12. Властови и правов ред в държавата.

Властта е същностният принцип на всяка организация по отношение на държавата, това е държавната власт. Учредяването и разпределението на властта обективира властовия ред, като отделна характеристика на организацията. Исторически държавата възниква като необходимост и за това въпросът за учредяване на държавната власт не стои. Империумът в домодерната държава е производен от частната власт и се определя като доминиум Религиозният светоглед на древните общества извежда света, обществото, държавата и държавната власт от божественото начало. Дори и много по-късно според християнската религия в посланието на апостол Павел всички власти са от Бога дадени. Още в древността обаче се поставя главният проблем по отношение на властта. Този проблем е проблема за легитимността на властта. Владетелят получава властта от бога, но не може да я упражнява срещу Бога. Човекът е длъжен да се подчини първо на Бога, а след това на владетеля. Модерната държава възприема теорията за народният суверенитет. Народът като суверен е източник на държавната власт и е носител на държавата. Суверенът я учредява и така я легитимира. Разпределението на държавната власт исторически следва линиите на централизацията и децентрализацията. В древните империи цялата власт е в ръцете на владетеля, известна опозиция на светската власт е духовната власт на жреците, които дори успяват в някои случаи да осъществят държавната власт. Богът разделя властта между два субекта – папата и императора, като обособява две божествени власти – духовна и светска. Във втория случай божествената власт се предоставя от Бога на папата, който прехвърляйки част от тази власт делегира власт на владетеля. Така властта на владетеля е зависима и подчинена на папата. В новото време Богът е заменен от народа, държавната власт произтича от народа и принадлежи на него. При теорията аз разделение на властите, суверенът предоставя законодателната власт на парламента и пак чрез избори предоставя изпълнителната власт на президента. Големият въпрос е за съдебната власт. По начало и в двата съвременни модела съдебната власт няма свой произход от суверена. По същество съдебната власт е изпълнителна правораздавателна дейност, поради това модела на парламентаризъм би следвало народното представителство да определи ръководните органи на съдебната дейност. Изпълнителната власт е само една част от дейноста на правителството. Тя е ограничена само до пълномощията на правителството да издава подзаконови юридически нормативни актове. Съответно и съдебната власт включва онази дейност на съдебните органи, която има отношение към създаването на правилата на организацията. Властта не е само цел на държавата смисълът на властта е да се наложат правила по които да протича живота в държавата. В домодерната държава ролята на самостоятелен източник заема обичайното. Това са правила възприети от обществото, в резултат от продължителното им практическо прилагане. Съгласно Европейския модел на парламентаризма, властовата йерархия обуславя и системата на правото. Така ВНС приема конституцията, ОНС приема законите, правителството приема постановления, Министерския съвет и министрите издават правилници и наредби. По силата на децентрализацията на властта, общинските съвети приемат наредби, които са локални юридически нормативни актове и имат приложение само на територията на съответната община.