14. Същност и роля на опозицията.

В историята на политическия живот до Буржоазните революции понятието „опозиция” винаги е било свързано с противопоставяне на обществената и политическата система. До края на XIX век и началото на XX век опозицията се стреми да премахне съществуващото обществено устройство. Развитието на либералната демокрация през XX век създава нова представа за понятието „опозиция”. Това се обославя от новите функции на политическите структури на капиталистическото общество. Една от тези функции е, че либералната демокрация успя да интегрира културата на тези структури и да създаде между тях диалог. Създаването на политическите партии и въвеждането на всеобщото политическото право разкри възможност парламентът да стане представителство на групови интереси, представени и защитавани от политическите партии.

За пръв път понятието „опозиция” се появява в английската политическа традиция във връзка с Английската Буржоазна революция през 1642 г.. С обезглавяването на крал Чарлз I се разпада монархията през 1649 г.. В началото парламентът е опозиция на короната, но постепенно с течение на времето правата на монарха се ограничават и той от страна се превръща в символ на интересите. В страната е възприет парламентарният модел на управлението. В парламента се формулират 2 групировки от партии, които се състезават пред избирателите. Спечелилата формира парламента, а изгубилата остава опозиция. В развитите демократични градове опозицията критикува правителството, но тя не е спирачка за управлението. Тя е генератор на нови идеи, тя формира „правителството в сянка”, това не е легитимно правителство. В същото време опозицията разработва алтернативен модел за управление и тя се готви за следващите избори. Ако успеят да убедят избирателите в своята платформа, те печелят изборите и стават управляващи. От тук следва: печелят изборите, стават управляващи и идва голямото задължение – да извършат промяната и да осъществят обновлението. В другите по-малки демократични държави не е точно така.

Политически партии в Западна Европа – обща информация: общо европейският парламент – 27 държави, общо 785 депутати. Депутатите не заемат своите места по национален признак, а по партийни групи и по-конкретно 7 политически групи, които съответстват на основните фамилии европейски партии. Най-многочислена е групата на Европейската Народна партия и заемат 278 места в парламента. Социалдемократическата печелят 216 места. На трето място са Либералните партии с 104 места. На четвърта позиция са Съюз за Европа на нациите – 44 места. Следващата група се нарича Партията на зелените – 42 места. След тях е Обединената европейска левица – 41 места. С най-малко са Независимост/демокрация – 24 места.