12. Органи на общината. Понятие и видове.

Органите за управление на общината са възникнали и съществуват поради наложени от обществото обективни потребности за непрекъснато и целенасочено въздействие върху отношенията между хората и съгласуването на съществуващите интереси. Пред тях стоят конкретни задачи по управлението на различни социално-икономически и политически процеси. Тяхната същност и дейност са обусловени от необходимостта за изпълнението на функциите и задачите на държавата, като един непротиворечив механизъм от връзки, отношения и принципи като самоуправлението, йерархичната зависимост и субординацията, която произтича от нея. В органите за управлението на общината намират израз връзките между населението, териториалните общности и централната държавна администрация. Те са мостът между хората и държавата. Върху органите за управление на общината се осъществява контрол от страна на редица институции. Те са в съдебната и централната изпълнителна власт. Независимо от контрола това са самостоятелни структурно особени части от системата на държавното управление. Те могат да представляват общината или нейни части по различен начин и в различни отношения. За да изпълняват своите задачи и за да осъществяват своите правомощия те притежават административна правосубектност. Чрез нея те встъпват в публични правоотношения. Тяхната относителна самостоятелност им позволява да осъществяват функции на държавното управление в рамките на предоставената им компетентност при ограничено териториално действие на тази компетентност. Различията в структурата и правомощията им са породени от тяхното място и от начина им на формиране. В България подобно на повечето европейски държави е възприета единна общовалидна структура на административно-териториалното деление и от там единна структура на органите за управление на административно-териториалните и териториалните единици. Условно може да се говори за изключение в случая със София и големите градове. За тях е предвидено районно деление. В рамките на тези райони е създадена районна администрация. С приемането на новото изборно законодателство кметовете на районите в София, Пловдив и Варна ще се избират пряко от населението. Въвеждането на районите не води до излизане извън съществуващите нива на административно-териториално деление. В теорията съществува спор относно това дали органите за управление на общината са държавни органи или те са извън системата на държавната администрация. Освен това няма единство и що се отнася до положението на общинските съвети. Преобладаващото мнение е, че това са самостоятелни органи на самоуправление и те подобно на президента и на конституционния съд стоят извън системата органи за управление, установени в държавата. Органите за управление на общината притежават средства и способи за въздействие върху териториалните общности и населението и могат да упражняват властническо въздействие. Това властническо въздействие се осъществява чрез издаването на властнически актове. Дейността на тези органи има подзаконов характер. Тя е вторична по отношение на закона и зависи от неговото съдържание и граници. Управлението на териториалните общности се опира като правило на отношенията между различните субекти на правото, основаващи се на властта и подчинението. При органите за управление на териториалните общности също е валиден, макар и по особен начин принципът на разделение на властите. То важи в отношенията между съществуващите органи за управление на територията на общината. Съществуват различни критерии за класификация на органите на общината. Критериите зависят от различни фактори – компетентност, начин на вземане на решения, начин на формиране и др. Според начина на образуване те са такива предвидени в конституцията, в законите или по изключение в подзаконови нормативни актове. Органите за управление на общината са или назначаеми, или изборни. Кметът и Общинският съвет се избират на местни общи или частични избори, а органите на общинската администрация, заместник-кметовете се назначават по реда на КТ или като държавни служители по реда на Закона за държавния служител. Органите биват с два вида компетентност – обща компетентност и специална. Кметът и общинския съвет са органи с обща компетентност, което означава, че те вземат решения в няколко различни области. Общинската администрация и заместник кметовете са органи със специална компетентност, тъй като те решават отделни специализирани въпроси. Според структурата и начина на вземане на решение те са еднолични и колективни органи. Колегиалността и единоначалието представляват типове организация на управлението. Те се намират в определено съотношение. Еднолични органи са кмета, областен управител и секретар на общината. Колегиални органи – общинския съвет. При колегиалните органи е по-сложна процедурата по вземане на решение. На първо място е необходима подготовка на решение, на второ място то се обсъжда в постоянни или временни комисии на общинския съвет. След това се внася най-често от кмета на заседание на общинския съвет. Общинският съвет, ако има кворум, разглежда решението, правят се обсъждания и то се подлага на гласуване. Ако за него е гласувало съответното мнозинство, то става решение на общинския съвет и влиза в сила или подлежи на оспорване.