12. Виктимология – учение за жертвите

В исторически аспект интересът към жертвата е толкова стар, колкото и интересът към престъпника. Те са взаимносвързани с престъплението кат осоциален факт с тази особеност, че от едната страна е извършителят на деянието, а от другата жертвата. Оценявайки пр-то като събитие в обществения живот, човекът не е могъл д ане си задава въпроси относно това коя е жертвата, кои са причините, превърнали човик в престъпник, има или няма вина и т.н. За разлика от проблема за престъпника, този за жертвата е изоставен за дълго време в науката.
Началото на виктимологията се свързва с Ханс фон Хентиг, известен немски учен, кото през 1941 публикува статия на тема: „Бележки върху интеракцията между дееца и жертвата”. Истинското начало е свързано с книгата му: „Престъпникът и неговата жертва” от 1948. Но Х.Хентинг не използва термина виктимология. През 1956 Бенджамин Менделсон /евреин, роден в Румъния/ за първи път използва това понятие „виктимология”. По същото време М.Волфганг изучава феноменологията на умишлените убийства във Филаделфия и допринася за интензивното развитие на виктимологичните изследвания. Оказва се, че най-перспективни за развитие на виктимологията са класическите видове престъпления- главно убийствата, които дават възможност да се изучат общите и частните проблеми на жертвите на пр-то.
Понятието виктимология произлиза от латинската дума victima- жертва и старогръцката logos- учение, наука и най-общ смисъл означава учение за жертвата. Предвид на това, че виктимологията изучава жертвата на пр-то, тя бива наричана и криминална виктимология. В криминол.наука има две основни виждания за характера на виктимологията: първото обособява виктимологията като самостоятелна наука със собствен предмет и метод на изучаване /поддържа се от Е.Фатах, Х.Еленбергер, Б.Менделсон, Л.Франк и др./, и второто- сямата се, че виктимологията е част от Кр. и тя има предмета и метода на криминологията, тя се развива в нейните граници съобразно феноменологичните концепции за пр-то и престъпността, престъпника и престъпниците и др.
Интензивно разработване на виктимологичните проблеми съвпада с нарастването на престъпността в страните от Западна Европа, САЩ и Япония след ВСВ. То има за задача да спомогне за по-пълното изясняване на процеса на криминализация.
У нас началото на виктимологичните изследвания е поставено през 60-те год., а след 70-те години тези изследвания придобиват по-системен хар-р.
Проблемът за жертвата е сравнително по-ограничен от този на престъпника, но това не намалява неговата актуалност. Жертвата, редом с престъпника, е другата важна фигура в полето на престъпното поведение. При по-голяма част от престъпленията тя е необходим елемент от конфликтната ситуация, годен да привнася условия в нея или да я изменя изцяло в своя полза посредством конкретната си дейност. Поведението на жертвите преди и по време на извършване на пр-то има съществено значение за Кр. и особено за изучаване психилогическите и социалнопсихилигическите аспекти на престъпното поведение.
Виктимологията със своето възникване и развитие създаде понятия, непознати дотогава в Кр., с което я обогати като наука. Виктимологията има няколко научни категории: жертва, виктимност и виктимизация.
Основното виктимологично понятие е понятието „жертва”. Понякога като негов синоним се използват и други: пострадал или потърпевш. Като отчитат семантическото значение на тези понятия, почти всички автори отбелязват, че понятието жертва е много по-широко и не се покрива с наказатерноправното пострадал.
Жертва е човекът, който в резултат на субективното желание на престъпника или на обективно стеклите се обстоятелства е понесъл физически, морални или материални вреди от противоправното деяние, незевисимо дали законът изрично е признал качествата му на пострадал и дали субективно той оценява себе си като такъв. От това следва, че в центъра на своите проблеми виктимолигията поставя физическото лице.
ПРЕСТЪПНИК <–––> ЖЕРТВА <––– СИТУАЦИЯ
Жертвата може да бъде разгледана в широк и тесен смисъл: жертвата в широк смисъл- това са неформалните и формалните социални групи т.е. общностите, чиито колективни интереси са непосредствено засегнати от пр-то; жертва в тесен смисъл- това е разбиране за физическа жертва, но само в границите на НП. Необходимо е да се обърне внимание на юридическите личности- обществените и стопанските организации, фирмите като възможни жертви. Поствя се въпроса и за самата държава като политическа орг-я на обществото. Отношението „престъпник-жертва” или „жертва-престъпник” в зависимост от доминацията на единия над другия не покрива отношението „престъпници-жертви”. Глобализацията на пр-та и произтичащата от това виктимизация изискват да се обособи една нова научна категория- жертви на престъпността. Жертвите на пр-та е научна категория за означаване на реалните и потенциалните жертви на пр-та като социално явление, тъй като пр-та виктимизира населението директно и индиректно и поддържа несигурност, безпокойство и страх. Страхът от пр-та е най-нелимитираната реакция срещу пр-та, докато страхът от престъплението е индивидуалната реакция на застрашеността от престъпление.
Виктимизацията е обективният процес, който довежда до виктимизиране на дадено лице, група или общества като цяло и възникване на онзи компрекс от общества, който бива характеризиран като виктимост.
Виктимизацията като глобален процес в обществото има необозрими граници и последици. Тя действа по отношение на всички, по отношение на големи групи от хора или отделни лица. Индивидуалната виктимизация засяга отделен човек и се проявява в общия процес на социализицията на личността. Крайно отрицателни последици настъпват при едновременно протичане на глобалната и индивидуалната виктимизация и в тези случаи индив.виктимизация достига много високи стойности.
Виктимност– съвкупността от свойства и качества на човека или на общностите, които повишават риска да станат жертви на престъпления. Тук проблемът за риска е много актуален. Виктимността е една потенция. Тя съществува у човека. Може да се реализира, но може и да не се реализира, но този риск си остава. Различаваме възрастова и професионална виктимност.
Проблем на Кр. е възрастовата виктимизация. Въз основа на изследвания могат да се определят няколко групи с повишена виктимност: а/току що роденото дете, което става жертва, поради това че е нежелано от ридителите си; б/ малки деца, които обикновено затрудняват реализацията на някои от родителите си или стават обект на сексуално насилие; в/подрастващи девойки като обект на сексуални пр-я; г/ младежи, отбиващи военната си служба; д/ младежи на възраст 18-25 г., които се намират в период на по-висока конфликтност; е/лица на преклонна възраст, обект на агресивни действия поради невъзможност да реагират адекватно на насилието.
Разрастването на маргиналността у нас след 1989 изменя нормалната картина на възрастовата виктимизация поради засягане на различни слоеве и възрастови групи от населението.
Ситуацията от гледна точка на жертвата може да се разграничи на виктимогенна, разкриваща обективно реалния принос на жертвата за възникване и развитие на конфликта. Виктимогенната ситуация не е тъждествена на криминалната, те се покриват в по-голямата си част и това е от особено важно значение за изучаване на взаимодействието между жертвата и престъпника.
Обикновено жертвите са изградени личности или личности в процес на формиране със сложна социалнопсихологическа структура, поради което в различна степен на хода на извършване на пр-то, върху поведението на престъпника, а в определени граници и върху формиране на неговаат личност. Разграничени на тази основа главните виктимологични проблеми се свеждат до:
- определене кръга от лицата, които най-често стават жертва на престъпления;
- изучаване взаимовръзката междуу поведението на жертвата престъпника;
- изучаване формиращото въздействие на поведение и личността на потенциалната жертва в/у личността на част от престъпниците.
Лица които са най-чести жертви на престъпления- определянето на лицата, които най-често стават жертви на пр-я се извършва чрез разкриване виктимността на хората. Емпиричните изследвания и практиката показват, че тя е различна при отделните видове пр-я: при пр-ята по транспорта обикновено всеки човек може да стане жертва на пр-то. При умишлените убийства много често се поставя въпроса за т.нар. „битова”, „фамилна” пр-ст. Има пр-я, при които обикновено жертвите са познати отпреди на престъпника, при други са изцяло непознати. При умишлените убийства ~80-85% са изцяло познати на престъпника. При изнасилванията, случаите когато жертвата и престъпника се познават са много, но тази характеристика също се изменя през последните години. Грабежите по принцип се извършват спрямо непознати.
Във всяко общество има групи от хора, които обективно притежават по-висока степен на виктимност от останалите. Съществуват виктимни професии, само поради характера на професията и изпълнявата длъжност- те могат да бъдат обособени:
- виктимни професии които са социално полезни и правно регламентирани- полицай, шофьори на таксиметрови коли и др., упражняването на кооти професии е свързано с висока виктимност;
- виктимни групи, участници в които са с висок риск за станат жертви на пр-я- простутки, хомосексуалисти, сутеньори и др.
Роля на жертвата за извършване на престъплението- ролята на жертвата за извършване на пр-то е от съществено значение, поради причини че може да влияе съществено на развитието на конфликта, в степен годна да я превърне от застрашен обект в субект на пр-то или да създане най-благоприятни условия за извършване на пр-то в отсътвие на жертвата. В границите на конфликтната ситуация поведението на жертнава може да бъде класифицирано с оглед на правонормативната оценка на ситуацията:
- правомерно- когато жертвата е реагирала по допустими от закона начини на общественоопасното и виновно поведение на престъпника или не е създала условия за извършване на пр-то посредством нарушаване на нормативен акт, независимо че не е присъствала на мястото на пр-то. Правомерното поведение може да влияе върху вземането на решение от престъпника и да внесе съмнение относно необходимостта от извършване на престъплението или от използване на определени средства. Често това поведение е провокация и източник на конфликт. Формите на провокационното поведение са различни- от физическо и психическо насилие вупражнявано спрямо престъпника и негови близки до обидното отношение и незачитане личността на деецаили проявено незачитане на обществения ред, без да е насочено директно към конкретен извършител. Провокация могат да бъдат и някои обстоятелства от естетически ли етичен характер- облекло, маниери, стил на живот и др.;
- неправомерно- когато нейното поведение разкрива обективните и субективните признаци на пр-то или друго правонарушение. Характеризира се с отсъствие на директна връзка с престъпника, поради което много често престъплението е неадекватно на криминална ситуация. Обикновено се наблюдава когато жертвата случайно се окаже на виктимно място по виктимно време.
С оглед на конкретната изява на жертвата преди и по време на извършване на пр-то т.е. в предкриминалната и актуалната ситуация, поведението й може да се окаже активно или пасивно. Активността може да бъде напр. в границите на нейзбежната отбрана, но тя може да бъде онкрита агресия, спрямо лицето, станало престъпник, поради внезапността на конфликта и неговото неблагоприятно развитие.
Формално значение на жертвата- със своята личност и поведение, жертвата може да влияе върху престъпника. Проблемът е не за обикновената интеракция в конфликтната ситуация, а за взаимоотношенията между бъдещата жертва и престъпника в един по-дълъг период от време. При по-продължителни и по-сложни взаимоотношения човекът-жертва може да окаже по-значително въздействие със собствената си личност и дейност, отколкото с конкретното си поведение в конфликтната ситуация. В голяма степен това е проблемът за идентификацията в процеса на социализацията. Поставянето на проблема на такава основа позволява да се преодолее традиционното противопоставяне на жертвата на престъпника посредством установяване на реалните взаимоотношения между тях. Изучаването на виктимните проблеми с отчитане цялостната роля на жертвата дава възможност да се разкрие по-пълно цената на престъплението и престъпността.
Подобно на критичната Кр. в последните години се формира и критична виктимология, която за разлика от критичната Кр. се хар-ра с още по-голяма неопределеност и еклектичност. Критичната вик-я не провежда диференциация между привържениците на автономното направление и тези, които разработват виктимол.проблеми в рамките на Кр.
В областта на вик-та се правят опити за формулиране на собствени теории, като най-известните са: теория на преципитация на жертвата- активна и пасивна; теория за стила на живот и др., но те не се отличават с оригиналност.