяснено. Разликата е само в субективната страна и по-точно – в субективната цел. Докато по чл. 156 НК целта е фактическа по своето съдържание, а именно – предоставяне на отвлечената жена за развратни действия, които при това не е задължително да съставляват престъпление, то целта на обсъжданото престъпление е юридическа по съдържание – принуждаване на отвлечената жена да сключи брак, което във всички случаи е престъпление по предходната алинея на същия чл. 177 НК.
Д) Други престъпления при сключване на брак са предвидени в чл. 178 НК. Те са на необходимо съучастие. Съгласно ал. 1 на чл. 178 НК „Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с...”. Според ал. 2 „Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.”
а) Субект на първото от двете престъпления на необходимо съучастие – това по чл. 178, ал. 1 НК, може да бъде само някакъв роднина на лице от женски пол.
Изпълнителното деяние се заключава в получаване на материална облага срещу ненужното по закон съгласие негова родственица да сключи брак. Тук се изпълнява условие на дееца, защото е дал или за да даде такова съгласие. Затова не е съставомерно получаването на обичайните дарове по време на сватбата, които нямат значението на цена за някакво съгласие родственицата да встъпи в брак.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се свежда до това, че материалната облага (откупът) е на разположение на дееца. Не се изисква обаче деецът да е дал своето разрешение, нито да се е стигнало и до сключването на самия брак.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Освен него е предвиден допълнително и специален субективен признак. Това е мотивът на дееца. Той взема откупа заради встъпването в брак на неговата дъщеря или друга сродница.
б) Криминализирано е и даването на откупа. По чл. 178, ал. 2, пр. І НК се наказва и онзи, който умишлено го дава. Както при кръвосмешението по чл. 154 НК, така и тук е налице необходимо съучастие с две насрещни престъпления. От фактическа гледна точка има задължително две лица, а от юридическа – две престъпления, заради което те се квалифицират различно, по двете отделни алинеи на чл. 178 НК.
в) Криминализирана е също така и посредническата дейност. По чл. 178, ал. 2, пр. ІІ НК се наказва и лицето, което посредничи при даването или получаването на откупа. Посредничеството представлява от фактическа гледна точка каквото и да е пряко или косвено свързване на двете страни. От юридическа гледна точка то е неуспяло (неудало се) акцесорно съучастие – било като подбудител, било като помагач, защото не се е стигнало до даване или получаване на откупа. Стигне ли се обаче дотам, няма да има посредничество, а подбудителство или помагачество към тях по чл. 178, ал. 1 и 2 НК.
2. Двубрачието включва две престъпления, които също са на необходимо съучастие. Те са предвидени в чл. 179 НК. Съгласно чл. 179, ал. 1 НК, „Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с...”. Според ал. 2 „Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.”
а) Субект на първото от двете престъпления на необходимо съучастие – това по чл. 179, ал. 1 НК, което е в брак; вече го е сключил и още не се е развел.
Изпълнителното деяние се изразява в сключване на брак с друго лице по съответния законен ред. Тук, от една страна, не е нито нужно, нито достатъчно да се укрие предишният брак. От друга страна, не е необходимо деецът да напусне сегашното си семейство, нито да заживее съпружески с новия си брачен партньор.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е самият брак.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
б) Криминализирано е и встъпването в брак със субекта на предходното престъпление. По чл. 179, ал. 2 НК се наказва и онзи, който умишлено сключи брак с него. Този състав е субсидиарен спрямо предходния – субектът няма брак с друго лице. В противен случай, ако той също има брак с другиго, ще осъществи предходния състав по чл. 179, ал. 1 НК.
3. Неплащането на издръжка е престъпление по чл. 183 НК. Съгласно неговата ал. 1, „Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само лице, което е осъдено да плаща издръжка на свой близък – съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра. Няма значение с какъв съдебен акт (издаден или утвърден от съда) то е било осъдено да изпълнява това свое задължение.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез бездействие – пълно или частично неплащане на определените за издръжката парични вноски. Налице е едно продължено престъпление. Съгласно ЗЗД (чл. 68) паричните задължения са носими и няма да има изпълнение във всички случаи, когато парите не са стигнали до кредитора – близък на дееца – длъжник.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е отрицателен по своето съдържание – изпадане в забава в размер на поне две месечни вноски. Няма значение дали тази забава се е натрупала заради пълно бездействие в течение само на два месеца или заради частично бездействие в един по-продължителен период от време. Престъпният резултат настъпва там, където се намира кредиторът.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.
В интерес на пострадалия за това престъпление е предвиден изрично и самоволен отказ от довършено престъпление. Съгласно чл. 183, ал. 3, изр. І НК „Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.” За целта е нужно, след като се предяви обвинението на дееца за определена забава, той трябва да плати и да представи разписката за плащането на органа на досъдебното производство или на съда. Съгласно изр. ІІ на същата ал. 3 обаче „тази разпоредба не се прилага повторно.”
     4. Престъпленията против младежта са уредени в едноименния Раздел ІІ на настоящата глава.
     Подродов обект на престъпленията против младежта са обществените отношения по осигуряване на правилното нравствено възпитание и нормалното полово развитие на подрастващите.
А) Чл. 188, ал. 1 НК визира принуждаването на дете да извършва престъпление или да се занимава с проституция. Съгласно тази разпоредба, „Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез упражняване на принуда върху пострадалия, който е малолетен или непълнолетен, т.е. върху всеки подрастващ до 18 години. Както например чл. 169а НК, така и тук принудата няма ограничения в своя способ. Във всички случаи обаче тя насочва пострадалия към фактически значимо поведение – извършване на престъпление или занимаване с проституция. Във втория случай пострадал може да бъде само лице от женски пол.
Когато лицето, принудено да извърши престъпление, е малолетно и то наистина го извърши, винаги ще става въпрос за посредствено извършителство. Когато е непълнолетно, посредствено извършителство ще има само в случай, че то не съзнава свойството или значението на извършваното или не може да ръководи постъпките си.
Разглежданото престъпление поглъща обикновеното упражняване на принуда по чл. 143 НК.
Принуждаването към проституиране прилича на престъплението по чл. 155, ал. 1, пр. ІІ НК – склоняване към проституция. Разликата е, че тук пострадалата е лице под 18 години, а въздействието върху нея се осъществява винаги и само чрез принуда.
Престъплението е формално, на просто извършване. То е довършено, стига принудата да бъде осъществена. Не се изисква нито пострадалият да се е съгласил да извърши престъплението или да се занимава с проституция, а още по-малко – да ги е започнал.
Ако обаче престъплението, за което деецът е принуждавал, бъде извършено, ще е налице идеална съвкупност между разглежданото престъпление по чл. 188 НК и извършеното престъпление. Тук са възможни два варианта:
-        Ако принуденото да извърши престъплението лице е малолетно или макар непълнолетно, но неразбиращо свойството или значението на извършеното, или неможещо да ръководи постъпките си, тогава деецът ще е посредствен извършител на второто престъпление;
-        Иначе непълнолетният ще е извършител, а деецът – подбудител към второто престъпление.
Формата и видът на вината на престъплението по чл. 188 НК са прекият умисъл.
Б) Чл. 189 НК визира използването на подопечно лице за просия. Съгласно ал. 1 на този член, „Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само лице, което е длъжно да се грижи за пострадалия.
Пострадалият може да се намира под грижите на дееца поради това, че не е навършил пълнолетие или поради това, че страда от някаква психическа или физическа болест.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в използване на лицето, което се намира под грижите на дееца, за просия, т.е. за безвъзмездно получаване на пари или други материални средства. Необходим признак от обективната страна е деянието да се извърши системно – поне три пъти.
Това е същинско престъпление на системно извършване – както например по чл. 155, ал. 2 НК (предоставяне на място за разврат). Системността е признак от основния състав; без нея изобщо няма престъпление.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в системното просене от страна на използваното лице. Ако това лице извърши престъплението просия по чл. 329, ал. 2 НК, деецът отговаря и за него – като посредствен извършител или подбудител, съобразно току-що посочените различия.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Квалифициран състав е предвиден с оглед на субекта – ако деянието се извършва от родител или настойник на пострадалия.
В) Чл. 190 НК визира принудата на дете към съпружеско съжителство. Съгласно този член, „Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само родител.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в принуждаване на ненавършило 16 години дете да заживее с друг. Детето следователно не е навършило възраст за встъпване в брак. Няма значение дали то е от мъжки пол или от женски пол. Принудата му обаче се осъществява винаги и само чрез злоупотреба с родителските права.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е заживяване на пострадалия с лице от друг пол на съпружески начала. Понеже пострадалият не е в брачна възраст, той, за разлика от пострадалия по чл. 177, ал. 1 НК, се насочва не към правно значимо поведение – да встъпи в брак, а само към фактически значимо поведение – да заживее като съпруг (съпруга).
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Г) Чл. 191 НК визира заживяването съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 години. То съдържа два основни състава – по ал. 1 и по ал. 2.
а) Съгласно чл. 191, ал. 1 НК „Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16- годишна възраст, се наказва с...”.
Субект на престъплението по тази алинея може да бъде само пълнолетно лице, което при това е от мъжки пол.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез заживяване на съпружески начала с непълнолетно лице от женски пол. Налице е едно продължено престъпление – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние за ориентировъчен период от поне месец. Тук непълнолетната заживява доброволно на съпружески начала с дееца, без да бъде принуждавана по никакъв начин.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е съпружеският живот на двамата.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
По същите съображения както в хипотезата на чл. 158 НК, така и тук чл. 191, ал. 4 НК предвижда, че деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение между него и жената последва брак, стига тя междувременно да е станала на 16 години.
б) Посочи се, че непълнолетно лице, включително от мъжки пол не може да е субект и да извърши разгледаното престъпление. Интересите на лицата от женски пол, ненавършили 16 години, обаче се нуждаят от защита срещу съпружеско заживяване и с такива непълнолетни мъже. По тези съображения е криминализиран субсидиарно и умишленият принос за такова заживяване. Съгласно ал. 2 на чл. 191 НК „Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с...”.
Субект на престъплението по ал. 2 може да бъде само пълнолетно лице, което не участва в съжителството.
Изпълнителното деяние има две форми – склоняване или улесняване на лице от мъжки пол, което не е навършило пълнолетие, и лице от женски пол, което няма навършени 16 години, да заживеят съпружески. Склоняването представлява дейност по мотивиране на лицата, която може да се осъществи по най-различни начини. Улесняване има винаги, когато се оказва съдействие в това отношение, например като се дава жилище на двамата.
Тук няма акцесорно съучастие (подбудителство или помагачество), понеже никой от склонените или улеснени лица не върши престъпление. Няма също така и специфичен случай на посредствено извършителство, както по чл. 127 НК – умишлено допринасяне за чуждо самоубийство, понеже съпружеският живот е постижим само лично.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е съпружеският живот на двамата.
Квалифициран случай има, когато пострадалата не е навършила 14 години. Този случай поглъща престъплението по чл. 151, ал. 1 НК – съвкупление с такава пострадала, защото по необходимост винаги го съдържа в себе си.
Д) Чл. 192 НК визира получаването на откуп във връзка с разрешаването на лице от женски пол, ненавършило 16 години, да заживее съпружески. Съгласно ал. 1 на този член „Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с...”. Според ал. 2 „Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.”
Тук става дума за същата двойка насрещни престъпления на необходимо съучастие както по чл. 178, ал. 1 НК – откуп за встъпване в брак, с единствената разлика, че дъщерята или сродницата не е навършила години за встъпване в брак и както по чл. 190 НК може само да заживее на съпружески начала с другиго.