14. Историческо възникване на първите дъжави. Характеристика на първия тип общност и кастови държави.

Под „възникване” следва да се разбира въпроса за историческото начало на държавата въобще. Възникването е резултат от обективното прогресивно развитие на даден етносоциален организъм.
Общите черти характеризиращи появата на първия исторически тип държава – кастовата. Това са акта на завладяване и формиране на кастова организация на племенното общество. Възникването на държавата, процесът на образуване на една общност в държава е свързан с акта на завладяване на друга етносоциална група. Завладяването не е причина, нито начало, а само необходим катализатор на този процес.
Завладяването има за цел да осигури необходимата работна сила, да попълни групата на производителите и така да преодолее социалната недостатъчност в стопанската сфера на завоевателя. Завладяването се осъществява спрямо чужди етнически групи и това обстоятелство позволява вътрешно разделение на общността от кръвнородствен признак. Победителите се затварят в привилегирована група господари. Пак в общността, но извън тях и „под тях” остава групата на завладяните, като подчинени и чужди. Така разноетническата племенна общност се структурира в две касти: свои и чужди, господари и подчинени. Кастите са затворени социални групи, формирани на етническа основа с цел поддържане на социалната достатъчност на господстващата общност.
Посочени общи черти на държавнообразувателния процес се потвърждават от източниците достигнали до нас за първите държави.
Прието е, че първата кастова държава възниква в Египет. Най- старите сведения говорят за съществуващо първоначално разделение на страната на две части- северен и южен Египет, населени с племена от различен произход. Обединената етническа държава възниква в резултат на присъединяване на едната част към другата. На тази разноетническа основа в Египет се формира кастова система, включваща висша каста - администрация (воини), и жреци и нисша каста производителите – земеделци.
Вавилония: независимо от факта, че там е широко разпространена частната собственост върху земята, за което говорят изворите, държавата също се изгражда като кастова. Жителите на покорените области формират низшата каста. Като чужди на господарите те се наричат хора – мушкен.
Данни за още няколко кастови държави, възникнали по същото време ни дава М. Ростовцев.
Възниква държавата Минати – състояла се с арийски и ирански завоеватели.
Най- голяма държава, възникнала в Предна Азия – Хетската държава. Господстващото население в тази империя според данните е говорело индоевропейски език, докато покорените жители – лувуийци и хети, говорели на език, нямащ нищо общо с арийските езици.
Китай: владетелите на династията Чжоу завоюват обширни територии и изграждат кастова държава.
В земите на днешна Индия, от север нахлуват арийски племена. Те завладяват територията и живеещото местно население. Завоевателите наричат себе си „арийци” – чисти, а покорените „даса” – враг, чужд.
Гърция не представлява изключение от разглежданата закономерност. Завладяното местно население получава подчинено положение и се означава с термина „тети” – покорени, чужди за завоевателя. Тетите не са роби. Те живеят в качеството си на присъединена група към племето на завоевателя. Спарта, Атина и Рим също спадат към кастовите държави.
През Средновековието в резултат на „Великото преселение на народите” в Азия и Европа възникват нови държави. Самото преселение е придвижване на големи маси новосъздадени етнически групи, които завоюват чужди територии и създават нови кастови държави. Това е „втората вълна” на държавообразуване. Изложението до тук доказва закономерния характер на кастовата държава. Кастовата организация е присъща не само на Древността, а и на Средновековието. Кастовото разделение е закономерност на общественото развитие. То е израз на необходимата и възможна структура на племето, което се организира в държавата.
Обща черта присъща на кастовия тип е включването на социална група отделена в нисша каста като необходимо подчинено звено към функционално- организираната структура. Трите функции се покриват от три обособени, организационно структурни групи, представители на господстващата каста. Четвъртата социална група поддържа съществуването на системата. Социалната достатъчност се постига от висшата каста, допълнена с нисшата каста.
-Управленската функция се осъществява изцяло от представителите на висшата каста. Чуждите, нямат достъп до управлението на държавата, те са негов обект, а не субект.
Общинниците - съплеменници също участват в управленската дейност, макар и в нейната „периферия”. За разлика от подчиненото население те имат право да притежават оръжие, което е свързано със задължението им да носят военна служба.
Особено място в управлението на кастовата държава заемат жреците, които в повечето случаи се отделят в самостоятелна група в кастата на господарите. Жреците се грижат на първо място, за запазване на етническата „чистота” ако осъществяват контрол за спазване на наложената забрана за смесени бракове между различните касти. В техни ръце е и духовното производство, доколкото то е свързано с култовата дейност. Участието на жреците на второ място се изразява в осъществявания от тях контрол върху официалната доктрина, оправдаваща кастовото разделение.
- Социалната функция не се ограничава само до дейността на жреците. Духовното разделение също се обособява в рамките на две касти. В някои случаи на присъединяване, представителите на нисшата каста, запазват своята религия, стига тч да не противоречи на официалната доктрина. Ако новата религия е удобна, тя може да се въведе като официална.
- Стопанската функция – нисшата каста е само производител. Завладяните допълват производствената дейност, доставят необходимите допълнителни блага. В този смисъл те „покриват” стопанската достатъчност.
- С акта на завладяване на чужда територия и присъединяването и заедно с населението, тя навсякъде се обявява за „държавна” собственост, чийто титуляр е владетелят. Правото на собственост на владетеля върху територията се допълва от правото на плодоползване, което той предоставя на общини, храмове и придворни. Това право те получават в качеството си на държатели поземлени участъци в рамките на територията на държавата.
Сувеличаването на производството и прехода от натурална към стоково – парична размяна постепенно се утвърждава и частната собственост. Държателите се превръщат в собственици. Формират се институтите на продажба, размяна, наследяване и други, особено перфектно развитие в римското частно право. Въвеждането на частната собственост обаче не променя характера на кастовата държава. Господарите присвояват произведените от подчинените блага чрез данъци, рента, ангария, робски труд.
Разделянето на касти се основава на различната кръвна връзка. Обособяването на две различни кръвнородствени групи въвежда кастовата групова колективност. Мястото и ролята на индивида в обществото зависи от принадлежността му към съответната каста – на господарите или на подчинените.
Определяща роля в кастовата държава има упражняването на етническото господство. Това господство се осъществява от завоевателя спрямо завладения, от една етническа група спрямо друга.
Подчинението и уважението към владетеля се поддържа и чрез неговото харизматично легитимиране. Той се налага и възприема като герой, надарен със свръх естествена сила и възможности. Първите носители на харизмата са изкусни ловци, храбри воини, заклинатели, знахари. Харизматичната позиция владетеля печели и в качеството си на военачалник. Владетелят упражнява върховна и абсолютна еднолична власт върху общността. Той е титуляр на върховното право на собственост върху територията, а оттук и на върховното политическо управление на държавата. Религиозната власт остава в ръцете на жреците, като поддържа богоугодния характер на владетелската светска власт. Държавната власт осъществявана от владетеля е продължение на неговата военна власт. Поради това, формата на държавно управление на кастовите държави е автокрация, осъществявана като деспотия. Деспотията е еднолично управление, осъществявано от владетеля, който е и военачалник с най- висш ранг.
Поддържането на властовия ред в кастовата държава става главно чрез военната сила. Военачалниците и войсковите части събират данъците осъществяват полицейски и административни дейности, правораздават. В качеството си на върховен главнокомандващ, владетелят чрез лично подчинената си военна сила ръководи всички отрасли на управлението. Постепенно се обособяват самостоятелни служби, които владетелят предоставя на назначени от него чиновници.
Кастовата държава се характеризира и чрез своя правов ред се установява от законодателството. Законовите разпоредби се формулират като заповеди и забрани. Правовия ред поддържа кастовото разделение и почива върху принципите на двойственост и неравноправие. Правната система е формално единна, няма отделни закони за различните касти. Представителите на висшата каста се допускат до участие в правния живот, стават правни субекти, докато членовете на нисшата каста по принцип носят качеството на обекти на правото. Ограничена правоспособност на присъединените и дори и на робите. Те получават възможност да участват в стопанския оборот; право да сключват някои търговски сделки; право на брак; на наследяване и някои други права, нисшата каста няма публични права; тя е изключена от публично- правния ред.
Кастовия правов ред включва и неравно разпределена наказателна отговорност. От една страна, тя е диференцирана съобразно кастовата принадлежност на индивида. Определените като престъпления деяния, извършени срещу член на нисшата каста или не се наказват, или се наказват с пъти по- леко отколкото, ако са извършени спрямо представители на висшата каста.
От друга страна, се използва института на колективната отговорност- литургия. Литургийната организация е въведена във връзка с осъществяването на определени задължения към държавата (владетеля). Този институт е доразвитие на „кръвната мъст”, където родът носи колективна отговорност и възмездност за вината на всеки свой член. Категорични данни за тяхното действие дават изворите на старото руско и българско право.