12. Насочване на изборите. Образуване на избирателни райони.

Организацията на изборите обхваща избирателните процедури до самите избори. Провеждат се различни действия, които дават възможност за провеждане на самите избори. Подготовката започва с насрочване на изборите.
Насрочване на изборите.
Изборите за народни представители, за местни органи на управление, както и изборите за представители на Република България в Европейския парламент се насочват с указ на Президента в един неработен ден за цялата страна. У нас изборите се провеждат задължително в неприсъствен ден, не се насрочват по празници. Има страни, в които изборите се провеждат в работен ден.
Частичните, новите избори също се насрочват с указ на Президента в неработен ден, но само за съответния избирателен район.
Изборите за Президент и Вицепрезидент се насрочват от Народното събрание. За избор на народни представители, относно срока за насрочване, Президента е обвързан със срока, предвиден в Конституцията (не по-късно от 2 месеца след края на мандата на действащия парламент), т.е. не могат да се насрочат избори преди да изтече мандата на предишния парламент.
При избирането на Президент и Вицепрезидент изборите се насрочват не по-рано от три и не по-късно от 2 месеца до края на действащия президент. Т.е. преди да изтекат мандатите се избират нови, но те встъпват след края на предходния мандат.
Няма изискване, кога точно да бъдат насрочени местните избори, при нас практиката е да се насрочват преди края на мандата.
Изборите за представители на РБ в Европейския парламент – съобразява се с решението на Европейския парламент за провеждане на избори на територията на всяка страна - членка.
Избирателните райони.
У нас е възприета система на постоянни избирателни райони. Що се отнася до избирането на местни органи на управление, избиране на Президент и Вицепрезиденти и Европарламент се подразбират. При избора на кмет, един избирателен район е едномандатен за избора на кмет и в същото време многомандатен район за избора на общински съветници (броят на съветниците се определя въз основа на населението). Територията на кметството, която обхваща едно или няколко населени места представляват едномандатен избирателен район за избора на кметство. При избора на Президент има едномандатен избирателен район с една листа за Президент и Вицепрезидент. При избора на депутати за Европарламента България е един многомандатен избирателен район за избиране на 18 мандата.
При Парламентарните избори, територията на страната се разделя на 31 многомандатни избирателни района, в които се разпределят 240-те избирателни мандата. Избирателните райони се определят с указ на Президента. У нас е създадена една традиция да се следва областно административно-териториалното деление на страната, с две изключения – София (3 избирателни района) и Пловдив (2 избирателни район – Пловдив и областта).
Мандатите се разпределят по избирателни райони по метода на Томас Хер, с правилото на най-големия остатък. У нас най-малките избирателни райони разпределят по 4 мандата – Видин и Смолян, най-много мандата разпределя Варна – 14. Разпределението на мандатите става с Решение на ЦИК.
При парламентарните, президентските избори и изборите за Европарламент се провежда гласуване и в чужбина, т.е. възможно е да гласуват избиратели и извън избирателните райони, извън страната. За местните избори гласуват само българските граждани на територията на република България и имат постоянен адрес в съответното населено място.