14. Политически смисъл на разделението на властите

Държавата и обществото като политически образувания разполагат с реална власт, с която извършват своите функции. Властта на държавата е различна от тази на обществото. Обществената власт е първоначалната, основополагащата, а държавната власт е производна от нея. Тя е своеобразно продължение на обществената власт посредством нови организационни механизми. Двете власти се различават и от гледна точка на техните носители.Те изпълняват различни дейности. Общото между тях е, че се проявяват върху основата на една и съща социална реалност.
Но обществената власт е по-близо до човека и до неговото естествено състояние. Тя е средата, в която се развиват правата на човека, а държавата ги санкционира с помощта на правни норми и така ги защитава. Обществената власт е определяща, защото в нея човешкият фактор е по силен и защото в обществото стои по-високо от държавата. Държавата е неин официален представител и нейната власт действа както от свое име, така и от името на обществото. В това се състои двузначното проявление на държавната власт. За да бъде в състояние да запази своята реална власт обществото би трябвало да е отделено от държавата. Това обстоятелство особено се подчертава от представителите на либералната теория. Общата позиция, от която те разглеждат държавата, това е позицията на хуманистичния индивидуализъм, на естествените сили на обществената и на моралната власт. Тази диференциация произлиза от разликата между естественото и общото позитивно право, от правото на човека и правото на властта. От тях се ражда и теорията за правовата държава. При нея винаги е налице разграничение между отделните области на социалната действителност.
Властта на обществото включва правни, морални и организационни компоненти. Тя се осъществява от цялото общество. Властта се простира върху всички части на социалната среда, но най-пълноценно се изявява, при защитата и организацията на личната сфера на човека.Ддържавата се възприема като форма на асоцииране на хората под върховенството на закона. Целта е да се постигне максимална хармония между общия и частния интерес, между обществената и държавна власт.
В един общ политико-философски говорим за отделяне на властта на обществото от властта на държавата.. Принципът за разделение на властите дава юридическия и политическия ориентир за развитието на връзките между държавната организация и гражданските общества.
Главен регулатор на отношението държава – гражданско общество си остава правото. По този начин държавата и обществото се подчиняват на един и същ ред. Правовият ред включва два задължителни елемента, които държавата регулира:
1.Това, което се отнася до законодателството, администрацията и съда;
2.Каталог от права и свободи, за които държавата поема обществения юридически ангажимент, че ще ги спазва, охранява и гарантира.
Правото е базата, върху която държавата и гражданското общество добиват различни правомерни форми. На второ място, връзката държава – гражданско общество почива върху разбирането, че обществото е определящо. Обществото създава свои институции, излъчва свои представители, санкционира собствени норми за регулиране. Критерий за нарушаване на обществената независимост е правото. Политическото отделяне на обществото от държавата е един от сигурните белези за степента на демокрацията и за свободата на гражданите.
Разделението на властите като разпределение на властта между социалните сили в обществото
Недопустимо е смесването на държавната власт с партийната. Първо, защото това противоречи на законите на демокрацията и, второ, защото е нарушение на формулата за разделението на властите.
Разделителният принцип примирява социалните сили и техните политически представители. Така принципът е възможен само в условията на политическия плурализъм и политическа свобода. Чрез плурализма държавната власт се разпределя и възниква едно своеобразно съревнование между отделните центрове на властта.
Схванато в международен план, разделението на властите е начин за запазването на създадените норми и принципи на отношения и средство за гарантирането им при протичането на междудържавните връзки. Международното поведени е следствие от вътрешната демокрация на отделната държавна организация. Поддържането на равноправие между държавите е сигурен белег за спазването на правото.