13. Престъпления против правата на гражданите.

Обща характеристика. Състави на престъпленията против националното и расово равенство /чл. 162 – 163/, против изповеданията /чл. 164 – 166/, против политическите права /чл. 167 и сл./ и против трудовите права /чл. 172/. Престъпления против интелектуалната собственост.

1.      Това са престъпленията по Глава трета от Особената част на НК. Родовият обект на тези престъпления са обществените отношения по охрана на най-важните конституционни права и свободи на гражданите – тяхното равноправие, техните политически и трудови права; свобода на вероизповеданията, събранията, митингите и манифестации; неприкосновеността на жилището и кореспонденцията. Те са получили и наказателноправна защита с оглед на своята важност. За останалите права и свободи на гражданите, предвидени в КРБ, законодателят е преценил, че не се нуждаят и от наказателноправна защита.
Докато вече разгледаните престъпления по Глава втора (Престъпления против личността) засягат личните права на човека, то престъпленията по настоящата Глава трета са насочени срещу правата на човека в качеството му на гражданин на Република България. С тях следователно се засягат гражданските му права и свободи.
2.      Престъпленията против националното и расовото равенство са предвидени в едноименния Раздел І от настоящата глава.
Субект на тези престъпления може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Подродов обект на тези престъпления са обществените отношения по охрана на националното и расовото равенство в страната. С тях се нарушава чл. 6 от КРБ, който определя, че гражданите са равни пред закона независимо от своята раса, националност, религия и т.н.
А) Първото от престъпленията против националното и расовото равенство е предвидено в чл. 162, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с...”.
Изпълнителното деяние на това престъпление е в следните две форми:
Първата му форма е проповядване на расова или национална вражда или омраза, или на расова дискриминация. По този начин, както по чл. 108, ал. 1 НК, пр. І НК (проповядване на антидемократична идеология), се разпространява една оценъчна информация. Деецът дава положителна оценка на съществуването на вражда или омраза по расови или национални съображения, или на дискриминация по расови съображения. Тук се развиват и огласяват възгледи, годни да разпалят национална или расова вражда или омраза или да прераснат в расова дискриминация.
Враждата и омразата представляват две различни по своята степен отрицателни отношения към хората.
Омразата се свежда само до чувства на неприязън на расова или национална основа.
Враждата представлява обективирана омраза – вредоносна дейност на расова или национална основа.
Расовата дискриминация е фактическо или правно ограничаване на лица заради това, че принадлежат към определена раса.
Втората форма на изпълнителното деяние е подбуждането към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация. Тук се разпространява вече предписателна информация, с която деецът може да внуши на неограничен кръг лица да възприемат чувствата на омраза или дори да ги мотивира към действия на вражда или дискриминация. В тази хипотеза обаче не се стига до извършване на престъпление, най-вече по настоящия раздел, или ако все пак се стигне до такова престъпление, деецът трябва да не е склонил умишлено неговия субект да го извърши. В противен случай деецът ще отговаря само за подбудителство към това престъпление, а не за субсидиарното подбуждане по разглеждания чл. 162, ал. 1, пр. ІІ НК.
Престъплението е резултатно и при двете форми на изпълнителното деяние. Неговият престъпен резултат също е подобен на този по чл. 108, ал. 1 НК. За осъществяването на престъпния резултат е необходимо и достатъчно, от една страна, оценъчната или предписателната информация да се доведе до знанието на едно лице, а, от друга страна, да съществува възможност то да ги съобщи на други лица. Не е нужно обаче някой да възприеме оценките, нито да реши или да осъществи някаква дейност в изпълнение на отправените предписания.
Формата и видът на вината за това престъпление са прекият умисъл.
Б) Следващото престъпление – по чл. 162, ал. 2 НК надхвърля рамките на националното и расовото равенство, понеже може да засегне и религиозните и политическите отношения. Съгласно чл. 162, ал. 2 НК, „Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с...”.
Изпълнителното деяние по чл. 162, ал. 2 НК също е в две форми.
Първата му форма е употребата на насилие срещу личността на другиго. Както при принудата чрез сила по чл. 143 НК, така и тук има неблагоприятен за пострадалия физически контакт. В случая обаче това неблагоприятно въздействие върху пострадалия няма за предназначение да го застави да предприеме определено поведение. Както при заканата с престъпление, така и тук въздействието се изчерпва с оказване на тормоз – само че не психически, а физически.
Втората форма на изпълнителното деяние по чл. 162, ал. 2 НК е повреждане имота на другиго. Изтъкването само на повредата означава, че е само възможно, но не и задължително да се стигне и до унищожаването на имота. В тази си част съставът на разглежданото престъпление поглъща този на обикновеното унищожаване или повреждане на чужд имот по чл. 216 НК.
Формата и видът на вината и тук са прекият умисъл.
Предвиден е допълнително и специален субективен признак – деецът да е мотивиран (подбуден) от различието в народността, расата, религията или политическите убеждения на пострадалия.
В) Чл. 162, ал. 3 НК визират участието в престъпно сдружение за извършване на разгледаните дотук престъпления. Тези разпоредби по подобие на чл. 109 НК също предвиждат една особена форма на предварителна престъпна дейност и престъпления на т.нар. необходимо съучастие. Съгласно ал. 3 на чл. 162 НК, „Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с...”.
Двете форми на изпълнително деяние, т.е. на участие в престъпното сдружение – образуване и ръководене са същите като по чл. 109 НК. Същите са и престъпният резултат, и субективната страна.
И тук всяко такова участие в организацията или групата е една особена форма на предварителна престъпна дейност, която поради това сама по себе си представлява самостоятелно завършено престъпление.
С оглед на това и за разлика от наказуемото приготовление най-напред е възможен и опит към разглежданото престъпление (чл. 18 НК).
На второ място, отново за разлика от наказуемото приготовление, престъплението по чл. 162, ал. 3 НК не е субсидиарно спрямо съответната му основна (довършена) престъпна дейност – някое от престъпленията по предходните алинеи 1 и 2. Престъплението по чл. 162, ал. 3 НК е самостоятелно престъпление. Затова ако неговият субект – участник в престъпник в престъпното сдружение, извърши и някое от престъпленията по предходните ал. 1 и ал. 2, влизащи в реална съвкупност и за двете престъпления.
На трето място, по отношение на разглежданото престъпление не може също така да намери приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 3 НК – за самоволен отказ от наказуемото приготовление. Тук за разлика от чл. 109 НК дори по изключение не е предвиден самоволен отказ, макар от довършено престъпление.
Същевременно при престъплението по чл. 162, ал. 3 НК е налице т.нар. необходимо съучастие, което поглъща обикновеното съучастие по чл. 20 НК. Затова от фактическа гледна точка престъплението по чл. 162, ал. 3 НК не могат да се вършат само от едно лице – нужни са повече лица, докато от юридическа гледна точка всяко от тези лица, всеки участник в престъпното сдружение върши свое отделно престъпление. Това позволява и различна наказателноправна квалификация на техните деяния – като образуване по чл. 162, ал. 3, пр. І НК или ръководене по чл. 162, ал. 3, пр. ІІ НК.
Г) В текста на чл. 163 НК е залегнал друг състав на посегателство над националното и расовото равенство. Съгласно ал. 1 на този член „Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност се наказват:”
Както по разпоредбата на чл. 162, ал. 3 НК, така и тук става дума за такива умишлени престъпления, които са една особена форма на предварителна престъпна дейност и представляват също така престъпления наа необходимо съучастие.
Все пак изпълнителното деяние на разглежданите престъпления е участието в тълпа.
Заедно с престъпното сдружение тълпата е втората типична форма на престъпна общност. И тук става дума за множество престъпни деяния, при което, за да бъде престъпление участието в престъпна общност, включително в тълпа, необходимо и достатъчно е да има едно или повече други участия, които са престъпни от обективна страна. Възможно е, но не и нужно техният субект да бъде наказателноотговорно лице и да участва в престъпната общност с предвидената форма на вина – умишлено.
Разликата на обсъжданата тълпа с престъпното сдружение се състои в това, че между членовете на престъпното сдружение има организационна връзка, докато при тълпата е налице само функционална връзка между участващите – те са събрани по едно и също време на едно и също общодостъпно място, което при престъпното сдружение не е нужно; достатъчна е съществуващата уговорка между неговите членове.
Достъпът до престъпната тълпа е неограничен; тя представлява едно аморфно образувание за разлика от определената членска маса и евентуална структура – сдружението. Силата на тълпата е само в общото моментно настроение и взаимно влияние за осъществяване на погромаджийската дейност, макар само, за разлика от тази по чл. 162, ал. 2 НК, на национална или расова основа, а не по религиозни или политически съображения.
Ако тълпата влезе в действие и участниците в нея извършат впоследствие погромаджийската дейност, която съставлява някакво престъпление, ще се стигне най-често до реална съвкупност, както при участниците в престъпното сдружение по чл. 162, ал. 3 НК.
Ако обаче участниците в тълпата извършат впоследствие такава погромаджийска дейност, с която по непредпазливост се причини тежка телесна повреда или смърт, то няма да се стигне до реална съвкупност, както при участниците в престъпното сдружение по чл. 162, ал. 3 НК. Ще се получи изключващото реалната съвкупност съставно престъпление по чл. 163, ал. 3 НК: „Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с..., когато не подлежат на по-тежко наказание.” По-тежкото наказание ще се налага, когато тежката телесна повреда или смъртта се причини умишлено. Тук ще се получи връщане към реалната съвкупност – между престъплението участие в тълпа по чл. 163, ал. 1 НК и престъплението умишлено убийство или умишлено причиняване на тежка телесна повреда.
3.      Престъпленията против изповеданията са предвидени в едноименния Раздел ІІ от настоящата глава.
Субект на тези престъпления може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Подродов обект на тези престъпления са обществените отношения по охрана на религиозните свободи в България.
Известно е, че съгласно чл. 13 от КРБ всеки гражданин има право да изповядва религията, която сам е избрал, и да извършва характерните за нея обреди и служби. Законодателят е предвидил и наказателноправна защита на това конституционно право поради неговата значимост.
Предвидени са няколко различни престъпления против вероизповеданията.
А) Първото е по чл. 164 НК: „Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с...”
Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в проповядване на омраза, т.е. разпространяване на схващания, които са от естество да създадат неприязнени отношения спрямо някаква отделна група хора заради принадлежността им към определена религиозна общност. Тук е налице същото проповядване на омраза, както по чл. 162, ал. 1, пр. І НК, но не на расова или национална основа, а на религиозна основа. За разлика обаче от състава по чл. 162, ал. 1 НК липсва проповядването на вражда, както и всякакво подбуждане на религиозна основа.
Формата на вина за това престъпление е умисълът в двете му форми – пряк или евентуален.
Б) Второто престъпление против вероизповеданията е по чл. 165 НК. То се извършва с пряк умисъл и има три състава.
Първият от тях е по ал. 1: „Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с...”. Тук е налице принуда за пропускане на такова нещо, което се заключава в удовлетворение на религиозни чувства. Този състав поглъща състава на обикновената принуда по чл. 143, ал. 1, пр. ІІ НК.
Другият състав на престъплението е по чл. 165, ал. 2 НК: „Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.” Тук също е налице принуда, но вече за извършване на нещо, свързано с религиозни чувства. Този състав поглъща състава на обикновената принуда по чл. 143, ал. 1, пр. І НК.
Третият състав на престъплението е по чл. 165, ал. 3 НК: „За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.” Видно от изричното препращане, тук също е налице участие в престъпна тълпа и погромаджийска дейност, но не на национална или расова основа, а на религиозна основа.
В) Последното от престъпленията против изповеданията е предвидено в чл. 166 НК. Съгласно този член, „Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с...”.
Изпълнителното деяние на това престъпление може да се изрази в някоя от следните две форми:
а) Първата от тях е образуването на политическа организация на религиозна основа. Тук за разлика от престъпното сдружение се създава формация, която няма за предназначение извършването на престъпления. Проблемът е само в това, че политическа партия или подобна организация в никакъв случай не може да бъде образувана, ако се основава на определена религия. Това следва от чл. 11, ал. 4 КРБ. По тези съображения, когато такава организация се образува на религиозна основа, осъществява се първата форма на изпълнителното деяние по чл. 166 НК.
В тази си част престъплението е резултатно. Престъпният резултат е като образуването на престъпно сдружение, но съставляващото го общо съгласие е най-напред за политическа организация и в него няма уговорка за вършене на престъпления, а за религиозна насоченост на учредената организация.
б) Втората форма на изпълнителното деяние по чл. 166 НК е използването на църквата за пропаганда против властта или нейни мероприятия. Тази дейност е субсидиарна спрямо проповядването по чл. 108, ал. 1 НК на фашистка или друга антидемократична идеология или на насилствено изменение на конституционно установения държавен и обществен ред в Република България. Използването на църквата за пропаганда против властта или нейни мероприятия обхваща всички други дейности чрез църквата, с които се разпространяват отрицателни оценки или предписания за враждебни прояви срещу властта като цяло или срещу отделни нейни мероприятия.
В тази си част престъплението е формално, на просто извършване. За него няма предвиден престъпен резултат.
Формата и видът на вината и при двете форми на изпълнителното деяние са прекият умисъл.
4.      Престъпленията против политическите права на гражданите са предвидени в следващия Раздел ІІІ от настоящата глава.
Подродов обект на тези престъпления са обществените отношения по свободното участие в политиката. Тези престъпления засягат пряко или косвено активното или пасивното избирателно право на гражданите по чл. 42 КРБ, правото им на организирано участие в политическия живот по чл. 44 КРБ или някакво друго скрепено в Конституцията тяхно политическо право. Законодателят е предвидил и наказателноправна защита на тези конституционни права поради тяхната значимост.
А) Първото от престъпленията против политическите права на гражданите е по чл. 167 НК. Съгласно този член, „Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Неговото изпълнително деяние се изразява във възпрепятстване упражняването на избирателно право – активно (да избира) или пасивно (да бъде избран). Препятствията могат да бъдат от най-различен характер и да се осъществяват по най-различен начин – не само чрез принуда, както по чл. 165, ал. 1 и 2 НК, но също така чрез измама или по някакъв друг начин, който не е правомерен. Тук поначало всеки използван за пречене начин е противоправен доколкото противното не следва изрично от закона.
Престъплението е формално, на просто извършване. Не се изисква пострадалият да не е упражнил правото си, достатъчно е само да са извършени такива действия, с които му се създават пречки.
Формата и видът на вината са винаги и само прекият умисъл, щом престъплението е на просто извършване.
Б) Следващото престъпление е незаконното участие в избори. То е предвидено в чл. 168 НК. Съгласно този член, „Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде лице, което изобщо няма право да гласува като ненавършило 18 години, поставено под запрещение или изтърпяващо наказание лишаване от свобода (Чл. 42, ал. 2 от КРБ) или пък лице, което вече е упражнило това свое право.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез участие в гласуване чрез пускане на избирателната бюлетина в урната.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се осъществява, когато бюлетината се окаже в урната. За довършване на престъплението не е нужно гласуването да е дори само първоначално признато.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
В) Третото от престъпленията против политическите права на гражданите е по чл. 169 НК. Съгласно този член „Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с...”.
Субектът на това престъпление е особен. Той може да бъде само член на избирателна комисия или длъжностно лице, което е натоварено с участие в провеждане на избори.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се изрази в някоя от следните две форми:
-        Нарушаване по някакъв начин на тайната на гласуване – например отваряне на плика, в който е била поставена бюлетината, за да се види за кого е гласувал избирателят; или
-        Преправяне на изборни резултати – например чрез унищожаване на бюлетини.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се свежда до незаконосъобразно узнаване или съответно незаконосъобразна промяна в избирателния вот.
Формата и видът на вината за това престъпление са прекият умисъл.
Г) Четвъртото от престъпленията против политическите права на гражданите е това по чл. 169а НК. Съгласно този член, „Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез принуда. Тя обаче, за разлика от обикновената принуда по чл. 143 НК, не е ограничена в своите способи. Поради това разглежданият състав не е поглъщащ, а по-скоро първичен спрямо този по чл. 143 НК, който от своя страна се явява съответно не погълнат, а субсидиарен.
Обсъжданата принуда насочва пострадалия към извършване на нещо, свързано не с религиозни чувства, както е по чл. 165, ал. 2 НК, а с политически чувства и убеждения, като наред с това има организационен характер – да се включи или да излезе от политическа формация.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява в това, че пострадалият се е зачислил или съответно се е отчислил от политическата формация.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Д) Петото от престъпленията против политическите права на гражданите е това по чл. 169б НК. Съгласно този член, „Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява във възпрепятстване упражняването на някакво конституционно политическо право. Тук изпълнителното деяние е със същото съдържание като тези по чл. 167 и 169а НК, но има за свой предмет не избирателно право или право за участие в политическа партия, а някакво друго конституционно политическо право. С оглед на това разглежданият състав е субсидиарен спрямо тези по чл. 167 и чл. 169а НК.
Престъплението е резултатно. За разлика от престъплението по чл. 167 НК и по подобие на това по чл. 169а НК законът изисква пострадалият да не е могъл да осъществи политическото си право. Това именно е и престъпният резултат – деецът да е успял да попречи на пострадалия да упражни своето право.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
5.      Престъпленията против трудовите права на гражданите са две. Те са предвидени в чл. 172, ал. 1 и ал. 2 НК.
А) Съгласно ал. 1, „Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в някоя от следните две форми:
Първата от тях е да се попречи на някого да постъпи на работа, т.е. да се възпрепятства пострадалият да възникне трудово правоотношение между него и определен работодател. Тук става дума за пречене както по чл. 167 НК, но не по отношение на избирателно, а на трудово право.
Втората форма на изпълнителното деяние е да се принуди някого да напусне работа, т.е. да застави пострадалия да прекрати свое съществуващо трудово правоотношение с определен работодател. Тук следователно става дума за принуда към правнозначимо поведение, която поглъща обикновената принуда по чл. 143 НК.
Престъплението е резултатно. Изисква се като престъпен резултат:
а) при първата форма на изпълнително деяние – да няма промяна в трудовоправното положение на пострадалия, въпреки желанието му да има, като бъде ангажиран на работа (отрицателен по своето съдържание престъпен резултат); или съответно
б) при втората форма на изпълнително деяние – да се е стигнало до промяна в трудовоправното положение на пострадалия, който напуска работа, въпреки желанието му да няма такава промяна (положителен по своето съдържание престъпен резултат).
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Освен него допълнително е предвиден и специален субективен признак – противоконституционен мотив.
Деецът възпрепятства другиго да постъпи или остане на работа заради народностната или расовата принадлежност на пострадалия, неговия социален произход, религия, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция или поради неговите или на ближните му политически или някакви други убеждения.
Б) Съгласно чл. 172, ал. 2 НК „Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, и то такова, което сключва трудовите договори. Поначало това са ръководителите.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на заповед или влязло в сила решение за възстановяване на работа на неправомерно уволнен работник или служител.
Тук във всички случаи неправилно уволненият е потърсил такава правна защита, която включва възстановяването му на работа, а не само обявяване на уволнението за неправилно и (или) определяне на обезщетение.
а) Когато уволненият е ръководен служител, той получава правна защита срещу незаконно уволнение по административен ред – от висшестоящата организация. Ако тя приеме, че има неправилно уволнение, издава се заповед за възстановяване на ръководния служител на работа. Нейното неизпълнение осъществява първата форма на изпълнителното деяние.
б) В останалите случаи уволненият получава правна защита срещу незаконно уволнение по съдебен ред – от районния съд. Ако той приеме, че има неправилно уволнение, издава се решение за възстановяване на уволнения на работа. Неговото неизпълнение осъществява втората форма на изпълнителното деяние.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е отрицателен по своето съдържание. Той се заключава в неоткриването (липсата) на възможност възстановеният да продължи отново да работи на определеното от висшестоящата организация или от съда място.
Формата и видът на вината за това престъпление са прекият умисъл.
6.       Нарушаването неприкосновеността на жилището е криминализирано с чл. 170 НК. Това престъпление има два основни състава – по ал. 1 и по ал. 4 на чл. 170 НК.
а) Съгласно ал. 1 на този член, „Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с...”.
Обект на престъплението е неприкосновеността на жилището, провъзгласена с чл. 33 от Конституцията.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е винаги и само чуждо жилище.
Жилището само по себе си е такова помещение, което се обитава за живеене от едно или повече лица. Чуждо за дееца е онова жилище, в което той не може да пребивава на правно основание – за живеене, работа, отдих и пр.
Изпълнителното деяние на престъплението по ал. 1 на чл. 170 НК сочи на едно типично двуактно престъпление. То включва два различни, функционално свързани акта, нито един от които, взет отделно, не съставлява престъпление.
аа) Първият, улесняващият от тези два акта се заключава в използване на принуда (сила – включително спрямо предмета, заплашване или злоупотреба с власт), на „измама” (хитрост или ловкост) или на някакво специално техническо средство.
бб) Вторият, улесненият акт се свежда до влизане, проникване в чуждото жилище. Той, както и улесняващият го акт, се извършва чрез действие.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в озоваването на дееца в жилището.
Формата и видът на вината за това престъпление са прекият умисъл.
б) Съгласно чл. 170, ал. 4 НК, „Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с...”. Този състав е субсидиарен и изключва реалната съвкупност. Той може да се приложи, когато деецът не е осъществил преди това състава по чл. 170, ал. 1 НК, а е влязъл в жилището по непристъпен начин.
Тук изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Не се изпълнява изрично искане на пострадалия, който обитава жилището, то да бъде напуснато от дееца.
Престъплението е формално, на просто извършване. За неговото довършване е достатъчно да се осъществи описаното изпълнително деяние. Не се изисква настъпване на определени общественоопасни последици.
Формата и видът на вината и за това престъпление са прекият умисъл.
7.      Престъпленията против интелектуалната собственост са предвидени в едноименния Раздел VІІ на настоящата глава.
А) Първото от тези престъпления е визирано в чл. 172а, ал. 1 НК. Според тази разпоредба, „Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се заключава в нарушаване на някакво авторско право. Нарушението се осъществява чрез каквото и да е непозволено ползване по ЗАвСП на произведение на науката, литературата или изкуството. Ползването на такова чуждо произведение е непозволено, когато няма съгласие на автора му, а ако той го е преотстъпил на издател – съгласие на този издател. Всеки друг, който извършва някое от посочените действия на непозволено ползване, нарушава авторското право и осъществява разглежданото изпълнително деяние.
Престъплението е формално, на просто извършване. За довършването му е достатъчно осъществяването на някое от посочените действия, без да се изисква настъпване на някакви вреди – за автора или за издателя.
Все пак по довод за противното по ал. 4 на чл. 172а НК, за да бъде деянието съставомерно, случаят трябва да е немаловажен – с ориентировъчна вреда за поне три минимални работни заплати. Иначе съгласно чл. 172а, ал. 5 НК „За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.”
Ако пък се стигне до настъпване на такива вреди, които са значителни, ще е налице квалифициран случай – по ал. 3 и 4 на чл. 172а НК.
Формата и видът на вината за това престъпление са прекият умисъл.
Б) Следващото престъпление против интелектуалната собственост е предвидено в чл. 172а, ал. 2 НК. Според тази разпоредба „Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с...”.
Тук става дума за същия състав като току-що разгледания. Изпълнителното деяние в частност се осъществява чрез същите едно или повече посочени вече действия по ал. 1. Само че предметът на престъпното посегателство е друг: материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери. Права върху тях имат само техните автори или лицата, които притежават необходимата лицензия (право) за използването им.
В) Третото престъпление против интелектуалната собственост е плагиатството. То засяга не авторското право върху едно интелектуално произведение, а неотчуждимото име на неговия автор. Престъплението е предвидено в чл. 173, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, включително онзи, които има авторските права върху интелектуалното произведение.
Предметът на престъплението е същият като по чл. 172а, ал. 1 НК – интелектуално произведение.
Различно е само изпълнителното деяние. То се изразява в издаване или използване на чуждо интелектуално произведение (на науката, литературата или изкуството) или на значителна част от такова произведение, при което деецът не отбелязва името на неговия действителен автор, а вместо това представя себе си за автор, като сочи своето име или свой псевдоним.
Тук под издаване се разбира тиражиране (размножаване) например на книга, а под използване – представяне на уникално изработено произведение например на скулптура. При това не е задължително да се издаде или използва цялото произведение. Достатъчно е да се издаде или използва значителна част от него. Дали частта е значителна или не, зависи не от нейния обем, а от идейното й съдържание спрямо цялото произведение.
Престъплението е формално, на просто извършване. За неговото довършване е достатъчно да се осъществи описаното изпълнително деяние. Не се изисква настъпване на определени общественоопасни последици.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Г) И последното престъпление е по чл. 174 НК. Според този член, „Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само лице, чието служебно положение позволява да се осъществи посоченото по-долу изпълнително деяние. Тъй като спрямо пострадалия има злоупотреба със служебно положение и той следователно се намира в положение на зависимост – организационна или функционална, спрямо субекта на престъплението, то този субект на свой ред може да е само лице, от което пострадалият зависи.
Изпълнителното деяние се изразява във включване на дееца като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без обаче да е взел участие в неговото създаване. Характерен е начинът на извършване на изпълнителното деяние – като злоупотребява със служебното си положение. Деецът ползва служебните си правомощия не по предназначение, а за да принуди пострадалия – автор на произведението, да го приеме за съавтор. Тук, за разлика от случая с плагиатството по чл. 173 НК, името на действителния автор не се губи, а само се присвоява част от него.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в афиширането на дееца като съавтор на произведението.
Формата и видът на вината за това престъпление са прекият умисъл.