13. Възникване на държавата като социална закономерност. Типизация на държавата.

Държавата възниква като исторически наложена необходимост от самоорганизация на етносоциалния организъм. На определен етап от своето развитие етносоциалната общност се нуждае от адекватна организация и се превръща в държава.
В естественото си състояние човешкото общество съществува в първобитния род. Неговите членове имат общ генетичен произход и са свързани с кръвни връзки. Родът осъществява изцяло затворена форма на обществен живот. Отделният индивид съществува единствено като част от цялото. Още в рамките на рода се проявява действието на закона за социалната достатъчност. Още тук се вижда обособяването на различни групи. Така жените и децата се занимават с отглеждането и възпитанието на децата, възрастните мъже и жени – със стопанска дейност и с управлението.
Преходът към родовия съюз е израз на социален прогрес. Родовият съюз осигурява човешкото възпроизводство, като запазва кръвната връзка, но изключва кръвосмешателството. Обединяването на родовете дава възможност и за нова организация на управленската дейност. Наред със Съвета на родовия съюз се появява и фигурата на военния вожд.
Ниската ефективност на стопанското производство изключва възможността да се присвои и използва чужда работна ръка и затова племената воюват за да загражят произведените чужди блага. Наред с военното ограбване, то осъществява и обикновена стопанска дейност – земеделие, скотовъдство, занаятчийство и др. Обособяват се две социални групи, които доставят блага – войните и производителите. Облагодетелствана от неравномерното разпределение на заграбеното отвън и натуралната рента, военната дружина се отделя от масата на племето. Обособяват се общинници и родова аристокрация, но се стига до социална недостатъчност, тъй като войната е несигурно “ производство “
Войната доставя работна ръка, като военнопленниците се превръщат в роби. Вторият начин за покриване на социалната недостатъчност е завоюването и присъединяването на цели племена.
Трансформирането на родово организираната общност в държава налага промяна в характера на властта. Първо, в разноетническата общност властта, свободата да се вземат решения, се запазва като привилегия само за господстващата етническа група. Служебното положение на подчинените трябва да се осигури с принудителни средства. Ето защо възникването на държавата винаги е съпроводено с изграждането на определен апарат за защита на реда – войска, полиция, затвори и др. Дейността по управлението преминава от временна в постоянна. Продължават да действат Народното събрание, Сенат, Дворец и др.
Поддържането на социалната структура и властовия ред в държавата предполага въвеждането на правото. Додържавният ред се гради върху обичаите. Уредбата на новите отношения може да се постигне със закона. От една страна първите закони са насочени да отстранят или смекчат определени недостатъци, чрез налагане на отклоняващи се от дотогавашните обичайни норми предписания. Защитата на първия във времето правов ред се осигурява с въвеждането на особено жестоки санкции. Жестокостта е израз на необходимостта да се приучат индивидите към новия ред на обществени връзки.
Държавата е сложно социално явление. Тя притежава многопланова същност, чиито отделни страни във всеки исторически период я характеризират различно. Това обстоятелство позволява държавата да се типизира от гледна точка на съществуването и като етнос, като общество, като властови ред. Всички тези типизации са верни но непълни, незавършени. Държавата е организация на определен тип общество. То съществува реално чрез своя етнически субстрат и своя властови ред. Начинът на структуриране на общността и формата на зависимост между групите, чрез която се поддържа социалната достатъчност определя типа колективност. На тази база може да се обособят три исторически типа държава: кастова, съсловна и гражданска.