12. Изпълнителна власт. Формиране и функциониране на правителството.

Прието е под изпълнителна власт да се разбира правителството на една държава. По принцип проблемите на изпълнителната власт са предмет на административното право, но в същото време тя е й предмет на политологията, защото се разглежда от политическа гледна точка. Според проф. Борис Спасов, известен български юрист, изпълнителната власт е двигателят (моторът), който задвижва държавния организъм и чрез изпълнителната власт държавата действа видимо (т.е. вижда се как действа държавата). Изпълнителната власт затова е изпълнителна, защото на нея е възложено да изпълнява на практика съответните задачи.
Първоначално в Англия под правителство се е разбирало короната или кралят в кабинета. Постепенно обаче цялата изпълнителна власт преминава в институцията, наречена кабинет и неговия първи министър (и до ден днешен е така в Англия). В повечето държави под правителство се разбира министерският съвет, който упражнява изпълнителната власт. У нас в България според Търновската конституция също се разбира под правителство министерският съвет. В държави като Франция фактически ръководител е президента. В САЩ изпълнителната власт се осъществява от президента.
В политическите системи на западноевропейските държави се различават два вида кадрови апарати:
• първият – истинското правителство. То е съставено от сравнително малък брой политически лидери, които се назначават и подлежат на периодична смяна или утвърждават своите правомощия чрез избори.
• вторият – съставен е от държавни чиновници, наричани държавна администрация, която пряко е подчинена на членовете на правителството.
Обикновено институцията на държавния глава се свързва с монарха или президента. При монархията властта се онаследява, докато президентът се свързва с републиканското управление и се избира за определен срок. Дали в една държава ще има монарх или президент зависи от комплекс исторически условия и традиции.
Парламентарната монархия се изгражда на два принципа:
• първият принцип – всички власти произтичат от народа и се упражняват, съобразно конституционните норми.
• вторият принцип – монархът няма друга власт освен тези, които му уреждат Конституцията и отделните закони.
Институцията парламентарна монархия е форма на управление, която стои по-близо до парламентарната република, отколкото до президентската, тъй като има ограничения на преките правомощия на държавния глава. В днешно време има десет парламентарни монархии, но в нито една от тях не се поставя въпросът за замяната им с републики. Съвременните парламентарни монархии не са антипод на демокрацията. Например: политическият режим в кралство Великобритания не е по-малко демократичен, отколкото в Република Франция. Поддържането на монархическо управление е скъпо удоволствие.
Президентът е държавен глава при републиканското управление. Според Конституцията на България в чл.92/ал.1, президентът е държавен глава, той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Президентът се избира за определен срок. Той е различен в отделните държави. В САЩ мандатът е четири години, да има навършени 35 г.; в Гърция е пет години, долната граница е 40 години. У нас, чл.93/ал.1, президентът се избира пряко от избирателите за мандат от пет години. Взависимост от политическия режим президентът на републиката се избира по няколко начина, неговите функции са различни, различно е уредена и неговата отговорност.
При президентския режим (класически пример е САЩ) американският президент се избира от народа и съсредоточава в ръцете си ЦЯЛАТА ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ.
При полупрезидентския режим (класически пример е Франция) – тук държавният глава не притежава абсолютно изпълнителната власт, а той я разпределя с министър председателя и неговия кабинет.
При парламентарния режим президентът не се избира с всеобщо гласуване от народа, той няма реална власт и неговите функции са символични или представителни. Обикновено президентът се избира от парламента на държавата, като изключение прави България. У нас има парламентарна република, но нашият президент се избира с всеобщо гласуване.
Формирането на правителството става чрез избори, които го легитимират. Има и случаи, когато правителства се сменят не само чрез избори. Например: коалиционните правителства могат да се сменят след решение на партиите, които влизат в коалицията. В практиката са известни няколко вида правителства:
• първи вид, това е силното правителство – обикновено е еднопартийно и се опира на мнозинството в парламента. То е правителство на управляващата партия, при такова правителство министър председател става лидерът на партията.
• втори вид, коалиционното правителство – то се формира след съгласие на две или повече политически сили и включва в своя състав министри от тези партии.
• трети вид, служебно правителство – то е особен вид правителство и към него се прибягва, след като всички възможности за съставяне на правителство са изчерпани безрезултатно. Обикновено служебното правителство се формира не от парламента а от президента. То се формира за определен срок и с определена задача. А тя е да се подготвят и проведат предсрочни парламентарни избори. Обикновено това трае два-три месеца.
• четвърти вид, правителство в оставка – за разлика от служебното правителство, до което се прибягва в краен случай, правителството в оставка е нормално правителство. Когато изтече редовният мандат на парламента, той се разпуска и правомощията му се прекратяват. След това предстои подготовката и провеждането на избори, но правителството продължава да функционира. Когато се проведат изборите и новият парламент се събере на първото си заседание, министър председателят връчва оставката на правителството. От този момент то е правителство в оставка. Продължава да действа, докато новите членовете на правителството положат клетва пред парламента.
Еволюцията на изпълнителната власт е свързана със съществени структурни промени. От първия прототип на кабинета, който е обслужвал монархическата институция, до нашата съвременност изпълнителната власт се разви от институция с малко заети в нея политически лидери до огромна машина за държавно управление. Независимо от политическия режим институциите на изпълнителната власт в отделните държави имат сходна организационна структура. Например:
• При президентския режим (в САЩ) – там президентът сам назначава своите министри (държавни секретари) и поема цялата отговорност за неговата дейност.
• При полупрезидентския режим – президентът участва при формирането на правителството заедно с парламента и участва в заседанията на правителството.
• При парламентарния режим – по принцип правителството е колективен орган и министър председателят има статут на пръв между равните.
През последните години твърде актуален сред политолозите стана анализът на специфичната роля, която играе екипът от лични съветници на министър председателя. Наблюдава се тенденция или стремеж да се изместят министрите от така наречения „кухненски” кабинет. Въпреки потребността от съветници, прекаленото разрастване на този институт и превръщането му във втори министерски съвет може да застраши демократичния политически процес.