13. Виктимологична типология

Разработването на типологията на жертвите от престъпления има научно познавателен и практически цели- да се повиши ефективността на превенцията на престъпността и да се предпазят гражданите като потенциални жертви. „Типичната“ жертва подобно на „типичния“ престъпник е научна абстракция. Но тя може да бъде от особена полза за теорията и практиката посредством „усредненото” изучаване на виктимните свойства и качества на личността, а в най-общ план и на човешкия индивид.
За разлика от престъпника, който е вменяемо лице, жертва на престъпление може да бъде всеки човек- от момента на раждането до смъртта му. Изключителната нееднородност на обекта на виктимологичната типолотия внася сериозни затруднения поради възможността да лъдат използвани по-голям брой типидиращи признаци, а от друга страна- да се намери един относително най-обощен критерий. При типологизирането на жертвите се спазва едно основно изискване: виктимологичната типология да отразява генезисната връзка между личността и поведението на жертвата и поведението на престъпника преди и по време на извършване на престъплението. Тази връзка може да бъде изследвана от различни аспекти: социален, биологичен психологичен, етически и др. Използването на този подход при виктим-та типология предлага непрекъснато съотнасяне на две противоположни същности: личността и поведението на жертвата и поведението на престъпника.
Досегашните изследвания са насочени почти едностранно към личността на жертвата и нейното поведение, без да се отчитат в необходимата степен сложното взаймодействие в предкриминалната и криминалната ситуация. Поради това не е случайно, че единият от традиционните подходи във виктимологията е дихотомният- този метод се основава на житейски разбираеми критерии и поради това е много близък до всекидневната практика; използваните при този подход критерии не са резултат на научни обобщения и не решават задоволително потребностите на науката. Класифицирането на жертвите на умишлени и непредпазливи пр-я; на виновни или невинни; на предварителна набелязани жертви или случайни и др. не разкрива действителното многообразие обусловено от сложното взаимодействие на потенциална жертва с престъпника и средата.
Същевременно използването на „чисти” критерии само от една област: биология, психология, социология или право също води до едностранност на типологизирането /напр. критерият „пол”/.
Наказателноправният подход може да се открие при топологизирането на жертвите според степента на тяхната вина- на основата на този подход е разработена известната типология на Б.Менделсон- той различава: напълно невинна жертва /т.нар. „идеална” жертва/; жертва с незначителна вина; жертва, еднакво виновна с престъпника; жертва с по-голяма вина от тази на престъпника; жертва, която има изключителна вина за извършване на пр-то и стимулираща или мнима жертва- обикновено това са психично болни или деца на ниска възраст или лица на пределна възраст. Основният недостатък на този подход, е че не се използва чисто виктимологичен критерии.
Виктимологична типология- проведените досега изследвания дават възможност да се приеме че при формирането на типологизиращи критерии във виктимологията в много голяма степен следва да се отчитат социалните, нравствените, естетическите и психическите особености на жертвата и нейното поведение. Комплексноста при тяхното използване позволява да се формира един по-общ критерий за осъществяване на виктимологичната типология. Такъв критерий би могъл да бъде степента на виктиминост, отразяващ в най-обобщен вид: виктимогенната деформация на личността; професионалната виктимност; възрастовата виктимност и виктимната патология.
Насочването към степента на виктимност като основен критерий дава възможност да се обособят няколко типа жертви:
- случайна жертва- при липса на викт-ни признаци или само на незначителни такива, но без връзка с пр-то, лицето става жертва в резултат на стечение на обстоятелствата /случайно/.В по-голямата си част взаимоотношенията между бъдещата жертва и престъпника възникват ситуативно, непосредствено преди пр-то. Възникналото взаимоотношение по принцип не зависи от волята и желанието нито на жертвата, нито на престъпника или на 3ти лица;
- жертва с незначителни рискове качества и живееща при нормалните за всички рискови фактори, чиято виктимност е нараснала непредвидено под влияние на конктената неблагоприятна ситуация;
- жертва с повишени рискови качества или по отношение на която действат комплекс рискови фактори. В тази група спадат два основни типа жертви: жертви на непредпазливи престъпления /ПТП/ и жертви на умишлени престъпления;
- жертви с много големи рискови качества, чиято нравствено-социална деформация не се отличава от някои от най-известните правонарушители. Тя се характеризира с трайна асоциалност /проституция, незаконна търговия/. Много от жертвите обикновено са осъждани. Изключително висока викимност е трайно във времето състояние, което не отпада дълго и след като лицето си е променило начина на живот;
- доброволна жертва- тук няма типична жертва и само особеното качество, свързващо определено лице с престъпния акт, го прави жертва на пре-е. Особения характер на тази жертва идва от заявеното от нея желание престъпника да извърши спрямо нея действия с които да я засегне- евтаназия. Такава жертва е и жертвата-съучастник, доколкото участва в извършване на престъплението с друго лице, съзнавайки че ще бъде засегната.
Значение на виктимнологичната типология- разработването й е свързано непосредствено с решаването на практическите задачи на превенцията на престъпната и ограничаване виктимизацията на обществото. Чрез определяне типа жертви се улеснява дейността на съответните органи по издирване на потенциалните и провеждане на колективна или индивидуална превантивна работа с тях. Но не е правилно да се отграничава виктимологичната от криминологичната превенция.