14. Виктимизация. Антивиктимогенна политика

1. Виктимизацията е обективен процес на превръщане на отделен човек, глупа от хора или обществото в реални или потенциални жертви на отделно престъпление или на престъпността като цяло. Обстоятелството, че се отнася не само до реални, но и до потенциални жертви, определя разгърнатия хар-р на процеса, в резултат на който се създават обективни и субективни предпоставки неограничен кръг от хора да живеят в повишен риск да станат жертви на пр-е.
Виктимизацията е в пряка зависимост с криминализацията. Колкото обществото е по-криминализирано, талкова то е и по-виктимизирано. Процесът на виктимизация се осъществява на макро- и микрониво: на макро ниво се има предвид виктимизирането на големи групи от хора по посока на глобализиране на процеса или самото виктимизиране на обществото като краен резултат, на микро ниво- виктимизиране на отделния индивид или личност.
Виктимизацията на обществото е крайната степен от негативното развитие на процесите, в резултат на които сигурността на живота, здравето и имуществото на хората почти отпада поради невъзможност на държавата и нейните институции да контролират разрушителните тенденции в държавата. В този глобален аспект виктимизацията може да се разглежда кагато общата дестабилизация на обществото е придобила размери, в резултат на което реално е засегнала устоите на държавата като политическа орг-я.
Виктимизацията в обществото е процес на създаване обективни и субективни предпоставки повече или по-малко хора да станат жертва на престъпления.
Различават се ниска, средна и висока степен на виктимизация, като последната все още няма характеристиките на най-високата степен- глобалната виктимизация.
Степента на викитимизацията е в зависимост от два основни фактора: обем и структура на престъпността. При нарушаване на общата пр-ст възникват и повече виктомотенни фактори. Някои от тях, взависимост от структурните изменения, като отделни видове пр-я придобиват масов хар-р- напр. „квартирните кражби”.
Един от признаците на увеличаващата се виктимизация е ескалирането на общественото безпокойство от престъпността и изпитването на реалин страх.
Полицейската статистика отчита 2 основни групи жертви: жертви на традиционната /конвенционална/ пр-ст и жертви на ПТП .
Икономическа престъпност поражда сложни виктимилогични проблеми. Обикновено тя стои в полето на латентната пр-ст. Иконом.пр-ст, поради това че засята всички области на обществото, в своята цялост превръща повечето или всички граждани в жертви на нарушаването на основните принципи на конкурентното стопанство и създава предпоставки за поява на нови и различни по форма и степен на обществена опасност престъпни прояви т.е. иконом.пр-ст поражда дифузна виктимизация, обхващаща неограничен кръг от хора. В сферата на иконом.пр-ст могат да се обособят директна /насочена към конкретен обект/ и индиректна /която не е насочена към определен обект/ виктимизация.
Организирана престъпност е един от най-значителните виктимизиращи фактори. Огромни иконом.групировки диктуват борбата за подялба на сферите на престъпния бизнес и регионите за развитие. Конкуренцията, която достигна непознато доскоро за страните ниво, се превръща в естествена среда за възпроизвеждане на пр-та.
Крайната последица от интензивното развитие на „икономиката в сянка” и нейната обвързаност е възникването на нови, нехарактерни за доскорошната социална действителност фактори, който ускоряват виктимизацията. В своята конкретност това се изразява в появата на нови групи с повишен риск на виктимност- формираща се бизнескласа и обслужващите я охранители.
През последните години основателно се поставя въпроса за високата виктимност на една нова група- „престъпниците като жертви”, като се има предвид рискът, който крие борбата за надмощие между структурите на организираната престъпност.
Съвременните изследователи установяват увеличаващия се риск от виктимизация на развиващите се страни и страните в преход и по-малък риск в индустриалното общество.
Очевидно усложняването на обществените отн-я в съвременните индустриално развити страни води закономерно до висока престъпност и едновременно до висока виктимизация. Т.Фелес характеризира типичната жертва в Европа и САЩ в края на 1993: млад мъж, обикновено неженен, активен във взаимоотношенията си с разностранни контакти извън дома- това отговаря на активността на младите мъже в обществения живот и изпълняването на социални роли, свързани с повишен риск да станат жертви на пр-я.
Измерването на виктимизацията става на глобално /общо/ и парциално /частно/ ниво:
- коефициент на обща виктимизация: Кв = /Бр.жертви/Бр.население/ * 100 /10, 1/ хил.
Кв- коефициент на обща виктимизация- показва броя на лицата от всички възрасти, станали жертва на престъпността- съвкупност от престъпления, извършени през определен период от време на определена територия- съотвестващ на 100 хил. /10, 1/ души от населението;
- специфични коефициенти на виктимизация: Кв1, 2, 3 = /Бр.жертви/Бр.население/ * 100 /10, 1/ хил.
Кв1- показва броя на лицата от всички възрасти, станали жертва на отделни видове престъпност /пр-я против личността, собстеността и др./;
Кв2- показва броя на децата до 18 г., станали жертви на престъпления;
Бр.население – общ брой на децата до 18 г. /в страната, областта, отделно населено място/;
Кв3- показва броя жените, станали жертви на престъпления;
Бр.население – общ брой на жените.
2. Правна защита на жертвите- тя е проблем на гражданското, застрахователното, административното право.
Политиката по отношение на жертвите от пр-я в България по традиция се реализира главно със средствата на наказателния закон и в по-малка степен с институтите на гражданското право.
Наказателноправното значение на личните свойства и качества на пострадалия, както и неговото поведение в конфликтната ситуация намира израз в: криминализиране на някои прояви с оглед възрастта на пострадалия; предвиждане на квалифицирани състави за пр-ята, когато пострадалите са непълнолетни, лица в безпомощно състояние и др. или когато общите качества на пострадалия са част от престъпния състав „държавен и обществен деятел” и др., предвиждане на състави с намалена наказат.отговорност, когато поведението на жертвата е било провокация към дееца или когато деецът е оказал помощ на пострадалия и пр. и създаване на поощтрителни норми за извършителите, възстановили вредите, причинени с пр-то.
Наказатателнопроцесуалните проблеми са особено важни с оглед възможностите пострадалият да има достъп до справедлив процес. В значителна степен предвидените процедури определят социалността на закона. Според НПК в случаите на пр-я, които се преследват по общия ред от прокурора, пострадалият има право да участва в процес като частен обвинител и да поддържа обвинение наред с прокурора. Пр-ята от частен хар-р се преследват по реда на частното обвинение. Пострадалият и неговите наследници, учрежденията, предприятията и организациите, които са претърпели вреди от пр-то, могат да предявят в наказ.процес гражданси иск.
Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени от граждани създава правни възможности за насочване на граждански претенции от страна на пострадалия срещу държаваат, вкл. и з апричинени вреди в резултат на престъпни действия на държ.служители.
Наказателната политика по отношение на жертвите трябва да отговаря на международните актове и стандарти.
Защитата на жертвите от пр-ята според бълг.право е недостатъчно ефективна. В редица икономически стабилни страни се изпълзват различни подходи. С подчертана социалност се хар-ра политиката на компенсация на жертвите- в зависимост от тежестта на пр-то държавата изплаща компенсация, под формата на определена сума, на пострадалия, независимо от хар-ра на наказателното дело. Прилага се от началото на 60-те год. в Нова Зеландия, Англия, САЩ, Австрия, Дания, Германия и др.
3. Антивиктимогенна политика- политиката на държавата за осигуряване на ефективна защита на населението се основава на определена концепция и стратегии за превенция и контрол над престъпността, вкл. и на стратегии за ограничаване процеса на виктимизация, за защита на гражданите и подпомагане на жертвите от престъпления. Е.Фатах казва: необходимо е от политика, обърната към престъпността, да се премине и към политика, насочена към жертвите.
Едно от основните изисквания за провеждане на антивиктимогенната политика е ресурсното обезпечаване на мерки от социален, икономически, правен и др. характер които да бъдат насочени към неутрализиране на виктимогенните фактори. Някои от тези мерки трябва да бъдат с по-общо значение, а други-конкретни.
4. Стратегии за реализиране на антивиктимогенната политика:
- социалното подпомагане на дезорганизираните и конфликтни семейства и засилване на институционалния и социален контрол над тях с оглед предпазването им от трайно виктимизиране, неутрализиране на битовите конфликти, едновременно с подпомагане на децата на де преминават в групата на „деца в риск”;
- социалното подпомагане на маргиналните групи съчетано със системен и институционален контрол над поведението от рисковите групи
- разработване на специални програми за защита на гражданите и в частност жертвите на престъпления: модели за безопасно поведение и информиране на гражданите за тези модели; съдейсттвие за възстановяване доверието на гражданите към органите на реда , най-вече към полицията и органите на съдебната власт и информиране на гражданите за дейсващи обществени формирования, които със законни средства участват в осъществяването на контрол над престъпността;
- усъвършенстване на системата от технически средства за индивидуална и групова защита на гражданите и имуществото им;
5- разработване на програми за органичаване на корупцията и информиране на гражданите за формите на корупция, начините на предпазване и уведомяване на компетентните държавин органи;
- организиране на системно наблюдение и контрол над виктимините места;
- усъвършенстване на законодателството посредством регламентиране правомощията на органите на реда и другите органи на власт, обществените формирования и гражданите, които участват в контрола и превенцията на пр-та и с това повишават собствената си виктимност.
Разработването на нови стратегии е възможно на основата по-пълно виктимологично познание, което се постига посредством фундаментални и експертни изследвания за нивото на виктимизация и реалните възможности за осигуряване безопасност на гражданите от страна на полицията, съдебната власт и на другите държавни институти.
В страните с висока виктимизация се тъсят стратегии, насочени към изглаждане на отношенията между престъпника и жертвата. В условията на нарастваща и особено на организираната пр-ст актуалност придобива проблемът за защита на свидетелите и страните в наказателния процес. Политиката на осигуряване имунитет на свидетеля е съобразена с основните изисквания на НП за ефективен процес. Защитата на страните в наказателния процес е нов и почти непознат проблем, възникнал в резултат на настъплението на държавата срещу организираната пр-ст и постигане на успехи в разбиването на някои престъпни орг-и.
Провеждането на антивиктимогенна политика е част от политиката на съответната държава, преди което тя съдържа много национални характеристики.