13. Политически партии и партийни системи – типологизация.

Понятието „партия” е използвано още в Древността, но политическата партия е продукт на Буржоазните революции и най-тясно е свързана с изявата на гражданското общество. В миналото понятието партия е имало значение на фракция в парламента и няма нищо общо със съвременното разбиране за политическата пария. До края на XVIII век надделява отрицателното отношение на политическите парии. През 1832 г. в Англия се извършва голяма реформа, която дава правото за участие в изборите. От този момент партиите започват да организират гражданите за участие в изборите, така постепенно се оформя позитивното отношение към политическите партии. Към XIX век постепенно се очертават функциите на партиите и мястото им в политическия живот.
Класическите политически партии възникват тогава, когато започват да се формират специфични интереси, когато настъпва социално разслоение, когато започва събуждането на гражданското общество. В развитието на политическите партии се наблюдават няколко етапа:
• Първият етап обхваща времето до средата на XIX век. Това е етап, в който политическите партии възникват в качеството им на парламентарни (вътре в парламента) партии.
• Вторият етап обхваща времето от средата на XIX век до ПСВ. Легитимиране на политическите партии като елемент на политическите системи. Възникват и основните типове партии като: Либерални, Консервативни, Социалдемократически, партии на етническа, религиозна и национална основа.
• Третият етап е от ПСВ до нашето съвремие. Това е етап, когато окончателно се утвърждават политическите партии в демократичните политически системи. Те се превръщат в масови партии благодарение на всеобщото избирателно право и стават посредници между държавата и гражданското общество. Техният статут е отразен в Конституциите на отделните държави и законодателно се определят техните функции и роля в политическия живот.
• Четвъртият етап, негови привърженици са американски изследователи. Това е етап на упадък и загиване на политическите партии. Тезата за упадък и криза на политическите партии се гради на реалния факт, че младите поколения се отдръпват от политическия живот и се насочват към различни екологични или други движения, граждански инициативи, клубове, които се отличават с по-голям демократизъм и по-голяма свобода.
В науката има различни становища, но надделява разбирането, че класическите политически партии ще продължат да съществуват като успоредно с тях ще възникват и различни образувания. Анализът на политическите партии се извършва в два аспекта:
• в първият аспект се разкрива тяхното място и роля в политическия живот;
• във вторият аспект се разкриват техните белези.
Първият аспект (плоскост), по своята същност политическите партии представляват подсистеми в рамките на политическата система. Тяхната роля се проявява в следните направления:
• На първо място, от целия комплекс интереси в обществото, партиите отделят политическите интереси. Те ги организират и обединяват. Политическите партии се явяват израз на организирания политически интерес.
• На второ място, веднъж организирани тези интереси ги пренасят на плоскостта на политическите институции и преди всичко на държавата. Всяка политическа партия се стреми да даде легитимен израз на своите интереси.
• На трето място, всяка политическа партия се стреми да моделира обществото, съобразно своите политически интереси. Това може да стане, когато е управляваща.
Вторият аспект (плоскост), първата характеристика на политическата партия е обединение на съмишленици, които мислят по един и същ начин и имат общи интереси. За демократичните общества партиите са доброволни обединения. Хората отиват доброволно, за да защитават и изразяват своите интереси. За тоталитарните държави политическите партии не са доброволни образувания. Политическите партии са организирани обединения със съответна структура. Тя може да бъде:
• на първо място, централизирана;
• на второ място, децентрализирана (електорални);
• на трето място, междината структура.
Политическите партии имат обща идеологическа платформа, чиято цел е ценностно да се обединят членовете и симпатизантите. В това отношение се наблюдават свръх идеологизирани и прагматични партии.
Политическите партии се създават не за да удовлетворят личните убеждения на лидерите, а най-вече за участие в борбата за властта, за да превърнат интересите си в закони и да моделират обществото по своя начин.
Исторически оформилата се партийна система в рамките на дадена политическа система обхваща партиите, техните функции и взаимоотношенията им с другите елементи на политическата система. Съществува различна типологизация, но надделява разбирането на два основни типа:
1. Първият тип са демократични партийни системи – те се проявяват в следните разновидности:
• двупартийни системи, при които доминират главно две партии (САЩ, Великобритания).
• двублоковите или двуполюстните системи – за тях е характерно наличието на социалдемократически блок и от другия полюс малки десни партии.
• многопартийни системи – на избори нито една партия не може да постигне надмощие над другите. Те печелят винаги около 20-25 % от гласовете.
2. Вторият вид системи, това са тоталитарните – те се проявяват:
• тоталитарни системи с една партия – такива има във Фашистка Италия, Фашистка Германия.
• модифицирана система (Испания, Португалия, България) – поради силните традиции на земеделското население, у нас след установяване на тоталитарния режим се възприема, че трябва да има Българска земеделска народна партия.